Коментари Daily: Европа с израелски мерки за сигурност - това ли е бъдещето

И още: Терорът, Франция и Европа; Защо Франция отново стана мишена; Бюджетът за 2015 - най-лошото тепърва предстои;

Ако спецслужбите не успеят да пресекат редовната поява на атаки, няма вариант "запазете спокойствие и продължавайте напред".
Ако спецслужбите не успеят да пресекат редовната поява на атаки, няма вариант "запазете спокойствие и продължавайте напред".
Ако спецслужбите не успеят да пресекат редовната поява на атаки, няма вариант "запазете спокойствие и продължавайте напред".    ©  BENOIT TESSIER
Ако спецслужбите не успеят да пресекат редовната поява на атаки, няма вариант "запазете спокойствие и продължавайте напред".    ©  BENOIT TESSIER
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

От текст в сп. Economist

Жестока гражданска война на прага на Европа и магнетичната сила на "Ислямска държава", далеч по-популярна от "Ал Кайда", са двата фактора, рязко увеличили рисковете за континента. Докато "Ал Кайда" изглежда натикана в пущинаците по пакистанско-афганистанската граница, ИД се разраства териториално и умело използва социалните мрежи да пропагандира успехите и бруталността си, както и да вербува хиляди млади европейци, вкл. във Франция.

От бойните полета на Сирия и Ирак в джихадистките мрежи на Европа се предполага, че са се върнали 400-500 души. Те се добавят към неизвестен брой "бойци от вътрешния фронт" - радикализирани млади хора, които никога не са напускали страната си или дори гетоизираните си райони. "Самотни вълци" извършват нападения, които е трудно да бъдат прогнозирани и предотвратени, защото просто няма как всички подозрителни да бъдат следени и контролирани.

Засега се знае малко за идентичността на нападателите от Париж, но няма да е изненада, ако се окаже, че поне някои от тях са минали през обучителни лагери в Сирия или Йемен, както и че зад тях стои мрежа от съучастници.

Подготовката на подобна координирана акция предполага седмици работа и повишена активност в комуникациите, която, изглежда, е подценена от спецслужбите. От друга страна, контраразузнаването често попада на фалшиви аларми, а и терористите се усъвършенстват в употребата на криптирани канали.

Рано е да се каже какви ще бъдат последствията след най-смъртоносния атентат в Европа от нападенията в Мадрид през 2004 г. Но изглежда логично да последват критики, че външните граници на ЕС са прекалено лесни за преминаване, да не говорим за вътрешните, които практически не съществуват. Разбираем е и страхът, че сред многото бежанци, които се стичат към Европа от Сирия, има и някои опитни бойци, които биха направили зло, когато възникне възможност. Нападението също ще задълбочи тревогата за "враг отвътре", който е във война както с културата и морала на Запада, така и с външните политики, които се възприемат като "антиислям".

Програмите за борба с радикализацията, каквито има почти всяка страна в Европа със значително мюсюлманско население, са добронамерени, но със съмнителна ефективност. А на Европа не й липсват и популистки политици, които са щастливи да се експлоатират последиците от атентата в Париж.

По-широк въпрос ще бъде какво Европа може да направи, за да намали риска атаките да се превърнат в повтарящ се ужас. Един по-обмислен опит да сложи край на войната в Сирия и да унищожи ИД може да помогне за намаляване на притока от бежанци, но не е вероятно да се изкорени заплахата. Всъщност ИД може да засили опитите си да напада "далечни цели".

Ако мащабни терористични атаки започнат да се случват на места, където хората се събират на големи групи - от спортни стадиони до железопътни гари и места за развлечения и политически събития, - това ще означава ли въвеждане на проверки за сигурност в израелски стил и в европейските градове? Това би било немислимо политически и катастрофално икономически  -  най-ясното признание, че терористите са спечелили. Сега много неща зависят от мащаба и времето, в което ще се извърши следващият кървав атентат в Европа. Животът си има начин доста бързо да се връща в нормалното русло. Но ако европейските спецслужби, вършили в миналото достатъчно добра работа в защита на гражданите си, не успеят да пресекат редовната поява на подобни нападения, просто няма вариант да я караме по принципа "запазете спокойствие и продължавайте напред".

