Докато останат само те

Просто е и си го знаем - има равни и по-равни, инвеститори и по-инвеститори, българи и по-българи. В първата графа попадаме всички ние: граждани, фирми, работодатели и работници. Във втората, според това кой е на власт, фигурират определени компании, винаги големи. Кръгът на онези, които заемат централните кресла в клуба на недосегаемите, е тесен и постоянен - там са онези, които винаги са въртели големите пари в държавата: цигарени, алкохолни и горивни производители. За тях правилата не са точно такива, каквито са за останалите.

Не се надявахме особено, че с идването на поредния нов парламент ще се запушат възможните канали за точене на бюджета от акцизни стоки. Депутатите обаче счетоха за необходимо да разиграят някакъв смешен и обиден фарс, за да ни демонстрират недвусмислено, че няма и да се опитат. Първо в бюджетната комисия беше приета промяна в един закон, която щеше да задължи производителите на цигари, алкохол и гориво да монтират броячи на машините си, които да се отчитат онлайн в митниците. А после промяната беше отложена за неясно кога. Никой не се опита дори да прикрие в чия полза ще дойде резултатът от упражнението - "Булгартабак", "Лукойл", групата на "Винпром Пещера".

Ефектът от цялата работа ще е, че нищо няма да се промени и където е текло, пак ще тече. Но има и друг - с думите и действията си депутатите открито се присмяха в лицето на целия останал бизнес. Когато се засегнаха интересите на тесния кръг недосегаеми фирми, депутатите изведнъж се загрижиха за българския бизнес, притесниха се да не го уморят, уплашиха се да не фалира, замислиха се за работниците в него. Изобщо - цунами от състрадание се надигна от иначе огледалния лед на безразличието, което държавата демонстрира на всички останали бизнеси, когато им се налагат нови изисквания.