Промени за разузнаването и ДАНС минават спешно през парламента
В прокарвания законопроект левицата съзря опит бързо и тайно да се направят кадрови промени в службите
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Защо промени в такъв важен закон като този за Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) се внасят не от Министерския съвет, а от група депутати, и спешно се прокарва в парламента - без обществено обсъждане и без задълбочени мотиви? И дали с тях се подготвят бързи кадрови промени, които управляващите държат в тайна? Това бяха част от въпросите, които поставиха депутати от БСП в сряда при гласуването на първо четене на проекта за промени в Закона за Държавна агенция "Разузнаване", внесен от четирима депутати от управляващите - Димитър Лазаров (ГЕРБ), председател на парламентарната комисия за контрол на службите по сигурност, Валентин Касабов (НФСБ), зам.-председател на комисията, и депутатите от ГЕРБ Пламен Нунев и Красимир Ципов.
Важни промени по "бързата писта"
Законопроектът бе внесен на 20 февруари, спешно придвижен през ресорната комисия за контрол над службите на 5 март, при това - на изнесено заседание на комисията, а по-малко от седмица след това внесен в пленарна зала.
Той предвижда широки по обем промени, свързани както с обхвата на дейността на ДАР и правомощията й, така и с изискванията към някои от длъжностите в нея, условията за прекратяване на правоотношенията със служителите, параметрите на дисциплинарната процедура, отстраняване от длъжност при отнет или отказан достъп до класифицирана информация и редица други.
Сред дейностите на ДАР изрично се включва придобиването на информация "за хибридни атаки и асиметрични рискове и заплахи", разширяват се параметрите на обработване на информацията, прибавя се и дейност по "организиране и осъществяване на собствени комуникации за разузнавателни цели" и вътрешноведомствен обмен.
Намаляват се изискванията за стаж в агенцията (от 5 на 3 години) за длъжността на инспектора, назначаван от премиера, за да следи как се провежда държавната политика и да предотвратява и разкрива закононарушения. С преходни разпоредби през Закона за противодействие на тероризма се създава междуведомствено контратерористично звено, в което ще участват представители, определени от ръководителите на МВР, ДАНС, Държавна агенция "Разузнаване", служба "Военна информация" при Министерството на отбраната, Агенция "Митници" при Министерството на финансите и от главния прокурор. Това звено ще е разположено в ДАР, а редът и организацията му на дейност ще се урежда със съвместна инструкция, издадена от ръководителите на всички тези изброени служби, чиито представители участват в него. В закона се предвижда, че Агенцията може да откаже предоставяне на информация за списъчния й състав.
С преходни разпоредби към закона се предлага и допълнение в Закона за ДАНС, с което на органите на ДАНС се дават правомощия "да извършват проверки за установяване на самоличността на лице при задържане, разпит, предупреждаване, призоваване и образуване на административнонаказателно производство". Установяването на самоличност ще се извършва през представяне на лична карта, свидетелски показания или по друг начин. Според вносителя Димитър Лазаров в момента служителите на ДАНС нямали законово правомощие да искат личните карти на хората, които са извикани на разпит. "ДАНС в момента нямат правомощия да проверяват самоличността на лица - чрез представяне на лична карта, чрез свидетели и по някакъв друг начин", заяви Лазаров в пленарната зала. В резултата на този законов пропуск, дори "когато едно лице бъде извикано в ДАНС, нямат законово основание да му изискат личната карта".
Законът бе гласуван на първо четене само след половин час дебат, в който на практика се изказаха само двама депутати от БСП - Иван Иванов и Таско Ерменков. И двамата изразиха опасения, че скритата цел на тези промени е "някой да бъде назначен и уволнен". Иванов изрази съмнения, че това е "прикрита крачка" за закриване на служба "Военна информация" и прехвърлянето й в обхвата на ДАР, което дори да се случи, трябва да бъде подложено на обществено обсъждане, за да се чуят всички заинтересовани. И двамата акцентираха, че подобен законопроект с важни промени в службите трябва да се внесе от МС и да не се прокарва в спешен порядък.
В отговор Димитър Лазаров ги упрекна, че с тези критики "всяват напрежение и интриги в службите", което било "въпрос на отговорност". Лазаров категорично отрече, че проектът цели закриване на военното разузнаване чрез вкарването му в ДАР, и възрази срещу твърденията, че законът се прокарва по "бързата писта".
Крум Зарков: Поредният пример на законодателство с ботуши
"Това е поредният пример на законодателство с ботуши", заяви в коментар за "Капитал" зам.-председателят на парламентарната група на БСП Крум Зарков.
"Отново текст, който очевидно е подготвен от администрацията на самите засегнати служби, се внася от група народни представители, за да не носи правителството отговорност, като стане скандал. Освен това между внасянето и разглеждането в зала е минало много кратко време, така че да не може никой заинтересован да изготви някакво становище. Вие с право ме питате защо в пленарната зала практически нямаше дебат по такъв важен законопроект. Отговорът е, че нарочно е направено така, че да не може да се осъществи нормален дебат по него. А законът е важен - дори само поради материята, която третира. Става въпрос за координация между службите за сигурност, за важни заплахи, за контратероризъм. И затова подобно поведение е на пълна безотговорност. Между първо и второ четене ще прегледаме внимателно всяка разпоредба, защото и на пръв поглед прави впечатление, че между различните координационни механизми са се прокраднало и текстове, с които се уволнява и назначава, дават се нови правомощия на определени служители и всичко това заслужава един много дълбок анализ", каза Зарков.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.