Мнения Daily - Краят на приказката "Добре дошли в Германия"

Директните последици от това решение са драматични. Страната затваря всички достъпи, включително и обиколните маршрути, а над 2000 полицаи ще образуват кордон срещу хората, които се довериха на изявлението, че основното право на политическо убежище не може да бъде ограничавано.

След като кадрите с ентусиазираното посрещане на бежанци в Германия обиколиха света, сега ще ги последват кадрите на затворената граница. Един такъв обрат няма да бъде изненада в арабския свят, защото там почти никой не е информиран за дискусията около бежанците в Германия. А тук вече от седмици се водят сериозни спорове за правото на политическо убежище - както в медиите, така и във форумите в интернет. Много от постингите говорят за сериозни тревоги. Ще съумеем ли да се справим? Има ли социалната държава достатъчно ресурси? Ще ни се удаде ли културната интеграция на всички тези хора? И защо политиката изобщо не ни попита какво е нашето мнение?

Когато Германия реши да позволи на сирийците да влизат безпрепятствено в страната, съседните ѝ държави, най-вече в Източна Европа, реагираха с недоумение и предупредиха, че такова обещание ще подейства като магнит за огромни маси от хора, а последствията ще бъдат непредсказуеми.

Решението за временно възстановяване на граничния контрол вероятно ще намали притока на хора към Германия. На дневен ред отново излизат и квотите за по-справедливо разпределение на бежанците в ЕС.

А вътре в Германия предстои да се взимат мъчителни решения: колко да бъдат щастливците, на които ще се разреши да влязат в страната? И как да ги подберем? От морална гледна точка тези решения са изключително трудни. Но Германия трябва да ги вземе.

Коментар+

Какво направиха западноевропейците, за да спрат Асад и "Ислямска държава"? Фотограф : FABRIZIO BENSCH

За нас е ясно, но всичко ли е наред със западното "съчувствие"?

От коментар на Момчил Дойчев в "Дневник"

На нас, източноевропейците, може би наистина ни липсва по-голямо съчувствие и съпричастност към страданията на бежанците и мигрантите в сравнение със западноевропейците (виж "Дефицитът на съчувствие на Източна Европа" от Иван Кръстев в "Ню Йорк таймс"). Само че защо ли ми се струва, че в това съчувствие и съпричастност не всичко е наред.

Защо съчувствието идва чак сега? Какво направиха западноевропейците, за да спрат Асад и "Ислямска държава"? Защо оставиха само САЩ да воюват със световния тероризъм? Когато се намеси в Афганистан, левите либерали обвиняваха Америка, че се бърка с военни и недемократични средства в  други страни. Когато сега САЩ не се намесват, пак са виновни -  този път защото не се намесват.

Освен съчувствие и спусната хуманитарна помощ какво направи ЕС за сигурността на тези хора и най-вече за собствената си сигурност? Преди две години воюваха режимът на Асад и опозиционната Сирийска свободна армия. Днес вече в Сирия воюват поне три страни, при това третата страна е т.нар. "Ислямска държава" (ИДИЛ), която завзе и части от Ирак.

Режимът на баща и син Асад е политически продукт на Кремъл в конфронтацията му със Запада отпреди 50 години. А ИДИЛ е първата терористична протодържавна организация, която иска да разпространи исляма, като унищожи всички, които не споделят радикалната трактовка на Корана и не признават шериата като универсална правна система... Откъде се взе тя и с кого всъщност воюва? Като знаем кой е главен враг за ИДИЛ, отговорът е ясен - САЩ и Европа, Западът. Защо стана толкова силна "Ислямска държава", защо никой не й се противопоставя, откъде разполага с толкова много пари и оръжия?

Сирийската свободна армия обединява различни, условно прозападни и продемократични военно-опозиционни групировки против режима на Асад, но явно не получава достатъчна помощ нито от САЩ, нито от НАТО, нито от ЕС. А те воюват и срещу Асад, и срещу ИДИЛ!

