Заплахата от крайнодесен терор

В целия свят сме изправени пред надигащата се идеология на омразата, насочена срещу малцинствата, прославяща насилието и процъфтяваща в социалните медии

Както показа атаката в Нова Зеландия, изправени сме пред надигаща се идеология на омразата, прославяща насилието и процъфтяваща в социалните медии

Джон Касиди

Както показа атаката в Нова Зеландия, изправени сме пред надигаща се идеология на омразата, прославяща насилието и процъфтяваща в социалните медии © EDGAR SU

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Джон Касиди в анализ за списание "Нюйоркър"

Има спешна нужда от ефективен отговор на расисткото подбудителство към насилие.

"Тук се чувстваме в безопасност, защото Крайстчърч е мултикултурен. Трагично е, че това равновесие може да бъде нарушено от само един фанатик". Думите са на Омар Наби, чийто баща е един от застреляните на 15 март в джамия в новозеландския град. Убиецът Брентън Харисън Тарант, 28-годишен австралиец, е израсъл на повече от 1400 мили от Крайстчърч, в малко градче на север от Сидни, където започва работа като фитнес инструктор.

В някакъв момент Тарант се радикализира и става мразещ расист, обсебен от конспиративни теории за алтернативно дясно и исторически глупости. Манифестът, който публикува в интернет -"Голямата подмяна", показва особения му интерес към Европа. Не е ясно дали Тарант е участвал в крайнодесни неонацистки групи в Австралия, но образите от премахнатия му профил в Twitter са сходни с тези, използвани от крайнодясната антиимигрантска групировка The Dingoes. Таррант повтаря и възгледите на Андерс Брейвик, норвежкия десен терорист, убил седемдесет и седем души в Норвегия през 2011 г. И дори твърди, че е получил "благословия" за действията си от неговите сподвижници. В манифеста си Тарант хвали и Доналд Тръмп като "символ на възродената бяла идентичност и обща цел", макар че критикува уменията му като лидер и политик.

Десният тероризъм сега е реална заплаха в много западни страни, включително в САЩ. Само миналия месец федерални агенти арестуваха Кристофър Пол Хасън, лейтенант от бреговата охрана, призоваващ за "фокусирано насилие" с цел основаването на "бяла родина." Подобно на Тарант и той е вдъхновен от Брейвик и според прокурорите е възнамерявал "да убие невинни цивилни в невиждан за страната мащаб"

Това са само последните примери за насилието, свързано с "бялото превъзходство". Дори и доклад на администрацията на Тръмп от миналата година призна, че "вътрешният тероризъм в Съединените щати е във възход", посочвайки "расистки мотивирания екстремизъм" като една от причините.

Друг фактор без съмнение са социалните медии, чрез които екстремитките групи разширяват влиянието си. В този смисъл Тарант не само е почерпил омразата и фанатизма си от онлайн света, но и излъчваше смъртоносната си атака във Facebook.

Какво можем да направим за всичко това? Пред лицето на цялата тази омраза, насилие и улесняващите ги цифрови технологии е лесно да се почувстваш безпомощен. Но някои неща могат да бъдат направени. Като начало, както Саймън Кларк от Центъра за американски прогрес твърди в скорошен анализ, политиците от всички партии, както и президентът трябва открито да признаят мащаба на заплахата и да се ангажират с нея. Една очевидна стъпка е увеличаването на ресурсите за проследяване на предотвратяване на възможите й източници. Освен това политиците трябва да осъзнаят как собствената им реторика може да доведе до насилие.

Главният прокурор на Нова Зеландия Дейвид Паркър посочи с пръст и американските интернет гиганти: "Масово убийство да бъде заснето и предавано на живо в целия свят с помощта на интернет компании - как е възможно и кой трябва да бъде отговорен за това?" Най-малко големите платформи като Facebook, Google и Twitter трябва да удвоят усилията си за наблюдение за реч на омразата и бързото й премахване, както и да отказват достъп на хора, които я разпространяват. Но на този етап е твърде опасно тази задача да се остави на самите компании, които в крайна сметка са мотивирани от увеличаване на трафика на своите платформи. Време е и за някакво колективно действие.

Може би част от това би могло да бъде колективното ни решение да откажем на терористите публичността и вниманието, което те търсят. Но как би се получило на практика? Харесва ви или не, винаги е голяма новина, когато биват убити десетки невинни хора. Може би отказът да се назове името на стрелеца и да се скрие лицето му в новинарските рубрики ще обезкуражи някои бъдещи нападатели, но това звучи повече като надежда.

Има спешна нужда да се отговори на расисткото подбудителство и десния екстремизъм и само правителствата имат силата да го направят ефективно.

В целия свят се сблъскваме с възхода на убийствената идеология на омразата, насочена срещу малцинствата, прославяща насилието и процъфтяваща от съвременните комуникационни технологии. Дори пасторалната Нова Зеландия, където милионерите от Силициевата долина си купуват лични убежища, не може да избяга от заразата.