Информационен инфаркт

Рядко може да се види такова пълно разминаване между действителност и медийно отразяване, както се случи в Турция тези дни. В страната има стотици вестници и десетки телевизионни канали, но в момента, в който площад "Таксим" се напълни с хора и полицията се опита да ги смаже с брутална сила, почти всички срамежливо извърнаха поглед настрани.

Това е резултат не само от натиск отгоре, но и от самоцензура и редакционна политика, подчинена на финансовите интереси на собствениците в една страна, където капитал и власт се преплитат нездраво.  Падането на завесата, която покриваше връзките между управляващи и медии в Турция, беше толкова шокиращо откровено, че загубата на обществено доверие ще тежи на турските журналисти за дълго време напред.

Но загубата не е само за медиите и техните собственици, нито за хората (които компенсираха, както и другаде, с интернет). Случилото се в Турция е показателно колко вредно е за една власт, независимо колко популярна е и колко пъти печели избори, да губи основни канали за връзка с хората.

Както Freedom House напомни на управляващите в Анкара само месец преди събитията на "Таксим", наличието на свободни медии е важно не като самоцел, а като канал, който да събира и представя проблемите на обществото, за да могат те да бъдат обсъждани и решавани.