Мухамад Юнус от Пловдив

Стоян Ганев е противоречива личност, Симеон Втори още повече, и, основателно или не, идеята е посрещната с присмех и недоверие от мнозина. Въпреки че през следващата година стартират т.нар. царски кредити (отпускани през банките заеми до 15 000 лв.), схемата не се оказва особено успешна и не носи съществен резултат.

До Америка и назад

Някъде по това време един български стипендиант на "Фулбрайт" (американската програма за образователен и културен обмен) се връща в Пловдив, след като защитава отвъд океана докторантура в областта на aграрната икономика с приложение в биотехнологиите и генното инженерство. "Може би бях единственият докторант по онова време, който се върна в България", казва с усмивка Иван Пенов.

Докато е в САЩ той получава молба от свой колега да води за определен период неговия университетски курс по развитие на селското стопанство. Иван се съгласява,  подготвя се и успешно води курса. Когато идва време да се връща в България, същият колега го изпраща с думите: "Ти тук с важни работи се занимаваше - биотехнологии, генно инженерство, туй-онуй.  Обаче, като се върнеш в България, да не се окаже, че този курс по развитие на селското стопанство ще ти е бил по-полезен." Шеговитите думи се оказват пророчески.

В България Иван се присъединява към своя приятел Георги Георгиев, който работи по проекти, целящи да дадат възможност на уязвими групи да изкарват сами хляба си чрез земеделие.  "Подобни опити започнаха през 1997 г. в отговор на тежкото социално положение, което се получи в ромските общности след икономическата криза от 1996 г. Тогава политиката  беше дайте да дадем на хората земя, препарати и торове, чрез които да им помогнем да оцеляват", разказва Георги.

"Искам на бюро" е мантра за мнозина. Не и за Георги, Иван и Крум (от ляво на дясно). Те искат на полето, сред хората

Схемата цели масовост и стартира в две пловдивски села, в които 75 ромски семейства получават от общината по 3 дка земя. Фондация С.Е.Г.А. ("Старт за ефективни граждански алтернативи"), която в партньорство с Фондация за регионално развитие "Рома Пловдив", осъществява проект за подкрепа на безимотни семейства да обработват предоставената от общината земя, като осигурява безвъзмездно семена, торове, препарати. "Земята, която семействата получиха, беше в обща площ и като всяко масово нещо схемата не проработи", казва Георги.

Отдолу нагоре

Един случай от онова време става катализатор за преосмисляне на концепцията за подпомагане на ромите. Доставят на ромски семейства тор за 600 декара домати и ги молят да помогнат с разтоварването. "А кой ще ни плати", бил отговорът, който втрещил екипа. "Много коментирахме с колегите този случай и стигнахме до извода, че модел, който разчита само на даването, не сработва. И тогава някои по-будни роми дойдоха при нас и ни казаха: "Ние не искаме земята даром, помогнете ни да си я купим и полека-лека да си стъпим на краката", разказва Георги. И допълва: "Ако има едно нещо, което сме научили в нашата работа, то е, че най-добрите решения на проблемите идват от самите хора, които се сблъскват с тях. Всякакви стратегии, концепции и програми, разработвани в нечии кабинети, са далеч от истинските решения. Трябва да се научим да слушаме хората, разбира се, селективно и умно."

В опит да приложи тази концепция на практика през 2000 г. стартира мащабен проект на фондация С.Е.Г.А., финансирана от Холандската организация за международно развитие и сътрудничество НОВИБ. Като отделен компонент в него е включена и програма "Земята източник на доходи".

Програмата цели да даде възможност на безимотни семейства, предимно ромски, да купят земя от частни собственици и да получават доходи от земеделие. Паралелно с това в Пловдив се създава Агроинформационен център, който предлага на семействата, желаещи да закупят земя, специализирана информация, правни, икономически и селскостопански консултации. За да бъдат схемите за подпомагане в съответствие със законовите изисквания, се създава и стопанска структура, която да предоставя възмездно средства за закупуване на земеделска земя.

През 2003 г. фондация С.Е.Г.А. предлага на екипа, работещ по програмата, да поеме пряка отговорност за нейното развитие. В Пловдив  е  регистрирана фондация "Земята – източник на доходи", която осигурява достъп до информация, консултации и обучения, от една страна, и до финансови ресурси, от друга. Това става чрез две организационни звена – съществуващият Агроинформационен център и новосъздаденото дружество "Земя и доходи" ЕООД. "Станахме фондация от зор заман – за да може официално да администрираме процеса", казва Георги.  

"Ромите са част от нашето общество и вместо да гледаме на тях като на проблем, защо да не ги превърнем в ресурс за развитието на държавата. Това се превърна в нашата кауза, в която сме фокусирани", допълва Иван.

След проучване на законодателните възможности за оформяне на финансовата схема за подпомагане се спират на отложеното плащане като най-подходящо за техните цели.  

