Колко високо скачат учениците с JUMP Math

Резултатите са любопитни - ако децата от 1 до 3 клас и от двете групи показват съизмерими резултати (виж графиката), то четвъртокласниците, подготвяни по JUMP Math методиката, се справят значително по-добре (244 срещу 183 точки на теста). Според изпълнителния директор на ИПО Йоана Маринова това показва няколко интересни и важни тенденции. "Повишаването на резултатите на учениците, работили по JUMP Math, е видимо във всеки следващ клас", казва тя. И споделя един от изводите на проучването - методиката показва резултати при системна работа и води до "натрупвания на нагласи, знания и навици, които се оказват стабилна база за преминаване към по-сложните понятия и модели на мислене и анализ, очакващи децата в прогимназиален етап". Но за това са нужни поне две-три години активна работа и помощта на преподаватели, които осъзнават водещия принцип на системата - създаването на сигурна и окуражаваща среда, която да провокира децата да учат и да не се страхуват от математиката.

Среда без наказания, която да насърчава учениците да обмислят, вместо да прикриват това, което не знаят, е основна цел на JUMP Math. Екипът на ИПО е забелязал, че по-младите учители се справят по-лесно в създаването й. "По-големият трудов стаж на учителите се свързва с по-високи нива на отсъстваща мотивация за учене и тревожност от математиката у учениците. По-малкият - с вътрешна мотивация за учене и радост от ученето на математика", обяснява Йоана Маринова. Разбира се, колко повече се използва системата и колко опит има учителят с нея също е от значение за успеха на учениците.

Друго любопитно постижение на децата, които се обучават по JUMP Math метода, е, че те се справят по-добре от сравнимите групи в областите "модели и алгебра", "геометрия" и "текстови задачи", които по принцип плашат много от по-големите ученици. И не е само това - допълнителният тест, изработен от психолози от Нов български университет (НБУ), показва, че децата, които работят по метода, изпитват по-малка тревога по отношение на ученето по математика, започват да разбират ползите от предмета повече от връстниците си и вярват, че могат да постигнат все по-добри резултати.

Проучването на ИПО води и до някои генерални заключения за социалните разделения, които влияят на представянето в училище. В първи клас резултатите на децата са в голяма степен повлияни от разликите в базовата им подготовка преди постъпване в училище - тези от семейства с по-добър социален статус имат по-добри резултати. Това става особено видно от данните на паралелките, които имат резултати под средните. Децата, които не умеят да говорят български, в първи клас изпитват най-големи трудности при решаването на задачите, но и по отношение на мотивацията им за учене. "Резултатите, постигнати в четвърти клас след системна четиригодишна работа с JUMP Math, обаче показват, че е възможно да се постигнат средни и дори над средните нива на успеваемост на цели паралелки със значителен брой на деца от ромски произход", казва Маринова. С добри, мотивирани и отдадени учители, работещи последователно с подходящата методика, ромските деца могат да се справят наравно с връстниците си от мнозинството.

За да се интегрира подобен иновативен метод по-масово в преподаването на математика обаче, е нужда и подкрепа от държавните политики. Йоана Маринова отбелязва, че нормативните документи дават на учителите свобода да избират методи и средства за постигане на обучителните резултати, но това не е достатъчно. Има нужда и от адекватна базова подготовка на учителите във висшите училища, както и от продуктивен контрол върху учебната дейност от страна на регионалните управления по образование. Допълнителни затруднения създават противоречивата поднормативна уредба и натискът за следване на учебно съдържание, а не за адаптиране на съдържанието към резултатите и темпа на учене на учениците. Това, че учителите имат задължението да използват точно определени учебници, малкият брой учебни часове по математика, продължителността на учебната година, липсата на адекватна подкрепа за децата със специални образователни нужди и начините на оценяване на учениците и на постиженията на учителите също са сред проблемите, които държат преподаването по математика у нас закотвено в XX век.