Мнения Daily - Неуморните атаки за енергетиката -отново изстрели в тъмното

Усилията на работодателите всъщност са насочени изцяло към намаляването на добавката "задължения към обществото" до средноевропейското ниво с цел да понижат разходите си. Доклад на Евроелектрик (Съюзът на електроенергийната промишленост в Европа) от 2015 г. показва еволюцията на тази добавка за индустрията в 34 европейски страни в периода 2009 - 2012 г., през който тя се е увеличила средно със 157% .

През 2012 г. средният й размер в разглежданите страни е 21 евро/МВтч, докато в България е 5.63 евро/МВтч. Средната добавка за 2015 г. у нас е 14.53 евро/МВтч и ако приемем, че цената от 21 евро/МВтч е останала непроменена в останалите страни, пак сме далеч под средните нива там.

Делът на тази добавка в крайната цена за електроенергия в България е един от най-ниските. През 2012 г. у нас е между 8 и 15% в зависимост от годишното количество изкупена електроенергия, докато средният за ЕС-27 е 9-20%, а за еврозоната – 8.5-20%. Не е по-различно и през първото полугодие на 2015 г., когато единствените страни с по-нисък дял на добавката в крайната цена на електроенергията са Дания, Германия, Италия, Кипър и Англия. Тоест работодателите не искат достигане на средните европейски нива, а понижаването на добавката както в абсолютно, така и в относително изражение.

Импулсът им за реформи в енергетиката не е излишен, но форматът "спасяване поединично" може да създаде още по-големи проблеми. Подобен подход често се наблюдава при управляващите в България, но едва ли подхожда на национално представителни работодателски организации.

Законни злоупотреби

Ето как (пак) ще ни измамят

От коментар на Иван Бедров за Deutsche Welle

40 хиляди - това число обединява две грандиозни схеми от предизборната кампания, които ще останат ненаказани. Защото са законни. Въпреки очевидната злоупотреба с демокрацията и с парите на данъкоплатците тези две схеми не провокираха нито тревожност, нито активност от страна на институциите, защото... всичко е законно.

Първата схема ще направи така, че в редица населени места в България кметовете ще бъдат избрани не от хората, които живеят там, а от появили се "новоселци", които са регистрирани в началото на годината, а преди седмица от тяхно име в общините са постъпили заявления за гласуване по настоящ адрес. Не е задължително някой да е виждал тези хора, по документи те вече са жители и избиратели в определени села и градове. Броят на тези "новоселци" е около 40 хиляди. Схемата е от три етапа. Първият - този с регистрациите - отдавна е факт. Вторият - с подаването на заявление за гласуване по настоящ адрес, приключи преди броени дни. Последният етап е в самия ден на изборите - извозването на хората за гласуване в деня на изборите. Държавата обаче не направи нищо, за да пресече тази схема още в първия й етап. Назначените проверки доведоха до заличаване само на 1774 от общо 40 хиляди регистрации. Във втория етап държавата отново бе само зрител. А след третия отново ще се окаже, че институциите са предпочели да стоят настрани.

40 хиляди - точно толкова пари отпуска държавата и на всеки инициативен комитет, който се регистрира за застъпник на една от двете позиции на предстоящия референдум за електронното гласуване. И огромната част от тях са на път да се озоват в едни конкретни ръце - 5 от общо 8 инициативни комитета избраха да насочат почти всички полагащи им се пари към един-единствен и не особено популярен сайт. Всичко е законно. Скандалното само е, че собствениците на сайта се оказаха свързани с неправителствената организация Институт за модерна политика, чиито лица са кандидати за депутати или съветници от БСП. На практика парите на данъкоплатците не отиват за популяризиране на идеите на тези инициативни комитети за референдума, какъвто е замисълът на законодателя. Или не е бил такъв?

Нежеланието или пък безпомощността на държавните институции да противодействат на тези очевидни схеми е половината от проблема. Другата половина е това, което ще последва. Отвращение от политическия процес, повишаване на недоверието и отблъскване на още и още хора от изборите.

И едното, и другото е възмутително. Но това не е тема за реакция, защото законодателят е оставил вратата широко отворена.

Facebook

Така държава не се управлява

От коментар на експерта по национална сигурност Николай Слатински

Случаят с афганистанците е сериозен. На висше ниво на управлението имаме overreaction, несъразмерна реакция, изпълнена с помпозност, парадност, грандоманщина, непрофесионализъм и объркване на представата за реалните правомощия, задължения и отговорности.

Премиерът няма какво да прави в микромениджмънта на процеса, нищо че е бил и си е останал на нивото на управление на средна ръка главен секретар. Той е на стратегическо ниво, той има институции, има министри, има главни секретари, има кой да реагира. Такова изхвърляне е хвърляне на прах в очите на обществото, ала Тато, ала бащицата, ала биг боса...

Проблем, решен от трима редови служители, не изисква да се вдигнеш от заседание на стратегическо ниво на ЕС, където трябва да отстояваш интересите на държавата, за да хвърчиш като директор на дирекция или служител по сигурността в общината.

Така се създава изкуствена реалност, внушават се измислени загрижености, поражда се зависимост на обществото от Спасител, а на стадото – от Овчар. И обществото, виждайки как ти свръхреагираш, вижда Човека на Бял Кон, който не мигва нощем и не спира денем да мисли за общественото благо и е готов и от европейски стратегически съвет да се откаже, но да бъде близко до народа си в час на колосална, стратегическа, почти неразрешима (ако не е той, Спасителят), извънредна беда!

И зад тази олелия никой няма да попита какво си правил и направил за безопасността на границите, за защитата на обществото, за сигурността на държавата, за общата ни готовност да действаме тогава, когато ситуацията наистина иска извънредни усилия и работеща, а не в насипно състояние система за национална сигурност...