Малкото е прекрасно

"Хубавото е, че при нас повечето хора, които работят във фондацията, не разчитат на доходи от тази си дейност. Това ни позволява да бъдем устойчиви и да не правим проекти на всяка цена", обяснява Иван, който е председател на управителния съвет. Той е преподавател по икономически дисциплини в Аграрния университет в Пловдив и с усмивка обяснява, че да си началник в тяхната фондация означава, че трябва да вършиш работата, която никой друг не иска да свърши.

Преглед на оригинала

Георги преподава в Техническия университет в града и има богат опит в разработването и управлението на различни проекти. Крум, който е управител на "Земя и доходи" ЕООД, е бил  студент на Иван и отличник в своя  випуск, а понастоящем също е преподавател в Аграрния университет. "Аз съм от семейство, което дълги години се занимава със земеделие, и познавам проблемите на малките хора в този бранш. Работил съм и в структурите на Министерството на земеделието и храните, но мястото ми е тук – да помагам да се запълни дупката между държавата и малките хора", казва Крум. На въпроса каква част от работното си време отделят на фондацията Крум има колкото шеговит, толкова и сериозен отговор:  "Понякога 50%, понякога 90%. Аз работя по около 12 часа на ден, но съм по-мързелив от Иван и Жоро, които работят повече." Работният им график на преподаватели услужливо се съчетава с този във фондацията. През лятото, когато е най-напечено на полето, те имат големи преподавателски отпуски и могат да се фокусират върху "Земята – източник на доходи".

Тримата са в управителния съвет на фондацията. Ядрото на екипа се допълва от  агроном и финансист на трудови договори, както и няколко техни колеги от Аграрния и Техническия университет. Казват, че не искат да се разрастват, искат да останат малки. "Ако станем големи, ако се превърнем в микрокредитираща институция, ще ни се смени логиката на финансиране и същите хора вече няма да са наша целева група. Приоритет ще имат не нуждаещите се, а тези, които могат да отговорят на финансовите изисквания и очаквания. Тогава формално ще имаме по-добри финансови резултати, но няма да сме помогнали на тези хора. Това ще промени и културата на организацията ни. Там се иска друг тип култура – администратори. Тук се иска да разбереш хората, да им влезеш под кожата", обяснява философията на екипа Иван.

Крум казва, че и сега им тежи неизбежната административна дейност и че най-хубавата част от работата им е, когато са на полето с хората. "Ние искаме да си работим с хората, не искаме да се занимаваме с управление и администрация. Искаме да сме навън - на полето, а не на бюро. Но като си започнал, не можеш да оставиш хората", допълва го Иван.

Определят се като социални предприемачи и дават простичко обяснение на този все по-модерен термин – ако печалбата от дейността не отива в собствения ти джоб, а в общността.  

Нашите хора, нашата фондация 

Говорят за ромите, с които работят, с малки имена, наричат ги "нашите хора". И не, не в онзи смисъл  на "наш човек", който най-често се влага в тези думи по нашите географски ширини. А в смисъл на "нашите партньори", "нашите приятели".  Ромите пък ги наричат "нашата фондация".

"Нашата фондация" подпомага "нашите хора" по начин, който екипът на фондацията нарича Интегриран модел за подкрепа на дребен бизнес, или как да помогнем на семейства в неравностойно положение да си осигурят доходи от собствена дейност. Моделът е резултат на съчетаване на техните теоретични знания, практически опит и изследователска работа в тази област. Издаден е като книга по проект "Интегриране на ромските общности чрез икономически инициативи" с финансова подкрепа на фондация "Америка за България".

В резюме моделът е следният: имат фонд от около 200 000 лева, акумулиран  от възстановените от ромските семейства средства в предходните години, както и от собствени средства от дейността. От този фонд се отпускат финансови средства на  средна стойност около 2000 - 3000 лв. на предприемчиви семейства в неравностойно положение (предимно роми, но не само), които не могат да разчитат на финансиране от банки, защото няма с какво да обезпечат кредита. Получателите на средствата трябва задължително да участват със собствен труд и собствени финансови средства. За кандидатстване се попълва максимално опростен формуляр от една страница (ехо, оперативните програми, чуваме ли се?).

"Когато отпускаме средства, гледаме дали семейството ще може да генерира доходи от идеята си. Искаме да сме убедени, че няма да ги "набутаме", обяснява Георги. Иван допълва: "Разколебавали сме хора в случаите, когато техните идеи ни се струват по-големи от възможностите им. Разбира се, и ние грешим, отказахме на един човек, а той реализира идеята си за мелница за домати сам, без нечия подкрепа", допълва Иван.