В тази бежанска вълна далеч не всички са бежанци, а и икономически емигранти, които са привлечени от западното благоденствие, но не желаят да приемат западните ценности. А тези ценности са  исторически формирали се и работещи принципи на световната цивилизация - свобода на личността, но съчетана с лична отговорност, ограничена и отговорна пред гражданите държавна власт, плурализъм, равенство пред закона.

Тези ценности създадоха и икономическото благоденствие на Запада. Само че ултралибералите приемат само правата, но не и задълженията, само свободите, но не и усилията за тяхното отстояване. Битката за цивилизационните ценности никога не е приключвала, а днес е още по-силно изострена, защото демокрацията и свободата си имат, както казва и Цветан Тодоров, своите "интимни врагове".

Сега те желаят да подронят и взривят основите на цивилизацията, така както ислямистите взривяват световното културно наследство в Палмира и навсякъде, където господстват радикалният екстремизъм и фундаментализъм. Ако на нас ни липсва достатъчно съчувствие, на Запада му липсва достатъчно политически разум, смелост и лидери, които да отговорят на предизвикателствата, пред които е изправена нашата цивилизация.

Делници и дневници

И от вестник да си свиете цигара, все гушката на Пеевски пълните

От седмичната рубрика на д-р Тони "Из делниците на един луд" в reduta.bg

Вторник, 8 септември

Божидар Лукарски вика: "Обичам да се виждам с Борисов, не да се чуваме. Комуникацията чрез Фейсбук и интернет не ми е сила, обичам комуникацията очи в очи." И не си отказвал удоволствието. Често се виждали и  обсъждали  футболните си пристрастия, в които имали сериозни различия, за разлика от политиката, където различията им били доста по-малко.

Имаше една депутатка от НДСВ, която викаше: "Обичам го тоя цар!" Помнете ми думата, че Божо скоро ще я задмине.

Сряда, 9 септември

Кандидатът на БСП за кмет на Пловдив Георги Гергов рекъл пред антифашистите и ветераните от ВСВ: "Ако не беше Девети, нямаше да има всичко построено с пот и кръв от вас и от нашата партия, което 25 г. продават…"

Мислехме, че след червеното тамагочи Станишев нищо в сферата на лицемерието вече не може да ни учуди, но Гергов успя. Човекът, който буквално открадна Пловдивския панаир, който си купи хотел в центъра на Пловдив и цял курортен комплекс за жълти стотинки, този човек говори за построено и продадено.

Четвъртък, 10 септември

Чета, че държавните енергийни дружества имали блокирани над 150 млн. лв. в КТБ, и ще пият една студена вода. Ние, де, щото държавата, поне в приходната ѝ част, сме ние. В разходната е различно. Къде отидоха паретата? На много места по малко и на малко места по много.

Например вчера научихме, че "велика" журналистка е получавала по 20 хил. лв. месечно в "Преса". Обаче "Преса" предвидливо фалира и няма кой да връща кредита към КТБ. "Преса", каквото и да разправя Тошев, беше на Василев и Пеевски. Не изключвам корпулентният да участва и в новия им проект. За толкова години, през които се подмятам из медиите, не съм видял журналист (те колко са журналисти е отделен въпрос!) да прави медия със собствени пари.

Научаваме и за нови бонуси, които успелият млад мъж получава. С лицемерния мотив "да не се насърчава контрабандата" правителството предложи най-масовите цигари, производство главно на "Булгартабак", да поскъпнат най-малко.

Пак по предложение на правителството (Борисов) депутатите отмениха забраната за производство и продажба на цигарени гилзи, приета от НС през 2012 г. по предложение на правителството (пак Борисов), която принуди пловдивската фабрика за производство на заготовки "Юрий Гагарин" да спре работа. Следите ли ми мисълта? А през април 2015 г. КЗК разреши на двете фабрики на "Булгартабак" - "Благоевград-БТ" и "София-БТ" да придобият "Юрий Гагарин".

И сега и готови цигари да си купите, и заготовки да си купите, и от вестник да си свиете, все гушката на Пеевски пълните. Някои писаха, че и премиерската гушка също. Но ние не сме в състояние да ги опровергаем. Поне засега.

