Мнения Daily - Саниране в собствена каша

Дейностите по програмата са делегирани на общините – опитът показва, че на местно ниво злоупотребите с възлагането на обществени поръчки са често срещани и програмата може да се превърне в удобен канал за корупция. Изискванията за големината на сградата бяха намалени – тъй като програмата е изцяло популистка, нямаше как да се пренебрегне недоволството на собствениците на по-малки сгради. Изискването за 100% съгласие на собствениците беше облекчено - това позволява на общината да допусне одобрение на сграда, ако не са представени документи/декларации за осигуряване на достъп до 5% от самостоятелните обекти. В този случай общината следва да намери подходящо техническо решение,  за да се постигне цялостна визия на сградата. Санирането да се извършва от малки фирми - имаше идея да стане и програма за подпомагане на малкия бизнес, но засега не е разписана официално.

Ще се определят средни цени на санирането – новото предложение. Причината естествено е вероятността от злоупотреби и изкуствено надуване на цени, след като се премахна участието на собствениците, които имат интерес да упражняват контрол. Сега вече е ясно, че държавата се оплете в собствената си каша и се опитва да поправя детайли, като продължава да харчи огромен ресурс.

Възможните злоупотреби и при новото правило са очевидни - независимо дали изпълнителите биха предложили под или над "ориентировъчната"  цена,  прави се с купуване на най-евтините материали, с извършване на по-малко работа или пък с получаване на ненужна рента (т.е. печалба над пазарната). В проекта за промяна се предвижда определяните стойности да се координират с компетентните браншови организации, а камарата на строителите вече обяви, че няма да участва в подобно начинание - заради прецедента от 2010 г., когато КЗК глоби камарата именно заради опит за въвеждане на средни цени в сектора.

Дори да има някакъв шанс да се пресекат злоупотребите с държавни средства, цялостната идея на харченето на такъв огромен ресурс за сметка на всички и в полза на няколко остава сбъркана.

Фискална политика

Фалшивите аргументи за цигарите

От коментар на Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

През тази седмица парламентарната бюджетна комисия разгледа на първо четене предложенията за пълна промяна на акцизната политика спрямо цигарите у нас. Вече коментирахме, че предложението да се зачеркне приетият единодушно преди година акцизен календар и да се приеме набързо нов, който изповядва съвсем различна философия на облагане, е колкото странно, толкова и опасно. Отново не бяха дадени аргументи какво налага подобна рязка промяна, но за сметка на това се хвърлиха някои твърдения, които са или неверни, или не са аргумент за промяна на календара. Ето три примера:

• Нерелевантен: общата данъчната тежест като процент от среднопретеглената продажна цена е твърде висока в България и съответно трябва промяна на календара.

Високата данъчна тежест като процент от продажната цена на цигарите у нас е елементарно математическо следствие от две условия - от едната страна е минималната номинална данъчна тежест по директива (90 евро на 1000 къса, която трябва да достигнем до 2018 г.), а от другата - фактът, че най-евтините цигари в ЕС са у нас (обусловено от покупателната възможност в страната). Каквато и акцизна структура да си изберем, е ясно, че през 2018 г. в числителя ще сложим 90 евро на 1000 къса, а в знаменателя ще си остане ниската средна цена спрямо останалата част от ЕС. Така че аргументът за данъчната тежест няма отношение към акцизния календар, нито пък има към тежестта на отделните компоненти (адвалорен и специфичен акциз) в общото акцизно облагане.

• Неверен: новият акцизен календар ще облекчи най-евтините цигари - цените им няма да се вдигнат толкова, колкото при стария календар.

Озадачаващо е, защото депутатите имаха възможност да видят и официалните разчети за поскъпването на цигарите по ценови сегменти при двата акцизни календара. Тези ясно показват, че в двата най-ниски ценови сегмента няма никаква разлика в прогнозната динамика на цените в периода 2016-2018 г. при двата акцизни календара. С други думи, цената на най-евтините цигари през 2018 г. най-вероятно ще бъде еднаква и при двата календара.

Новата криза

Когато бъдат засегнати и икономически интереси, Европа може и да се събуди

От коментар на Феликс Щайнер, "Дойче веле"

Днес го знаем като Европейски съюз, но рядко споменаваме неговите многобройни предшественици. Един от тях беше Европейската икономическа общност. Както показва самото име, ставаше дума единствено за икономически интереси. За ценности още не се говореше. Всъщност процесът на европейското обединение тръгна като опит на съседите на Германия да вземат в свои ръце контрола над възстановяването на тогавашната ФРГ - съвсем разбираемо, като се има предвид, че тогава не бяха изминали и десет години от края на националсоциалистическия режим.

От онова време произтича и идеята за наднационални организационни механизми: националните държави отстъпват част от правомощията си на една нова структура, която днес наричаме Европейска комисия.

Оптимистите се надяваха, че този модел ще работи успешно и националните държави ще отстъпват все повече правомощия на институциите в Брюксел. Нищо такова обаче не се случи. Защото същинският властови център на ЕС е не комисията, а съветът - срещите между съответните министри или между премиерите, когато въпросът е особено важен.

На тези срещи изобщо не става дума за "общите ценности" на Европа - там се спори за национални интереси и за предимствата, които всяка страна членка се опитва да си набави. Нека не си правим илюзии: ЕС функционира така вече от десетилетия.

