🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Драстичното орязване на секции на Острова намалява ефекта от рекордния брой в чужбина

Никоя от партиите в парламента не подкрепи искането на българите зад граница да отпадне текстът в изборния закон, който ограничава правата им

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

екорден брой българи в чужбина са подали заявления за разкриване на секции зад граница за парламентарните избори на 4 април. Въпреки това една от най-големите и най-активно гласуващите диаспори - на българите във Великобритания, на тези избори ще се сблъска със силно ограничение в упражняването на правото си глас. Причината е, че след Брекзит в Обединеното кралство могат да се открият максимум 35 секции, какъвто е таванът в изборния закон за страните извън ЕС. Това означава, че броят на секциите там ще бъде намален драстично - с над 50, което заедно с ограниченията заради пандемията ще намали значително и избирателната активност на българите там.

Управляващите от ГЕРБ не пожелаха да приемат предложените им от българите в чужбина три варианта за промени, с които броят на секциите във Великобритания може да бъде увеличен, а нито една от групите на т.нар. опозиция в парламента не поиска свикване на заседание, на което тези предложения да бъдат разгледани. Право да свика заседание има и президентът, но засега не е ясно дали той би го упражнил заради българите в Обединеното кралство. Така въпреки по-големия брой секции в страните от ЕС гласовете от чужбина може да се окажат по-малко от тези на парламентарните избори през 2017 г. - нещо, което управляващите вероятно са калкулирали в своя полза.

Повече секции, но с намален капацитет

Окончателният брой подадени заявления за разкриване на секции в чужбина е 87 997. За сравнение, при предишните парламентарни избори заявленията са били около 45 хил., или почти двойно по-малко. Подадените заявления служат основно за откриване на изборни секции. На самите избори подадените реално гласове са многократно повече - през 2017 г. от чужбина са дошли 118 хил. гласа.

Ориентировъчна карта на избирателните секции в чужбина от Glasuvam.org

Интересът на сънародниците ни зад граница към тези избори е огромен и това, че изборният ден съвпада с католическия Великден очевидно не е повлияло на повишената им мобилизация за гласуване. Данни, компилирани от IT специалиста и граждански активист Боян Юруков, сочат, че активността на живеещите в чужбина българи е нараснала със 79%, като голяма част от заявленията са подадени в началото на кампанията, вместо в края й, както е било през 2017 г.

В публикувано в петък вечерта решение на ЦИК става ясно, че българите извън страната ще гласуват в 465 секции, с 94 повече отколкото през 2017 г. Особено отчетлива е активността в Германия, където режимът за разкриване на допълнителни секции извън дипломатическите представителства е разрешителен - на предишните парламентарни избори държавата не позволи разкриването на допълнителни секции, а на Европейските бяха разкрити допълнитерно само 24. Сега е дадено разрешение за разкриването на рекорден брой секции - общо 69 на брой.

Това обаче не означава задължително, че избирателната активност от чужбина ще е значително по-висока - ситуацията с COVID-19 създава очевидни трудности за гласуването във всички страни. По правило и досега в разкритите в чужбина секции се наблюдаваха многочасови опашки, като част от хората понякога трябва да пътуват с часове, за да стигнат до тях. Сега ситуацията се усложнва и с различните ограничителни мерки. Изискването за спазване на дистанция и ограниченията за събиране в затворени помещения ще намалят и капацитета на секциите в изборния ден, което може да откаже голяма част от сънародниците ни да упражнят правото си на глас.

Драмата във Великобритания

Според Изборния кодекс в държавите извън ЕС може да се образуват общо до 35 секции. Ограничението беше въведено през 2016 г. по предложение на Валери Симеонов и тогавашния "Патриотичен фронт" - уж, за да ограничи гласовете от Турция. Заради Brexit обаче сега най-ощетени ще са българите във Великобритания, които са подали достатъчно заявления за разкриването на 88 секции. Сега от тях автоматично отпадат 53 секции.