Митове и легенди

Незаобиколимият фактор ДПС

От текст на Даниел Смилов в портала "Култура"

По повод пожеланието под формата на констатация "ДПС е незаобиколим фактор!" - като всяко корпулентно образувание, вярно е, че движението е трудно заобиколимо. Но все пак българското политическо пространство не е като Термопилите, та да се блокира от по-едър човек. 

"Незаобиколимостта" на ДПС всъщност е твърдение, че движението има ресурси да блокира реформите.  Евентуалното обезсмисляне на "реформаторското мнозинство" обаче няма как да означава, че коалиция ГЕРБ+ДПС става политически приемлива алтернатива. След края на настоящото мнозинство единственото, което може да последва, са нови избори.

Проблемът на ДПС не е неговото "сатанизиране". Като опитни в оперативно отношение политици ДПС добре използват слабостите на другите, кроят стройни планове за "вмъкване" в управленски формати. 

А слабостта на движението е, че дневният му ред е негативен: защитата на едно неприемливо за гражданите статукво и в съдебната система, и в регулаторните органи, и в медиите, и в монополите; замитането на отговорността за грандиозни провали като КТБ; продължаването на практики на изключителна свързаност на бизнес и политически интереси. Тази слабост не може да бъде компенсирана с героични наративи.

Аргументът "ДПС са корумпирани, но не повече от другите" отново е парадоксален – той настоява за нещо от рода на: защо да не участва във властта, като не е по-лошо от другите? Първо, това е фактически невярно. В крайна сметка не всички партии могат да се похвалят с тесни връзки с бизнеси мперии, прокуратурата и регулаторни органи, в резултат на които се е срутила голяма банка и са били загубени милиарди левове народна пара. Постижението е голямо и подобни аргументи го омаловажават.

Висшистите и пазарът на труда

Колкото повече, толкова по-малко

От анализ на Даниел Василев, ekipbg.com

Според стратегията "Европа 2020" на ЕС към 2020 г. 40% от населението между 30- и 34-годишна възраст трябва да имат висше образование. Предполага се, че колкото повече висшисти има, толкова по-бързо и силно ще се развива местната икономика.

Първо, не е вярно, че повече висшисти ще създадат по-голямо икономическо благоденствие. Причинно-следствената връзка е точно обратната: по-голям икономически растеж позволява нарастване на броя на образованите хора.

Нека си представим хипотетична икономика, в която няма много спестявания и капиталови (т.е производствени) стоки и която се издържа основно със земеделие. Изведнъж премиерите на други по-напреднали страни решават, че трябва да използват парите на данъкоплатците си, за да подобрят нивото на ценза в нашата хипотетична страна. Започват да се появяват все повече и повече училища и университети и всеки младеж в нея може да ги посещава.

Не след дълго броят на бакалаврите и магистрите скача главоломно, докато спестяванията и производственият капацитет на икономиката се запазват на почти същите нива. Тогава къде ще работят новите висшисти? Може би една малка част все пак ще намерят висококвалифицирана работа. Но другите най-вероятно ще трябва да бъдат наети в в дейности, извършвани и от неквалифицираните им колеги. Тоест парите, инвестирани в "човешкия капитал", в много голяма степен просто са отишли нахалост.

Второ, подобна политика на рязко нарастване на броя на висшистите ще изиграе лоша шега на самите младежи. Да вземем например специалността мениджмънт. Предполага се, че хората с тази специалност ще са по-продуктивни и ще имат повече доходи. Но в действителност се случва точно обратното. Големият брой бакалаври по мениджмънт на пазара на труда просто означава, че цената на услугите им ще спадне. Защото предлагането надвишава търсенето – не бива да забравяме, че заради по-ниската цена на образованието то ще бъде придобито от повече младежи. За мнозина от тях няма да се намери работа по специалността им и отново най-вероятно ще трябва да работят нещо, за което не са учили.

Това, което се опитвам да покажа, е, че аргументите, които често се издигат в подкрепа на намесата на държавата в сферата на образованието много често са несъстоятелни. Като контрапункт на статуквото системите, в които няма държавна намеса, раждат много по-добри резултати.