София-област е магнит за нови инвестиции, но проблеми не липсват

Работната ръка и инфраструктурата са предизвикателства за 22-те общини в региона, стана ясно на "Срещата на бизнеса", организирана от "Капитал"

Тодор Тодоров

От дясно наляво: Милен Райков от EY, Людмила Великова, "КЕР Токи пауър", Христо Кисьов от "Транспрес", Тодор Тодоров, Капитал", Георги Червенков, "Агролоджик", и Любомир Хърсев, "Лидл България".

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Градовете около София и региона са магнит за нови хора и инвестиции, но наличието на 22 общини, липсата на областен център и разликата в демографията са основните проблеми и предизвикателства. Това от своя страна създава и трудности за правилното планиране на дейностите в София-област.

Като едно от най-привлекателното място за компаниите е държавната индустриална зона в Божурище. Близостта й до София и големите терени, които може да предложи, са сред основните й предимства, стана ясно по време на "Срещата на бизнеса в София-област", организирана от "Капитал" в края на миналата седмица.

"Преместването ни в Индустриалната зона в Божурище ни помогна да се разгърнем, като осигурим повече място за нашите камиони, както и да предложим повече добавена стойност на нашите клиенти", каза Христо Кисьов, мениджър продажби в "Транспрес", която премести своята база от района около летище София в Божурище. Компанията предлага пълно логистично обслужване и куриерски услуги, работи с големите търговски вериги и има 1000 служители, което я поставя и сред най-големите работодатели в страната.

Проблемът е, че има само един подход към зоната и в пиковите часове стават големи задръствания. Затова и засега това се счита като може би единственият недостатък - всички инвеститори апелират постоянно за построяване на нов път, който да свърже бул. "Царица Йоана" със зоната, който ще е полезен и за жителите на Божурище. Регионалният министър Андрей Цеков заяви, че е наясно с проблема, но не даде конкретен план кога може да бъде изграден път там. "София-област е изключително предизвикателен район за планиране", каза регионалният министър.

Някои пък си решават проблемите сами - като "Лидл България", които са изградили пътя до базата в Равно поле с инвестиция за близо 1 млн. лв.

В началото на тази година "Лидл България" завърши разширението на складовата си база там, а скоро след това беше обявена и сделка с държавната компания "Индустриални зони" за терен от 195 декара в Божурище, което я прави и един от най-големи инвеститори. "Към 31 октомври общите инвестиции в региона са 222 млн. лв. в земя, сгради и оборудване.

В Божурище ще се изгражда логистична и складова база, която позволява ежедневни доставки на свежи продукти и съхранение на стокова наличност. "За нас са много важни дистанцията, размерът и средното време за доставка", каза Любомир Хърсев, финансов и административен директор на "Лидл България".

"Смятаме да продължим да инвестираме, вярвам, че в рамките на следващите 5 години инвестицията в Софийска област ще надмине 500 млн. лв. За сравнение, общите инвестиции на "Лидл България" в цялата страна досега са 1.5 млрд. лв., а само за три години (от 2020 до 2022 г.) български производители са реализирали продукция за 2 млрд. лв. през веригата.

"Една от причините да се избере зоната в Божурище е големината на терена - площ с такъв размер не се намира много лесно", каза Кисьов. В Елин Пелин ще бъде 54-ият магазин на веригата.

Агробизнес край Самоков

"Да развиваш агробизнес в София-област е сигурно толкова трудно колкото и в Ямбол - миграцията на работната ръка е голям проблем", каза Георги Червенков, управител на "Агролоджик". Нещо, с което се съгласиха всички участници. "В компанията сме 28 човека, но произвеждаме доста голям обем продукция - картофи за индустрията, ние сме В2В компанията, доставяме за производителите на чипс Lays и Ruffles", допълни Червенков.

"Ако може общината да ни приеме като ключов клиент, този паралел с бизнесите. Както телекомите имат ключов акаунт, който ни обслужва, така и в общината трябва да има такъв човек - когато някой иска да инвестира средства и да създаде работни места, по някакъв критерий е добре да го класифицирате като ключов клиент. Защо да няма един акаунт, човек, който да е връзката между инвеститора и общината и в помощ за издаване на лицензии, договори, работа с с държавата и т.н. Това са трудностите на малкия бизнес", предлага Червенков.

