Децата и технологиите: Къде е балансът?

С толкова много цифрови медии, насочени към малчуганите от най-ранна възраст - от стрийминг на видеоклипове до игри и образователни дигитални инструменти, които буквално ни заливат отвсякъде, родителите с право се притесняват колко "много технологии" са "твърде много технологии" днес? Дали и кога да "паркират" детето си пред телевизора или да му връчат някое дигитално устройство? Колко време да го оставят пред него и как да контролират сърфирането му в мрежата също са въпроси, които тормозят днешните родители.

В книгата Tech Generation: Raising Balanced Kids in a Hyper-Connected World един от авторите, психологът Джон Ласер, съветва да използваме естествения интерес на децата към устройства, за да им помогнем да развият когнитивните си способности, за да прекараме време с тях или да научат бързо и неусетно нови неща.

Колко да го оставя пред екрана?

Ясно е, че ако ти си в "матрицата", няма как да държиш наследника си изолиран от нея, но въпросите как и доколко да го допуснеш още сега вътре си стоят.

Идеалното, което препоръчват експертите от Американската академия по педиатрия, е: не повече от час на ден за деца на възраст от 2 до 5 години, ограничено и контролирано време за малко по-големите и никакво (ама никакво!) прекарано пред екраните време на различни устройства за бебета под 18 месеца. Как става това?

Това, което е идеално обаче, всички знаем, че невинаги е практично, а и често е и непостижимо: в задръстване съм, а малчуганът е пред истерия, е няма да му взема таблета сега!

Добрите намерения и настоящето

"Малко или никакво време пред екрана!" - това звучи като страхотна цел, но реалността е друга. Често родители, започнали със забрана на телевизия или таблет, се оказват в ситуация, в която трудно могат да "удържат фронта" по една или друга причина. А и трябват ли пълни забрани? Разумният отговор е: Не, не трябват. Все пак замислете се: та ние, сегашните възрастни - родители, баби и дядовци, се учехме, учим се и ще продължим да се се учим на дигитална среда, докато днешните деца се раждат с технологиите и нерядко се оказва, че ние имаме какво да научим от тях. Честно! "Баба, Финли иска музика", казва едва проговорилият мъник. Отговарям му, че нямам как да му пусна музика. "Помоли Google."

Технологиите са тук, развиват се по-бързо дори от представата ни за това. Ще останат и след нас и ето защо е добре децата да се сблъскат с тях възможно най-рано, за да живеят в този динамично променящ се свят успешно и в бъдеще. А тяхното бъдеще на възрастни, работещи хора ще е цифрово.

Иначе казано - времето пред екрана не е лошо, но все пак трябва да сме сигурни, че малчуганите имат достатъчно от него (времето) и за други дейности, като активна игра например, четене на хартиена книга или рисуване с истински четки и боички и разбира се, офлайн общуване с други деца, възрастни и най-вече с родителите си. Все пак да паднеш и да си охлузиш коляното наистина все още е по-добър урок от това да те сритат онлайн във фермата или по-лошо - да ти откраднат морковите например. Първото го преживяваш както физически, така и емоционално, а второто, сещате се - само емоция.

Но къде са границите между тук и там?

За разлика от нас, възрастните, които много по-лесно можем да си поставим граници за времето, което отделяме пред екраните, за да се ровим в интернет, да четем или споделяме разни важни (или обикновено не толкова важни неща), или просто да чатим, децата не могат да си поставят сами тези стопери и затова при тях решението "докъде" идва от родителите. Ето защо е важно да намерим баланса, а не да създаваме бариери и забрани. "Ще ти спра интернета!" работи точно толкова, колкото и в миналото: "Наказан си да не излизаш цяла седмица." Тоест не работи, никак даже.

Простички правила, които цялото семейство спазва, ще свършат много по-добра работа: Не си гледаме в телефоните, докато вечеряме! Когато сме в колата, играем на думи, когато сме с приятели, си говорим, играем, на плажа правим пясъчни замъци и т.н. Точка, край.

Какво е екранно време?

Съвсем простичко казано - всяко време, което детето прекарва в гледане на електронен екран, се счита за време пред екрана:

• Гледане на телевизия и филми;
• Видеоигри;
• Гледане на видеоклипове;
• Ровене в социалните медии;
• Използване на компютър, телефон и таблет по каквато и да е причина;
• Използване на електронен четец.

Но има и някои изключения. О, да, винаги ги има!

Ако детето участва във виртуално обучение, това не се брои към ограниченията на времето пред екрана, препоръчвано от експертите.

Видеочатовете със семейството и приятели, които живеят далеч, също се считат за изключение от времето пред екрана.

Прекаляването пред екрана

Най-голямото притеснение на родителите е как времето пред екрана може да навреди на развитието на децата. Очевидно е, че в последното има причина за безпокойство. Така е - децата, които прекарват повече време пред различни устройства, пропускат много други възможности. И една от тях и може би най-важната (особено за най-малките) е връзката с родителите им. И да, прекарването на твърде много време пред екрана може да бъде вредно за децата. А някои от основните здравословни проблеми в резултат на това са:

• Комуникативни нарушения;
• Нарушения в социалното поведение;
• Нарушения в емоционалното и поведенческото развитие;
• Проблеми с теглото;
• Проблеми със съня;
• Проблеми със зрението.

Но всичко това може да се случи само и единствено ако изпуснем контрол като възрастни, и тогава трябва да потърсим помощ. А иначе, ако още докато учим децата си да си обуват сами обувките или да си закопчават ципа на якето, заедно с това им показваме малко по малко как да използват сегашните технологии, може би ще се изненадаме от резултата. Може в даден момент да се окаже, че те си поставят по-ясни ограничения от нас относно използването на социалните медии например или пък са по-внимателни в избирането на приятели онлайн. Но всичко зависи от нас, нали така? Аз лично бих оставила Финли да ми покаже как да му пусна музика или да му приготвя нещо за вечеря (защо не), питайки Google.