Гледаш го - злато, а то всъщност тенекия

Ако има нещо, което повечето политици в България са усвоили добре освен корупцията, това е изкуството на привидностите. Те ловко създават нещо, което, погледнато отвън, изглежда по приемлив за всички начин, но това е само привидно - отвътре то всъщност е кухо и работи само за политиците, които го управляват. Гледаш например, че се строи газопровод или атомна централа, а то всъщност е корупционно перпетуум мобиле - кранче, от което редовно капят публични пари за различни проекти. Парите са много, а резултатите - никакви. В един момент дори аргументите стават абсурдни. "Досега сме дали толкова много пари, казват те, че е грехота да не продължим да даваме още." И корупционният вечен двигател завърта още един оборот (вижте повече за руските енергийни проекти в България тук).

Корицата на новия брой на "Капитал" Автор : Капитал Преглед на оригинала

Добър пример за такава привидност е и Българската банка за развитие (ББР). Това е държавна институция, която на пръв поглед, видимо от името, създава впечатление за банка. При създаването й идеята беше тя да подпомага малкия и средния бизнес. В момента дори идеята е забравена и тя практически се е превърнала в инструмент да се финансират близки до властта бизнесмени. Пеевски, Домусчиев, Георги Гергов и други познати герои от калната зона между бизнеса и политиката са сред най-големите кредитополучатели на ББР. Тази тенденция не е отсега, но се задълбочава при управлението на сегашния й шеф Стоян Мавродиев. В момента се стига до притеснителната ситуация, в която 20 фирми са получили близо 90% от кредитите на банката. За сравнение, преди КТБ да фалира, 95% от кредитния й портфейл беше разпределен между 139 фирми и това звучеше стряскащо. Тоест ББР привидно е банка, а всъщност е още един инструмент публичните пари да отиват към посочените от властта и съответно към самата нея (вижте повече в темата на броя).

В мъглата на привидностите понякога са и самите партии. Примерът от този брой е с "Атака". Разследване на "Капитал" показва, че партията е свързана с руските власти и тайни служби през фирми, регистрирани от международния й секретар и парламентарен съветник на Волен Сидеров. Парадоксът тук е още по-голям, защото "Атака" привидно изглежда като българска националистическа партия, а всъщност работи за интересите на чужда държава.

Играта на привидностите е най-вече в политиката - историите от света на бизнеса са по-ясни. Черно море очевидно вече отеснява и един български бизнесмен инвестира в хотелски комплекс в Доминиканската република. Карибският проект на Румен Чандъров ще струва 160 млн. долара и ще е на 160 декара.