Ако всичко това не беше истина...

Далече, далече – в Хайфа

Разговорът с Иван Портних за телевизия Bulgaria ON AIR не може да бъде гледан никъде. Единственият разказ за него е този на Елена Кирова. Според нея един от зададените въпроси е бил свързан с посещението на варненския кмет в пристанищния град Хайфа в Израел през февруари 2018 г., за да договори побратимяването му с Варна. Макар и минала през решение на Общинския съвет в града и шумно промотирана на старта си, визитата приключва преждевременно и тихомълком, а общинската администрация във Варна не е публикувала и до този момент нито ред за свършеното в Хайфа*.

Единствената версия за проваленото побратимяване, известна до момента, е тази на две израелски онлайн издания – News Haifa Curiot и сайта на консервативния телевизионен "Канал 20". Почти идентичните текстове с един и същ автор – Елиран Тал, гласят следното:

"Кметът на третия по големина град в България отседна в престижен хотел в Хайфа и според доказателства, получени от репортер на News Haifa Curiot, вечерта след планираната си среща за този ден той се е напил, след като е изпил големи количества алкохол. Според други доказателства кметът на Варна дори е тормозил сексуално служителка на хотела."

Според втората статия смущаващият инцидент е стигнал до знанието на кмета на Хайфа, след което посещението на Портних е било прекъснато, а планираните срещи с него – отменени. Във втората си статия авторът допълва, че външното министерство на Израел не е било уведомено от домакина на провалената среща. "Община Хайфа потвърди случилото се, но не предостави повече подробности", пише Тал.

Двете статии все още са достъпни, в сайтовете на медиите, от които са публикувани. Но в нито една от тях не е добавено опровержение или право на отговор, поискано от канцеларията на Иван Портних.

Преминало през шифрограмите между тогавашния екип на българското посолство в Израел и Министерството на външните работи, случилото с кмета на Варна в Хайфа в дните около 20 февруари 2018 г. остава тайна. Но не за дълго. В края на октомври т.г., в навечерието на местните избори, български сайтове публикуваха текста на анонимен имейл, цитиращ статиите на израелските медии. Портних реагира с пост във фейсбук: "Ако всичко това беше истина, как тогава лично щях да посрещна във Варна премиера на Израел Бенямин Нетаняху малко по-късно след "скандала"?"

Постът му беше придружен от снимки, на които посреща на летището във Варна премиера на Израел и съпругата му в началото на ноември 2018 г. Скритата, но важна подробност в тази публикация е, че присъствието на Портних на летището във Варна е само протоколно. В България Нетаняху пристигна по покана на колегата си Бойко Борисов за среща в Евксиноград с премиерите на Сърбия, Гърция и Румъния.

Имайки предвид формата й, тази среща очевидно е била планирана поне четири месеца преди Иван Портних да пристигне в Хайфа. Точно в това съвпадение вероятно е и обяснението за тежката мъгла, паднала над командировката му в Израел.

Паметта на мрежата

Връзката между тази визита и раздялата на Елена Кирова с телевизия "Черно море" трудно може да бъде потвърдена официално. Но тя непрекъснато изплува в разминаването на информацията за двете събития, предоставяна от различни източници.

Официален коментар на тази случка дойде от телевизията Bulgaria ON AIR, собственост на бизнес групата около "Химимпорт" и Централна кооперативна банка. Тя е свързана с "Холдинг Варна", който от своя страна притежава телевизия "Черно море". Формална връзка между двете медии няма, а това даде основание на по-голямата от тях да публикува следното становище:

"Интервюто с кандидат-кмета на Варна е разработено от екип на регионалната телевизия "Черно море" и е негова собственост. Предоставено е за излъчване в сутрешния блок на националната телевизия Bulgaria ON AIR по линия на търговски взаимоотношения. След като се установява, че излъчването на интервюто ще се дублира с тв участие на кандидат-кмета на Варна по друга конкурентна телевизия, се взима решение то да не се излъчи." (Цитатът е от отговор на Bulgaria ON AIR по повод позиция, разпространена от Асоциацията на европейските журналисти след уволнението на Елена Кирова.)

Журналистката твърди, че не е знаела интервюто с Портних да е било платено, каквито по закон могат да бъдат телевизионните изяви на кандидатите за кметове и общински съветници по време на кампании. Въпреки това то явно е било изпратено за сверка в щаба на ГЕРБ.

"Коментирах част от въпросите си с един от редакторите на Bulgaria ON AIR на 30 октомври вечерта, защото от пресцентъра на ГЕРБ недоволстваха за някои от темите в интервюто", каза Кирова.

Но за причините предизборният разговор с Портних да не види бял свят има и трета – радикална версия.

Фейсбук не гори

Според сайта на медийната група "Черно море", която включва и едноименната телевизия, неин PR мениджър е Марица Гърдева. На изборите за местна власт през октомври тя спечели трети мандат като общински съветник от ГЕРБ във Варна, а в предходния беше дори председател на групата на партията си.

След като скандалът със спряното интервю стана публичен, медийният имиджмейкър публикува в профила си във фейсбук следния статус: "Журналистиката е професия почти толкова древна, като.... С няколко думи това е втората най-древна професия."

Публикацията изчезна часове след като се появи, а Гърдева твърди, че никога не я е публикувала. Статусът й обаче може да бъде открит като скрийншот на десетки места в мрежата.

Със същата лекота в разговор за "Дневник" общинската съветничка почти отрече и съществуването на интервю с Иван Портних, взето от Елена Кирова. "Подобно интервю изобщо не е било планирано, каза тя. Разбирате ли термина?"

Журналисти от телевизията, където доскоро работеше Елена Кирова, коментират, че именно Гърдева е станала причина за напускането на водещата. В същото време според "вътрешни гласове" от местната организация на ГЕРБ във Варна в следващите дни тя най-вероятно ще бъде избрана за председател на постоянната комисия "Култура и духовно развитие" в Общинския съвет. Така в ресора на ПР мениджъра на малка частна телевизия ще попадне и контролът върху разменната търговия с безусловната лоялност на "втората най-древна професия след..."

А темата за свободата на словото ще продължи да изскача зад трудно потвърдими, но натрапчиви съвпадения между историите за журналисти, напуснали работата си, неизлъчени интервюта и фриволната арогантност на хората с власт.