Сегашно, но по-историческо

Петдесет килограма и шест метра височина. Това са параметрите на 21.2 млн. лева в брой. Точно толкова са откраднати преди седем години от касата на Алфа банк. Не, най-големият банков обир в България (без да броим краха на системата от 1996 г. и този на КТБ от 2014 г.) не е дело на маскирани обирджии като бандата Бийгъл, а на суховат касиер. Историята с обира на Алфа банк е по-скоро банална и поредната, която показва, че има тежък институционален дефицит, на който се дължи и натрапчивото усещане за безнаказаност.

Защото там, където има институции, такова чувство няма. Глобата, която Европейската комисия наложи на Google за нелоялна конкуренция, е без прецедент по своя размер и ще преподреди дигиталния пазар. В редакцията се шегувахме, че компанията може да я събори, ако обжалва пред българския Върховен административен съд.

Това, че няма опашки пред банките (отново без да броим КТБ) и магазините са пълни, не следва толкова от работата на българските институции, колкото от наложения им отвън валутен борд. Въведен като временна мярка през 1997 г., той си остана ключов гарант на стабилността в държавата. Ето защо на 20-ата му годишнина решихме да припомним, че бордът е едно от най-смислените неща, които ни се случиха след две икономически катастрофи през 90-те. Обсъждайки снимки за корицата, попитахме дали могат да се ориентират по тях журналистите в "Капитал", които са прохождали по времето, когато родителите им са се редели на опашки пред банките и магазините за хранителни стоки. С малко помощ успяха.

Познаването на фактите от историята е базовото условие за сбъдване на надеждата мрачните й страници да не бъдат повторени. Ето защо са важни инициативи като "Какво се случи преди 1989", разказващи на младите за времената преди 10 ноември на паметната година. Защото информираността е основната имунизация срещу манипулациите. И соцът не е хепи.