Започват с финансиране на инициативи за закупуване на земя (за лозя, овошки и зеленчуци) в четири села в Пловдивска област. После идват проектите за торове и препарати, за селскостопанска техника, а впоследствие започват да подкрепят и неземеделски предприемачески инициативи (интернет кафе, магазин, баничарница, гумаджийница и т.н.). Инициативата за разнообразяване на портфолиото отново идва от хората отдолу.

"В началото беше трудно да спечелим доверието на ромите, които гледаха резервирано на нас, защото много са били лъгани. Работихме индивидуално с всяко семейство и взаимно се доказвахме – ние на тях и те на нас. Но веднъж когато спечелиш доверието на хората и в дадено населено място бъдат реализирани няколко успешни проекта, хората сами започват да идват и вече те са проактивната страна, а не ние", разказва Крум. И допълва, че при преценката дали да подкрепят  дадена идея винаги се допитват до местната общност за качествата на съответния човек/семейство и мнението, което получават, обикновено е впечатляващо коректно.

След като дадена идея бъде одобрена, се отпуска  финансиране (с договор за продажба на изплащане), с което може да се закупят дълготрайни материални активи (земя от частни собственици, машини, оборудване) и краткотрайни материални активи (семена, торове, консумативи). По време на реализация на проектната идея екипът непрекъснато помага с консултации и съдействие на предприемачите, напълно безплатно и на място.  

Закупеният актив остава собственост на фондацията (и по-точно на едноличното дружество, на което тя е собственик – "Земя и доходи" ЕООД) до пълното му изплащане. Средствата се отпускат с оскъпяване (разбирай лихва, макар хората от "Земята – източник на доходи" много внимателно да избягват този термин по юридически причини), което е  6-7% на година.

"Ако има проблем с възстановяване на средствата, първо го удряме на чест и в 80% от случаите това работи, защото това чувство е силно развито при нашите семейства", твърдят от фондацията. Стигали са до съд само когато човек може да върне парите, но не иска.  Процентът на възстановяване на отпуснатите средства е 85. "По този показател бием банковата система", смее се Георги.

Философията зад модела

Иван обяснява, че са гледали чужди модели, но твърди, че техният не е точно микрокредитиране, каквото е например финансирането от Грамин банк на споменатия в началото на този текст Мухамад Юнус. Макар да има разлики, в основата и на двете схеми, както и на други подобни,  лежи една и съща концепция – възмездно предоставяне на малък, но навременен  финансов ресурс на предприемчиви бедни хора, които нямат достъп до банково финансиране. В България е избран моделът на отложено плащане както заради профила на целевата група, така и заради специфичните законови  изисквания за другите варианти (кредит, лизинг, дарение под условие). "Щеше да ни е по-лесно и по-евтино, ако можеше да отпускаме средствата под формата на микрокредити", казва Иван.

"Това не е масова програма, а за искащите, можещите и имащите амбиция, които са около 10-15% от ромското население (и не само от него - бел. авт.)", казва Георги  С повечето от "техните хора" имат повече от един проект, вече работят с внуците на първите роми, които са финансирали. Постепенно започват да подкрепят не само роми, защото виждат, че бедността не е "привилегия" само на определен етнос. "Важното е да не допускаме част от обществото да оскотее поради бедност, независимо дали става дума за българи, роми или други", казва Иван.

Подписването на договорите с ромите става не пред телевизионните камери и позиращи политици, а на терен - на капака на колата например Преглед на оригинала

Фондът, от който се отпускат средствата, се ползва  само за закупуване на земя и дълготрайни активи, а не за заплати, наем или други текущи разходи на фондацията.

Казват, че в основата на ефективния им  модел са доверието и човешкият подход, при който влагаш сърцето си, а не затрупваш хората с безкрайни формуляри и административни изисквания. "Хората търсят и морална подкрепа, понякога трябва само да поговориш с тях и те да осъзнаят, че даден проблем не е толкова сериозен и има решение", казва Иван.

Другото ключово за екипа е гъвкавостта и готовността да променяш условията, ако обстоятелствата го налагат. Това например е основна слабост на оперативните програми, при които един проект се изпълнява няколко години след като е написан, и въпреки че обстоятелствата може коренно да са се променили, почти нищо от проекта не можеш да промениш.

"Наученото от работата ни с ромската общност може да се ползва и при интеграция на бежанци. Защото проблемът ще става все по-голям и по-сериозен", обобщава Иван.

Стипендии, консултации и още нещо 

Освен финансиране и безплатни консултации "Земята – източник на доходи" предлага и други услуги на уязвимите групи, с които работи. Благодарение на фондация "Америка за България" и фондация "Тръст за социална алтернатива" вече пета година имат стипендиантска програма за деца, които не могат да си плащат транспорта до училище. Когато обсъждат на кои деца да помогнат, се консултират с учителите и местните общности. При едно от тези обсъждания самите роми им казват за българско дете, което има по-голяма необходимост от подкрепа. Тази програма също търпи развитие, следвайки нуждите на хората и благодарение на гъвкавостта на донорите. В резултат вече предоставят и учебници и дрехи на най-нуждаещите се.