Терорът, Франция и Европа

От текст на Даниел Смилов от "Култура"

Тероризмът е едно от най-големите падения на човешката раса – каквато и да е неговата кауза, той не е никога оправдан или дори разбираем. Днес, вярвам, всички нормални хора по света са солидарни с Франция и се молят тя да преодолее бързо шока от убийствата, да накаже организаторите им и да запази начина си на живот, който е обект и на възхищение, а явно и на завист от останалата част на света.

Тероризмът е безумна стратегия, но в действията на безумците винаги има "логика". И в този случай "логиката" е прозрачна и фалшива и се състои в желание да се "докаже" следното:

"Либералната демокрация е провалена, слаба и беззащитна"

Нищо подобно. Либералната демокрация е преживявала всякакви кризи и е излязла победител в Първата световна, Втората световна и студената война. В съвременния цивилизован свят няма друг модел на демокрация освен либералната: съчетанието на народен суверенитет и защита на индивидуалните права и свободи са се оказали по-успешни от всякакви радикални и по-умерени техни алтернативи от фашизма и комунизма, през народните "демокрации", та чак до талибаните. Не случайно хората са бягали и бягат от тези режими към либералните демокрации.

"Извънредното положение слага край на демокрацията"

Целта е явно да се вкарат европейските държави в режим на "извънредно положение", което суспендира временно определени права и свободи. Като мерките за сигурност по летищата и т.нар Патриотичен акт в САЩ след 11 септември. Подобни мерки ще бъдат взети сигурно и във Франция. При обявяване на извънредно положение Франция може да се превърне в едноличен президентски режим. Но това не трябва да разпалва паранои за постоянен авторитарен режим. Нищо в историята на последните сто години не потвърждава тази теория.

Проблемът е, че подобни мерки в справедливия гняв могат да доведат до загуба на мяра. Някои от мерките в САЩ след 11 септември например са се оказали твърде рестриктивни. Но и двете демокрации имат достатъчно вътрешни политически механизми, за да коригират подобни дисбаланси.

"Тероризмът ще сложи край на френските свободи и начин на живот"

Напротив, французите ще се консолидират така, както стана след атентата срещу "Шарли Ебдо". Фанатикът иска да покаже, че всички са като него, поставени в определена ситуация. Франция няма да падне в плен на фанатизма обаче. Възможно е радикалното дясно да "спечели" подкрепа от събитията, но дори и това не е сигурно. Политическата култура във Франция е много висока, така че по-скоро очаквам консолидация около основните центристки формации в средносрочен план.

"Франция и Европа ще бъде въвлечена в открита война с "тероризма"

Метафората "война с тероризма" бе въведена в САЩ след 11 септември. Тя мобилизира хората, създава им представа за ясен враг. Но кой е "тероризмът" всъщност? В най-чист вид това сега, изглежда, е "Ислямска държава". Тя има някаква локация в Сирия и Ирак. Изглежда, следва, че Франция и Европа трябва да организират кампания срещу ИД. Както опитът на САЩ показва обаче, тук всички трябва да са много внимателни. Първо, война срещу ИД и сега се води. Второ, ескалацията й с наземни операции може да е с непредвидими последици. Трето, основният въпрос не е толкова дали може да се прати там експедиционен корпус, а какво ще стане, като той си тръгне един ден. Отново опитът на САЩ, а пък и вече на Русия не е много обнадеждаващ – местната подкрепа за светска  власт остава слаба.

Освен това такава мярка няма автоматично да намали терористичната опасност, защото поне досега екстремистите са били по-скоро "вътрешни" за Европа.

