ВАС отхвърли отказа на Столичната община да покаже плана за горене на боклук

Столичната община в лицето на зам.-кмета Йоана Христова обаче отказва да ги предостави. "Законът е доста изчерпателен какво подлежи на обществен достъп. Едва след като ЕК одобри изискуемите от нея документи, те могат да бъдат предоставени за публичен достъп. Не е отказвана информация. Това не е документ, който би позволил на гражданите съгласно ЗДОИ да си формират собствено мнение по ред причини. Той просто първо трябва да получи одобрение, може да се наложи нещо да се коригира", каза бившият зам.-кмет по екологията Йоана Христова пред "Капитал".

В отказа си СО се оправдава със Закона за обществени поръчки, тъй като ако предоставели идейния проект, това щяло да облагодетелства определени лица. Що се отнася до отказа по останалите точки, там местната власт е действала на принципа "мълчалив отказ", като по време на делото твърди, че не разполага с тези документи.

Съдът обаче отбелязва, че при въпроси, свързани с околната среда, трябва да се отчете Орхуската конвенция, според която има необходимост от широко обществено обсъждане и се изключва ограничения достъп до подготвителна документация. Магистратите посочват още, че е наличен надделяващ обществен интерес, тъй като с търсената информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на Столичната община. Решението на местната власт е незаконосъобразно и защото не е съобразено с хипотезите в Закона за опазване на околната среда, където е регламентиран достъпът до информация по такива теми.

Противоречивият проект

Столичният общински съвет одобри проекта за инсинератор през лятото на 2011 г. като част от интегрирания план за управление на отпадъците. Решението площадката да се намира в ТЕЦ "София" беше взето през 2015 г. след анализ на датската консултантска фирма "Рамбол". По нейна препоръка беше избрана и конкретната технология, чрез която да бъде изгаряно горивото. Тази консултация е струвала 1.5 млн. евро на Столичната община.

Инсталацията за изгаряне на RDF гориво (refused derived fuel) е т.нар. трета фаза от системата за управление на отпадъци на София. Две от фазите ѝ вече са завършени: депо, площадка за компостиране и завод за механично и биологично третиране. Остатъчният продукт от обработката на сметта в завода край с. Яна е въпросното RDF гориво, което може да се използва за производство на топло- и електроенергия. Сега то се изгаря в циментови заводи из страната, за което общината плаща над 10 млн. лв. на година.

Ако бъде изградена, инсталацията за горене ще затвори цикъла и ще осигурява безплатно гориво за софийската топлофикация. Изчисленията на общината са, че по този начин ще се спестяват 65 млн. куб. м природен газ на година, или 15 до 18 млн. евро. Това би позволило намаляване на сметките за парно с около 6%.

Има притеснения обаче, които са свързани с отделянето на фини прахови частици и опасни диоксини и фурани във въздуха при горенето на RDF. Отделно управлението на проекта и изплащането на заема от 120 млн. лв. от Европейската инвестиционна банка е поверено на "Топлофикация София" - дружество, чието финансово състояние се влошава с всяка изминала година. Дълговете му са над 860 млн. лв., а натрупаната загуба - 590 млн. лева. Шефовете му пък са бивши служители на Христо Ковачки.