Консултират безплатно желаещите да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони, като не просто им разработват проектите, а са до тях през цялото време на тяхното изпълнение.

Помагат на участниците в програмата в случаи, когато трябва да потърсят правата си - успяват например да издействат ефективна рекламация на материали от голям производител, срещу който малкият човек нямало как да се пребори сам.

Всяка година преди Коледа събират всички хора, с които работят (над 110 семейства в Пловдивска област и шест партньорски организации с около 40 семейства). На срещата отчитат дейността си пред всички, обучават хората, обясняват им перспективите, раздават награди. "Важно е да седнем на една маса всички заедно, да пием по една ракия, да изиграем едно хоро. Това дава самочувствие на хората, че са част от общност, че не са сами", казва Иван.

Мултиплициране на модела 

Иван, Георги и Крум казват, че не искат обхватът на организацията да се разраства, за да не загубят връзката с хората. Същевременно са готови да споделят и мултиплицират успешния си опит. Работят с шест партньорски организации от други региони на страната, на които помагат да изградят капацитет да прилагат техния модел. Първоначалните критерии за избор на партньори са да са познати в съответната общност и да имат икономически опит. Изследователският дух на хората от екипа на фондацията ги изкушава да направят нещо като научен експеримент - кой тип организации ще се справят по-добре - дали организации, които са познати в общността, но нямат бизнес опит, или такива, които имат бизнес опит, но не са познати в местната общност.

Идеите ваши, бензинът от нас. Фондацията осигурява финансиране и безплатно консултиране на терен, за да могат предприемчивите роми успешно да реализират своите идеи

За целта експериментират с ромски организации и два от бизнес центровете, създадени по проекта JOBS на Министерството на труда и социалната политика и Програмата на ООН за развитие в периода 2002 - 2005 г. Оказва се, че ромските организации се справят значително по-добре, въпреки че първоначалната хипотеза предполагала обратното. "Тогава се убедихме, че нагласата, с която работиш, е по-важна от опита", обяснява Георги.

Партньорите им следват модела, но не го копират механично. Докато "Земята – източник на доходи" акцентира на предприемачеството и допълва със социални дейности, при повечето партньори е обратното. "Нашите партньори обаче също стигнаха до извода,  че ако хората нямат доходи, социалните дейности няма да им решат проблемите  в дългосрочен план", казва Иван.

Разказват, че техните донори им препоръчвали да станат микрокредитираща организация с национален обхват, но според тях на този етап е по-добре да има отделни местни организации, подобни на техните. По-натам можело да се мисли за евентуално обединяване на усилията под някаква форма, например асоциация, която да координира дейностите. "Нещата ще са ефективни, ако се развиват отдолу нагоре, ако станем шапка, без преди това да имаме силни организации отдолу, няма да се получи", категоричен е екипът на "Земята – източник на доходи".

Докато ги слушаме, се питаме как тази скромна фондация със скромен офис, ръководена от поразително скромни хора, има такива нескромни постижения в деликатната област "финансиране на роми", от която и най-големите ромски организации бягат? Не знаем какъв е научно издържаният отговор на този въпрос. Но усещаме какво е човешкото обяснение. Манталитетът. Манталитетът, който кара екипа на фондацията да нарича ромите "нашите хора", а не "бенефициенти" или "бенефициери". Манталитетът, който ги подтиква да работят със сърцето си, а не за протфейла си. Манталитетът, който ги кара да недолюбват работата на бюро и да мечтаят да са на полето сред хората, да пият по една бира с тях, да изиграят едно хоро с тях…

Даже си представяме това хоро. И се размечтаваме за деня, когато ще видим още и още хора, хванали се на хорото, водено от "нашата фондация".   

Иван Пенов

председател на Управителния съвет

Най-голямото предизвикателство във вашата работа? 

Изграждането на доверие между участниците в програмата ни и нас.

Имало ли е момент, когато сте искали да се откажете?

Да, веднъж. Заради напрежението, което ни се беше натрупало. Имахме четири проекта, а бяхме само трима души. Но тогава Георги ме заведе в Чалъкови да пием бира. Един ни спря да ни пита нещо, друг ни спря да благодари… И Георги ми каза: "Добре де, можем ли да ги оставим тези хора просто така?"

Кое ви вдъхновява да продължавате? 

Хората, с които работим. Успехите им. Когато отидем в махалата и някой ни спре и ни разкаже как се развива и иска да пие по една бира с нас, това ни показва, че сме на прав път.

Ако можехте да промените едно нещо в сферата, в която работите, кое щеше да е то?

Бих направил много по-благоприятни условията за развитие на семеен бизнес.