"Тероризмът слага край на обединена Европа"

Всички ожалиха вече Шенген, но неговото временно суспендиране не е нещо, което може да постави ЕС под въпрос. Нещо повече, тези терористични актове едва ли ще уплашат европейците – напротив, по-скоро ще засилят солидарността. Те разбират, че заплахата е за един общ начин на живот – базиран на сравнително високо материално състояние, на базови ценности, права и свободи.

Реален проблем е обаче, че механизмите за "извънредно положение" са изцяло на национално ниво в Европа. ЕС трябва да предвиди и наднационални механизми. Спешна среща на ЕС и експресни координирани мерки са от крайна необходимост. За в бъдеще такива механизми е необходимо да се институционализират, вкл. с промяна на договорите. Но сега не е моментът за бюрократични пререкания.

"Европа е неспособна да се справи с бежанската криза"

Мнозина ще хвърлят върху ситуацията с бежанците вината, но трезва глава трябва да се запази и двата проблема – бежанци и тероризъм – да се разглеждат отделно. Ако нищо не се прави с милионите хора, които се трупат в Турция, Гърция и Италия, в един момент тези страни ще колабират и тогава ще сме изправени пред още по-голям проблем. Без планомерно облекчаване на бежанското напрежение в критичните точки Европа си създава времева бомба. Така  разумното управление на потоците от бежанци е първостепенен въпрос на сигурността.

Явно е обаче, че приемането на хора трябва да става с някаква проверка на тяхна базова "лоялност" към политически ценности на Европа - поне отказа от насилие, зачитането на правата на другия. Необходимо е много сериозно наблюдение на новопристигналите, което може да е свързано с ограничаване на част от правата им.

"Европа е ислямофобска"

Подобни терористични актове няма как да не засилят ислямофобията в Европа, но и едва ли ЕС ще стане неин пленник. Франция е светска държава и тя ще отстои принципите си на строго въздържане от политизация на религията. Това е всъщност и основната европейска позиция. Ще има натиск за "християнизиране" на Европа, но в Европа, както и у нас, има голямо население, изповядващо исляма. Подобни терористични актове не бива да го превръщат във втора класа граждани. Това би било сериозна победа за терористите.

Това е перверзната логика на терористичните актове в Париж. Приемайки и тиражирайки техните послания, изпълняваме безумния план на екстремистите.

Защо Франция отново стана мишена

От коментар в британския вестник "Телеграф"

Всяка западна столица знае, че ислямистки екстремисти биха искали да нанесат удар в сърцето й. Но малко западни столици са толкова предпочитани от ислямистите, колкото е Париж. Защо?

Краткият отговор  е: Защото Франция се сражава с джихадистите по целия свят, защото има една от най-големите мюсюлмански общности измежду европейските страни и може би едно от най-разделените общества в Европа. През нейните пропускливи граници се влива и регулярен поток от оръжия от останалата част на континента. Всичко това е мощна  експлозивна смес.

Това е заради Сирия, е казал според твърденията един от нападателите в Париж. Но той можеше да каже също: Това е заради Мали или заради Либия, или заради Ирак. И наистина Франция се гордее с проактивната си роля срещу ислямистите по света в светлината на онова, което често е възприемано като британско или американско отстъпление. Френската интервенция в Мали срещу "Ал Кайда в ислямския Магреб" през 2013 г. беше възприета като повратна за отслабването на джихадистката групировка. Преди две седмици малийският туарегски лидер на групировката "Ансар Дин" призова последователите си да атакуват Франция за наказание за тяхното присъствие в региона.

Миналата седмица френският президент Франсоа Оланд обяви, че Франция ще разположи самолетоносач в Персийския залив, за да помогне в борбата срещу "Ислямска държава" и това съобщение го постави в позиция на сблъсък с ислямистките лидери.

Ключовият проблем на Франция обаче е вътрешен. Чувството за изолация на мюсюлманската общност може да бъде смазващо - малцина от тях заемат висши постове в политиката и бизнеса и могат да послужат за модели.

