Какво ще се случи с училището за магистрати

Когато навремето беше създаден центърът за обучение, ССБ постави пред него като основна задача изграждането на професионално съсловие със съзнание за особения статут на съдията и на съдийската професия, формирането на професионален манталитет, обучение по професионална етика и морал. Другояче казано, акцентът в училището за съдии не трябваше да е обучението по право, а какво е да бъдеш съдия. Две десетилетия по-късно основното опасение е, че НИП е загърбил точно тази основна функция и се е превърнал в нещо като фирма за семинарен туризъм.

"НИП се превръща в един УНИБИТ на съдебната система", коментира за "Капитал" Биляна Гяурова Вегертседер, изпълнителен директор на Българския институт за правни инициативи, която наблюдава развитието на институцията още от самото ѝ начало.

В този контекст именно дойде и настоящият скандал с преизбирането на Тачева. В края на февруари председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, който по закон е и председател на УС на НИП, обяви публично, че тя ще получи служебно втори петгодишен мандат, без да се провежда конкурс, което е в нарушение на принципите на равен достъп, публичност и прозрачност. Тачева сама предложила промяна в правилата за избор на директор на НИП, а мнозинството в УС ги приело.

НИП се превръща в един УНИБИТ на съдебната система

Биляна Гяурова-Вегертседер

изпълнителен директор на Българския институт за правни инициативи

Променените правила

По закон директорът на НИП се избира за срок от 5 години. "Той може да бъде избран за още един мандат след оценка на дейността му от управителния съвет", казва един доста неясен текст в съдебния закон.

Въз основа на него новите правила изрично поставят провеждането на избор за директор в зависимост от това дали настоящият директор с право на втори мандат се кандидатира отново или не. Ако той се кандидатира, избор не се насрочва, а се започва процедура по преизбиране, в рамките на която УС може направо да назначи директора за втори мандат, стига оценката за дейността му да е най-малко добра. Оценката се прави също от УС. Любопитно е, че правосъдният министър Десислава Ахладова е изпратила писмено отрицателно становище срещу тази промяна в правилата, но самата тя не е присъствала на заседанието, за да гласува против. От Министерството на правосъдието не ни предоставиха становището на Ахладова. А деканът на Юридическия факултет на СУ проф. Сашо Пенов, който е представител, посочен от Министерството на правосъдието, е гласувал "за" заедно с мнозинството.

На 17 март Тачева подаде заявление за преизбиране за втори мандат, предстои да се види дали ще събере необходимия минимум от пет гласа. В УС на НИП влизат петима представители на Висшия съдебен съвет, като сред тях по право са председателите на върховните съдилища и главният прокурор, както и двама представители на Министерството на правосъдието, един от които е министърът. Решението се взема с явно гласуване и квалифицирано мнозинство от две трети.

Миглена Тачева

е започнала професионалната си кариера като съдия изпълнител във Варненския районен съд от 1985 до 1989 г., после последователно е била съдия, зам.-председател и председател на съда, зам.-министър на правосъдието в кабинета на Симеон Сакскобургготски (2001 - 2005), директор на Центъра за обучение на адвокати "Кръстю Цончев", министър на правосъдието в кабинета "Станишев" (2007 - 2009 г.), изпълнителен директор на "Феста холдинг" (2010 - 2014 г.).

Темата не предизвика сериозен обществен интерес извън средите на професионалната юридическа общност - не само заради изборното време. Хората не са наясно точно какво представлява НИП, нито колко е важен той за съдебната система. А примерите за предизборното окопаване на управляващите в институциите вече станаха ежедневие.

Привилегирован втори мандат

Истината е, че и Тачева има силна теза в този спор. Според нея именно това е правилното тълкуване на закона и не случайно първият директор на НИП проф. Пенчо Пенев през 2007 г. бе преназначен за втори мандат без конкурс. (Към онзи момент мандатът беше тригодишен, но принципно това не променя нещата.) Правилата за избор тогава са предвиждали, че директорът безусловно се преназначава за втори мандат, ако е подал заявление и оценката за работата му е положителна.

От НИП предоставиха на "Капитал" протокола от заседанието на УС от 4 септември 2007 г., когато е преназначен проф. Пенев, и от него става ясно, че зад това тълкуване на закона са всички тогавашни членове на УС - председателят на ВКС Иван Григоров, главният прокурор Борис Велчев, съдия Елена Авдева, проф. д-р Димитър Костов. Любопитна подробност е, че към онзи момент Тачева е министър на правосъдието и член на УС и по време на заседанието ясно защитава позицията, че в случая законовата хипотеза "не е за избор, а за назначаване". Днес тя потвърждава пред "Капитал": "Каквото мнение съм поддържала тогава, такова поддържам и сега."