На миналите избори от държавите в ЕС именно от Великобритания са дошли най-много гласове - около 17 хил. без да броим "Не подкрепям никого". Тогава разкритите секции са били 58 на брой. Подадените заявления в страната са над 16 хил. Ако съотношението подали заявления към гласуващи от миналите избори се запази, "във всяка една секция във Великобритания вероятно ще гласуват средно над 1000 човека - почти непосилно предизвикателство за изборните комисии там. "Намираме се в предизвестено бедствие", обяснява за Дойче Веле живеещата в Оксфорд активистка Мария Спирова. Избирателните секции в Лондон тази година ще са само 13 срещу 22 при предишните избори, когато там пак имаше огромни опашки за гласуване.

По 35 секции за гласуване въпреки по-голям възможен брой на базата подадени заявления ще има и в САЩ, където отпадат 11 възможни секции, и в Турция, където отпадат 7.

"Демократична България" иска промени в Изборния кодекс

В събота съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов излъчи видео във Facebook, в което призова парламента извънредно да се събере и да премахне ограничението от 35 секции за страни извън ЕС, въведено в Изборния кодекс през 2016 г. "Дайте възможност на тези хиляди българи, които искат да гласуват, да могат да гласуват", каза Иванов и добави, че сегашното третиране на българите в чужбина обслужва единствено "задкулисието зад Ахмед Доган".

В понеделник обединението депозира в деловодството на НС искане към Цвета Караянчева да свика извънредно заседание, за да бъде отменен таванът от 35 секции. Заедно с това от "Демократична България" депозираха и конкретен законопроект за нужното изменение в Изборния кодекс. В мотивите му се посочва, че таванът от 35 секции на практика се ограничава възможността за упражняване на конституционно гарантираното право на глас на всеки гражданин. "В Лондон секциите ще са 14, а на парламентарните избори през 2017 г. те бяха 22. По данни от мрежата на българските изборни доброволци, осигуряващи хора за членове на секционните комисии сега броят на заявленията за гласуване е над три пъти повече от тогава. През 2017 г. средно в една секция в Лондон са гласували 463 души, а сега се очаква те да са средно 2448 души. Реално повече от половината наши сънародници във Великобритания на 4 април няма да гласуват, защото изборната секция или ще е на стотици километри, или няма да има капацитет да поеме много избиратели. По последни официални данни в Обединеното кралство пребивават 206 хиляди български граждани", се казва още в мотивите. В същото време разкриването на повече секции би имало и антиепидемичен характер, тъй като няма да се наложи пътуването на дълги разстояния и струпването на много хора на едно място, сочат от "Демократична България".

Според чл. 78 от конституцията Народното събрание може да се свиква извънредно по искане на една пета или 48 от народните представители, по искане на президента или по искане на Министерски съвет. А според Правилника за организацията и дейността му председателят на НС е длъжен да насрочи заседание не по-късно от 7 дни след постъпване на искането по чл. 78, независимо от това дали Народното събрание е във ваканция.

Нито една от партиите в парламента не пожела да се ангажира с избирателните проблеми на българите в чужбина и с падането на тавана за секциите, който ограничана правата им. Представители на ПГ на БСП, която има необходимия брой депутати да свика извънредно заседание, отказаха да коментират казуса, тъй като според тях това изцяло зависи от управляващите.

По информация на "Капитал" в президентството обсъждат казуса, но все още няма информация за евентуално решение по него.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    karik avatar :-|
    karik

    Toзи плач за секциите във Великобритания е смешен.
    През 2017та едва ли не празнувахме, че сме ограничили гласуването от Турция (защото не е "патриотично" и не "дясно" да гласуват за ДПС/Дост), сега обаче е проблем, че видиш ли целокупния народ в страната на кралицата не може да стигне до урните.
    На изборите през 2017 за парламент гласовете от чужбина са били малко над 110 хиляди?!? Това ли са пълчищата загрижени българи?
    През 2017 в UK са гласували сумарно 16255 души, а в Турция въпреки ограниченията само за ДОСТ са гласували 16790.
    На всичкото отгоре "Да България" са трети след герб и бсп с 2395 в UK.
    Извинявам се, но десния хленч не го разбирам (аз самия ще гласувам на тези избори най-вероятно за Демократична България).
    Нека се съсредоточим към важните политики и решения и да спрем с дребнотемието.

    Нередност?
Нов коментар