Мохамед Мера, стрелецът от Тулуза през 2012 г., убил седем души, отиде в затвора и излезе оттам като закоравял джихадист, който уж бил открил смисъла на живота. Мехди Немуш, убил четирима души в Брюксел през май 2014 г., след затвора отиде в Сирия и когато се завърна, нападна еврейския музей в белгийската столица. Братята Куаши и Амеди Кулибали, извършили атентатите в Париж през януари, последваха същата низходяща траектория към затвора и радикализацията.

За разлика от Великобритания във Франция програмите за дерадикализация са ограничени. През април бившата министърка на правосъдието Рашида Дати, която сега е специален докладчик по въпросите на радикализирането, заяви, че Франция не прави достатъчно, за да се бори с влиянието и властта на радикалните ислямисти зад решетките.

Друг постоянен повод на безпокойство за френските власти е лекотата, с която оръжия могат да бъдат внесени незаконно във Франция. Балканите са предпочитан източник за купуване на оръжия и за незаконния им внос - войните около разпадането на Югославия оставиха региона наводнен с евтини оръжия. Резултатът от всичко това създава атмосфера на барутен погреб.

Елиминирайте ги!

Коментар на Бернд Ригерт, "Дойче веле" Атака срещу Франция. Европа е шокирана. Коварните терористи бяха избрали за своя цел не само клетите случайни жертви, но и всички нас, цивилизованите хора. Цялото човечество, както се изрази американският президент Барак Обама.

В потрес и гняв сме принудени да гледаме отстрани, докато терористите нападат с концентрирани акции и безцелно избиват стотици хора. Франция, Европа и светът сега трябва да се изправят като един и да отвърнат на удара. Срещу терористите, които очевидно са радикални ислямисти, трябва да се използват всички средства. Техните кукловоди, идеолозите на тези отвратителни убийци, независимо дали са в Сирия, в Ирак или другаде, трябва да бъдат издирени колкото е възможно по-бързо и да бъдат елиминирани. Защото така наречената "Ислямска държава" очевидно е обявила война не само на Франция, но и на всички свободолюбиви хора по света.

В името на изконните френски ценности свобода, братство и равенство сега цял свят трябва да се надигне срещу терора. В неделя в турския курортен град Анталия започва срещата на 20-те икономически най-развити държави, която предлага отлична възможност за това. САЩ, Русия, че дори войски на НАТО от Европа трябва заедно да навлязат в Сирия и в Ирак и да ликвидират терористичната банда, наречена "Ислямска държава" – колкото е възможно по-бързо.

След атентатите в Париж през януари тази година станахме свидетели на вълнуващата демонстрация на солидарност, в която се включиха мнозина международни политици. Красив жест, спор няма, но това не е достатъчно. Безскрупулните убийци очевидно разбират единствено езика на насилието.

Всички други конфликти по света сега трябва да бъдат замразени. Защото следващият терористичен акт може да удари произволна държава. Вчера в Русия също беше обявена повишена тревога заради опасността от тероризъм. В Турция миналия месец имаше голямо терористично нападение. Да не забравяме Мадрид 2004 и Лондон 2005.

В момента никой не знае къде из Европа и по света и колко точно "спящи" терористични клетки поддържат ислямистите. Световната общност трябва да престане да се занимава със съдбата на сирийския властник Асад и най-напред да прекърши гръбнака на ужасяващата "Ислямска държава".

Ето че към бежанската криза в Европа се добавя втора криза – терористичната. Заплахата е голяма и непредвидима. Тъкмо в този решителен миг Европа трябва да покаже, че може да бъде едно цяло, че може да действа като едно цяло. Сигурността на гражданките и гражданите се намира под сериозна заплаха. Тъй че лидерите на Европа, на САЩ и на Русия са длъжни в един глас да заявят: Ще се браним!