Само че през 2016 г., когато нейният предшественик Драгомир Йорданов се кандидатира за втори мандат и получи добра оценка, не беше избран по тази процедура, а бе назначен конкурс, защото тогавашните членове на УС пък изтълкуваха закона по друг начин - макар че от репликите на тогавашния председател на ВАС Георги Колев и министъра на правосъдието Екатерина Захариева се разбира, че правят разграничение между процедурите по преназначение за втори мандат и избор. Тогава Тачева не се яви на първия конкурс за директор на НИП, когато се състезаваха Йорданов и Антон Станков и при който нямаше избор. Яви се на втория и бе избрана.

Лош закон, но закон

Юристи, с които "Капитал" разговаря, не можаха да се сетят за друга подобна процедура в българското законодателство, при която провеждането на конкурс зависи от желанието на досегашния титуляр на поста. При всички други позиции правото на втори мандат не изключва конкурса, а само дава възможност за ново участие в състезанието.

Конкурсното начало е принцип в държавната служба, като и в съдебната власт, в този смисъл изключването му само за директора на НИП (ако се приеме, че това тълкуване на иначе неясния закон е правилно) няма логично обяснение. Смисълът на конкурса е в излагане и защитаване на концепции, публична дискусия за работата на НИП и перспективите за развитие. Другото е институционален феодализъм.

Теоретично новите правила за избор на директор на НИП могат да бъдат атакувани пред Върховния административен съд от всеки, който отговаря на изискванията за директор на института, като по едно такова дело той би могъл да поиска и спиране на процедурата до произнасяне на съда. Очевидно е, че това няма да се случи до 5 април, когато е изборът.

Залогът за това назначение е в две насоки

На първо място, директорът на НИП управлява доста голям финансов и материален ресурс. Близо 19 млн. лева са договорените средства за НИП като безвъзмездна финансова помощ по европейски проекти към момента. Отделно е полученият през януари 2020 г. безвъзмездно имот с 8000 кв.м разгъната застроена площ в Банкя, за който са осигурени и 8 млн. лева за ремонт - бивша сграда на Министерството на здравеопазването, която правителството предостави на ВСС за създаване на учебен център с кампус. Само по себе си това не е лошо, доколкото едни от най-съществените упреци срещу Тачева са, че е превърнала НИП в институт за развитие на семинарен туризъм, при който мероприятия, финансирани по европейски програми, се провеждат в хотели от 4 и 5 звезди, като цялата логистика е изнесена на фирми извън НИП, включително транспортът, храната, нощувките, принтирането на материалите и др. Тачева има афинитет към институционалното укрепване със сгради. Докато беше министър на правосъдието, тя се зае с новата сграда на Агенцията по вписванията в столичния квартал "Гео Милев", недовършената съдебна палата във Варна, старта на нови сгради на Софийския районен съд и прокуратура и т.н.

На второ място, НИП има важно място в изграждането на кадрите в съдебната система, а оценките за работата на институцията през последните години са негативни. Заслугата не е само на Тачева, но така или иначе съвпадна с нейния мандат, когато по обща оценка рязко се влоши качеството на преподаването и общата атмосфера в институцията.

Биляна Гяурова Вегертседер: В системата влизат съдии, които не знаят как да се държат в зала

НИП е мястото, където бъдещите магистрати трябва да усвоят принципите на процедурната справедливост, да придобият умения за това как да се държат в съдебната зала и да правораздават, как да се отнасят към адвокатите и страните с уважение и равнопоставеност. Освен базови практически умения НИП трябва да им предаде и уроци за живота. Нашата система не е като американската, където ставаш съдия след като си бил 30 години адвокат и си придобил житейски и професионален опит. У нас един 26 годишен човек може да стане съдия и прокурор.

През м.г. БИПИ проведе множество интервюта в рамките на изследване за института на съдията наставник и много от събеседниците заявиха, че в системата влизат младши съдии, които не знаят какво трябва да е поведението им в съдебната зала, държат се високомерно и дори невъзпитано и нямат понятие за етичните правила.

Четири месеца след избора на Тачева през ноември 2016 г. един случай, при който демонстративно бяха нарушени всички правила, показа как ще се развива НИП занапред. На 11 ноември 2016 г. управителният съвет, където тогава доминираше лобито на главния прокурор Сотир Цацаров и Георги Колев, отказа да одобри съдия Петко Петков за преподавател в института, въпреки че на конкурса той се бе представил блестящо и бе класиран на първо място с 98.4 точки от 100 възможни и 79.6 точки за втория класиран кандидат. Назначен беше обаче вторият кандидат, а медиите написаха, че това е наказателна акция срещу Петков, който беше открит опонент на Цацаров и статуквото в съдебната система. Пет месеца по-късно съдът отмени отказа за назначаването на Петков, но междувременно учебната година беше приключила. Това е само една илюстрация как статуквото подбира преподаватели в НИП при тотална подмяна на критериите и пълна непрозрачност.

Факт е, че преподавателите се избират от УС, не от директора на НИП, както отбелязва и Тачева пред "Капитал". Опонентите ѝ сочат, че и в администрацията на НИП са назначени апаратчици със спорна експертиза.

Така или иначе НИП до голяма степен формира бъдещето на съдебната система. Затова този разговор е важен.