Препоръката му беше и директно към новоизбрания кмет на община Самоков Ангел Джоргов, който също участваше в дискусиите.

Малко инструменти за влияние

"За съжаление обаче на местно ниво възможността за влияние на инвестиционната среда с данъчна политика е по-малка дори и от тази на държавата. Има обаче и други инструменти чрез закона за насърчаване на инвестициите, където се предвижда и самите общини да дават определени облекчения", каза Милен Райков, съдружник "Данъци" и ръководител "Пазари" за EY - България, Северна Македония, Албания и Косово.

Трябва да се имат предвид ограниченията на държавната помощ и това трябва да се прави с оценката на въздействието, правна допустимост, социален ефект. В това отношение самите общини са много различни.

"Това може да се случи и с децентрализацията. В момента се говори за фискална децентрализация за разделяне на едни пари - защото може да стане така, че едни общини да станат още по-богати, а други - още по-бедни. Тук трябва да има много точен разчет и да се даде една възможност за маневриране на местно ниво спрямо проблемите", каза още Райков.

Позеленяване на тока

Компаниите започват масово да се насочват към зелените източници на енергия - било чрез собствени инсталации или чрез сключване на договор за доставка.

"Климатичната ни стратегия е част от глобалната ни, търсеща принос за ограничаване на глобалните температури. Това не е отделна кампания, а цялостен модел на работа, една амбициозна цел. Ние сме 100% със зелена енергия, която купуваме и оперира нашата дейност, имаме 25 фотоволтаични системи и на две логистичните бази. Те биха компенсирали изцяло годишното потребление на 15 наши магазина", каза Любомир Хърсев от "Лидл България".

Като цяло компаниите в България все повече осъзнават необходимостта и смисъла на зелената енергия. "Забелязва се обаче едно разделение - тези, които са с чужди собственост, или работят с международни партньори, да ги наречем глобални, изцяло са приели стратегия за преминаване към зелена енергия и намаляване на своя отпечатък. При тези с български собственици обаче трудно може да се отчете такъв тренд, смята Людмила Великова, регионален мениджър "Корпоративни клиенти", "КЕР Токи пауър", независим търговец на ток и доставчик на зелена енергия.

"Надяваме се да няма резки скокове в цените както през миналата зима и лято. Пазарът донякъде се саморегулира, остава на стабилно ценово ниво, което се дължи на появата на ВЕИ централи. В момента наблюдаваме нетипично задържане на цените, което се дължи и на високите температури през последните месеци. Но все пак цената зависи и от много различни фактори, геополитически, икономически. Можем да се молим да няма катаклизми, които да повлияят цените", каза още Великова.

Проблемът с работната ръка

В София-област има голяма конкуренция за работната ръка, безработицата е ниска, заплащането високо. Голям проблем е миграцията на служители, както и често не добрите транспортни връзки и самия градски транспорт. Представителите на бизнеса обясниха, че всеки от тях има специализиран транспорт за своите служители, заплащането също е фактор, с който да се задържат служители. "Не се притесняваме да плащаме с 50% повече от средното заплащане за бранша, ваучери за храна, бонуси и почивки за рожден ден, служебен транспорт, здравни застраховки", каза Любомир Кисьов. "Това се изплаща, защото хората са ни най-ценният актив. Най-важното е да ги развиеш и задържиш, да си лоялен. Тук работят всички непарични фактори, които са толкова важни."

"В района около Самоков е проблем да намериш хора вкупом", каза Георги Червенков. Компанията му "Агролоджик" планира изграждане на преработвателно предприятие, за което ще са нужни около 25 нови служители. "Ние сме в пряка конкуренция за кадри със София, със сектори като строителството и индустрията." "Задържаме ги с добри заплати, всякакви инициативи, транспорт, ваучери", коментира Червенков. "Особеното при нас е, че ние не можем да се преместим в Божурище например, за да си търсим работна ръка. Трябва да го правим там, където ни е земята."