Образователният мистър Хайд

В "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд" добрият д-р Джекил прави зловещ експеримент със себе си и се превръща в садистичния мистър Хайд. Нещо подобно се случва през последните 20 години и с българското образование. Докато взимащите решения за държавните политики правят неуспешни опити за промени в публичните училища, чието средно качество продължава да се влошава, част от системата се замества от паралелна реалност - тази на частните уроци (виж повече).

Родителите нямат доверие в учебните заведения и вече по инерция записват децата си на допълнителни занимания, особено по английски, български и математика. Тази практика генерира десетки милиони годишно, но отчасти остава в сивата икономика. Отговорните държавни институции отказват да забележат този пазар, който всъщност е функция от основните недостатъци на официалното образование - неадекватна учебна програма и методи, липса на индивидуален подход към учениците и сгрешени измерители за качество. Подхранва се и от постоянно роящите се изпити за вход в т.нар. елитни училища, заради които дори първокласници вече се изпращат на частни уроци.

Принципът "всеки да се спасява сам" обаче в случая не помага. Дори една част от родителите да дадат на детето си максимално добро обучение, на един по-късен етап то ще попадне в неадекватна среда. Ако останат в България, подрастващите ще живеят в общество, в което 40% от 15-годишните са функционално неграмотни по математика и по български език. И ще трябва да работят в икономика, лишена от необходимия двигател, за да се движи напред - критично мислещи и способни хора.