Парите обичат тишината

"Светът е опасно място не заради тези, които произвеждат зло, а заради тези, които го виждат и не правят нищо." Тази мисъл на Айнщайн вероятно мотивира по-принципните държавни служители понякога да събират смелост и да бият тревога за нередностите, които виждат при изразходването на парите на данъкоплатците. Господстващата клептокрация, разбира се, няма изгода от това и винаги ще търси начин да затвори устата на честните. В най-голяма степен това важи за военизираните структури, чиято дейност често е скрита под булото на секретността.

Именно такъв е случаят с продължаващите вече над година и половина верижни скандали около рамковото споразумение за доставка на десантни системи за специалните сили на армия ни. На пръв поглед парадоксално, но всъщност съвсем закономерно, цялата система в момента започва да се обръща точно срещу хората, които най-активно сигнализираха за евентуални нарушения.

Фундаменталният проблем в случая е, че порочните практики при управлението на бюджета за сигурност няма как да се изкоренят без участието на "вътрешен човек", който е готов да говори за засекретените безобразия. В английския език дори има специален термин за подобни хора – whistleblowers. В България обаче системата мачка най-безмилостно именно онези съвестни граждани (в случая - офицери), които дръзват да нарушат омертата. Защото те са най-големият враг на безшумното разпределение на милиони с мнимия аргумент за "защита на отечеството".