И до днес държавите от ЕС много внимават да не отстъпват прекалено много правомощия на Брюксел. Обща политика по сигурността и външните работи? Само името ѝ е такова - вътре няма нищо. Тъкмо поради това сегашната криза с бежанците не е просто съдба или случайност - тя е закономерен резултат от провала на опитите за обща политика.

ЕС беше в състояние до голяма степен да предотврати вълната от бежанци. Например, ако своевременно беше реагирал на призивите за помощ на Агенцията за бежанците на ООН, която се грижи за бежанските лагери в Йордания, Ливан и Турция. Децата в тези лагери не получават никакво образование, а междувременно недостигът на храна стана хроничен. Какво да се чудим тогава, че десетки хиляди бежанци тръгват на път? Да, нямаше да е евтино, ако бяхме помогнали. Сега обаче ни излиза много по-скъпо.

Но сякаш мнозина все още не са го разбрали, защото и в момента всеки в ЕС дърпа чергата към себе си. Гърция и Италия пропускат бежанците нататък, Унгария издига огради, Източна Европа извръща поглед, Ангела Меркел кани всички сирийски бежанци в Германия, без да се е договорила с останалите, а после настоява тежестта да се разпределя равномерно, и в крайна сметка почти капитулира след по-малко от седмица. Защото сегашното предизвикателство е отвъд всичко познато.

В същото време в Брюксел министрите дори не успяват да се договорят за разпределянето на 160 хиляди бежанци. А броят на пристигналите тук е многократно по-висок и продължава да расте. Вече никой не е в състояние да контролира какви са тези хора, откъде идват и накъде са се отправили. В тези драматични дни се оказва, че политиката няма ресурс да направлява процесите, засягащи Европа.

Как ще приключи всичко това? Никой не знае, защото никой няма план или концепция. Отдавна е мъртво Дъблинското споразумение, според което бежанците остават в първата страна от ЕС, чиято граница преминат. Скоро ще е мъртъв и Шенген. А когато се възстановят граничните проверки, стоките драматичното ще поскъпнат заради транспортните разходи. И навярно чак тогава - защото вече ще бъдат засегнати икономическите интереси - в Европа може да настъпи обрат в мисленето.

Какво иска Ердоган

От анализ на Мохамед Халаф в портала "Култура"

За турския президент Ердоган САЩ, Европа и НАТО са виновни за оцеляването на режима на Асад, тъй като отказаха да се намесят пряко в сирийската война и да гарантират по този начин политическа промяна в Дамаск. Другият грях на Вашингтон е засилената подкрепа за сирийската кюрдска партия "Кюрдски демократичен съюз", която всъщност е клон на обвиняваната от Анкара в сепаратизъм ПКК.

Тези чувства се засилиха, след като кюрдите успяха да разгромят "Ислямска държава" (ИД), която бе завладяла кюрдските територии в Сирия. Анкара се разгневи, че с помощта на САЩ и Европа кюрдите успяха да установят контрол върху над 70-километровата погранична ивица, включваща и град Тел Абияд - граничния пункт, използван дотогава от турската служба за сигурност МИТ за снабдяване с оръжие на ИД и други джихадистки организации.

Наслагването на различни събития обърка плановете на Ердоган за промяна на конституцията и въвеждане на президентско управление. Сред тях е и това, че партията му загуби мнозинството си, а за първи път прокюрдската Демократична партия на народите успя да прескочи високата 10-процентова бариера за влизане в парламента.

Всичко това накара турския президент да промени стратегията си. Той поведе битка срещу "Ислямска държава", която подкрепяше от самата й поява, и срещу кюрдите. ИД е използвана като прикритие на истинските му намерения  – разгром на плановете на сирийските кюрди и проваляне на политическия процес в ПКК. Както разкриха някои западни медии, само едно от 10 въздушни нападения на Турция е срещу "Ислямска държава", останалите са срещу кюрдски позиции в Сирия и Северен Ирак.

Директната военна намеса на Путин в Сирия пък попречи на намеренията на Ердоган за създаване на "защитена зона" в северната част на Сирия, в която да бъдат настанени бежанците, потърсили убежище в Турция. В сценария му след това полетите на сирийската авиация на север ще бъдат забранени, а Асад ще е разгромен, което пък би осуетило кюрдски автономен район по модела на този в Северен Ирак.

Затова установеният от кюрдите контрол върху дългата ивица предизвика паника в Анкара. Освен това турски и западни наблюдатели смятат, че разпростирането на ИД върху широки територии на Ирак и Сирия не би било възможно без активната подкрепа на турските тайни служби. Тези геополитически сметки целяха установяване на контрол върху сунитските райони в Ирак, намаляване на иранското влияние върху шиитските територии, както и постоянната заплаха, идваща от оста Техеран - Дамаск.

В този контекст следва да се разглежда и бежанската вълна, която залива Европа. Тя се надигна, след като Ердоган разпореди да се отворят морските граници на Турция, за да могат да преминават бежанците от Сирия, Ирак и други страни. Целта е Западът да бъде принуден да приеме създаването на т.нар. защитена зона на сирийска територия.

Турският президент вече разпрати сигнали, че милиони бежанци ще достигнат до границите на ЕС, ако Брюксел не даде зелена светлина за зоната. Големият въпрос сега е какво ще направи Европа, за да се справи с новите геополитически предизвикателства в региона. Защото очакваните бурни събития в тази част на света ще пораждат нови и нови бежански вълни, които няма да се насочват към Русия, нито към богатите страни на Залива.