Фискална политика

Бюджетът за 2015 - най-лошото тепърва предстои

От коментар на Десислава Николова, Институт за пазар икономика

Данните за бюджетното изпълнение към септември разкриват няколко интересни наблюдения. На първо място се вижда, че кумулативният баланс за 9-те месеца на годината остава почти без промяна спрямо отчетения в предходния месец - 621.5 млн. лева излишък в консолидирания бюджет през септември спрямо 622 млн. лв. през август.

Голямото харчене остава за последните три месеца на годината. По наши изчисления за тях се планира дефицит по консолидирания бюджет около 3.5 млрд. лв., равняващ се на 4.1% от прогнозния БВП, което хвърля в недоумение всеки, който поне малко се вълнува от фискална дисциплина и бюджетно здраве. Сметката е проста – към 621.5 млн. лева излишък до септември се прибавя очакваният дефицит за 2015 г., а именно 2.874 млрд. лева по консолидирания бюджет. Така преразходът за последните 3 месеца излиза общо 3.496 млрд. лева. Този ударен разход в последното тримесечие вероятно ще напомпа и брутния продукт в края на годината по линия на потреблението на правителството. Т.е. данните за БВП може да изглеждат доста по-розови от това, което би се отчело при една по-разумна фискална политика.

Предстоящото ударно харчене вероятно ще се концентрира през декември заради нуждата от актуализация на бюджета за 2015 г., която да легитимира част от допълнителните разходи и която вероятно ще се гласува до 2-3 седмици. Концентрацията на свръхразход пък ще донесе висока събираемост на ДДС в началото на 2016 г.

Какво още показват данните до септември:

1/ По-голямата част от излишъка се дължи на националния бюджет (499.2 млн. лв.), макар и еврофондовете да са с положителен баланс (122.3 млн. лв.). Само за този месец обаче консолидираният бюджет реално е бил балансиран, т.е. отчита минимален дефицит от 0.5 млн. лева.

2/ Ръстът на приходите в консолидирания бюджет (с близо 14% на годишна база) се дължи почти изцяло на европейските средства. Едва около 1/7 от нарастването, или 41 млн. лв., се дължат на националния бюджет.

3/ Септември завършва с дефицит по националния бюджет от 34 млн. лв., докато през същия месец миналата година е отчетен излишък, т.е. очевидно, ако не се отчитат европейските средства, тази година националният бюджет бележи влошаване.

4/ Разходите нарастват по-бързо от приходите  – и като процентно изменение, и като абсолютна сума. Ако приходите и помощите са с около 2% повече спрямо миналия септември, разходите са с около 6% повече.

5/ Перото с най-голям ръст на разходите са лихвите по държавните заеми – 100 млн. лв. повече на годишна база. Т.е. вече ясно проличава нарастващата цена на дефицитното харчене. От 2009 г. насам се трупат бюджетни дефицити, които се финансират с дългове, а те водят до по-висок разход за обслужването им (лихви). За 9-те месеца разходите за тях растат със 139 млн. лева, като основната част  са по външни заеми.

6/ Единственото, което задържа консолидирания бюджет балансиран през септември, е излишъкът по европейските средства.

Макар и привидно положителни, данните за септември разкриват изпреварващ ръст на разходите над приходите, дефицит по националния бюджет и значително по-високи разходи за лихви по дълга. А задаващото се ударно харчене до края на годината ще маскира в много по-розово данните за БВП за последното тримесечие и за данъчната събираемост в началото на 2016 г., отколкото биха изглеждали при по-благоразумна фискална политика.

Ако трябва да перифразираме популярна реклама - най-лошото за бюджет 2015 тепърва престои. 

 

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    t_ avatar :-|
    t_

    Всичко е ясно - от къде идват в повчето приходи. Някой знае ли за какво ще бъдат изхарчени 3,5 млрд? Не твърдя нищо. Просто ми е интересно за какво се очаква да бъдат изхарчени без да ми се налага да изчета закона за държавния бюджет.

    Публикувано през m.capital.bg

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал