Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Понякога може да се окаже добре да си последен. Така преписвачите в училище например винаги успяват да се вредят, защото изчакват онези, които са учили, и успяват да откраднат нещо от тях.
В управлението е същото. Така Бургас, който много усърдно направи пръв плана си за следващите седем години, сега съжалява, защото не е фактурирал вътре скока на цените. Тази седмица България най-накрая получи одобрение на многострадалния си План за възстановяване и устойчивост, почти година след някои други държави в съюза и във време, в което вече има нова криза и война, от която да се възстановяваме.
Тъжната шега настрана, одобрението на плана е добра новина.
Първо, защото от година насам това е централна тема в българската политика и три кабинета - един редовен и два служебни - се мъчиха да финализират този документ. Второ, защото показва, че държавата функционира и може да произвежда смисъл. И трето, защото одобрението на плана отваря вратата и към новите европейски програми, а те са чакани като манна небесна от доста хора.
А и като цяло добрите новини са толкова редки тези дни, че трябва да грабим с пълни шепи, когато има такива. Например пазарът на труда в момента е добра новина за всички работещи (не толкова добра за работодателите), много от които са в позиция да избират за кого да работят срещу все повече пари.
Не само на хората им трябват добри новини. На управляващата коалиция са ѝ отчаяно нужни такива. Защото нещата там изглеждат доста нестабилни тези дни - турбуленцията около БНБ, Северна Македония и Украйна вкарва кабинета от буря в буря. Добрата новина за тях пък е, че хората рядко искат да сменят управляващите точно в средата на криза. Но това не е успокояващо за дълго и със сигурност един план няма да стигнe.
И накрая, да бъдем откровени, на всички ни е нужно нещо, което да ни позволи да търсим смисъл след видяното в Буча. На този фон, и дълбокото усещане в стомаха, че има още много все още неоткрити такива картини из цяла Украйна, думи като "възстановяване", "преговори" или "последен" звучат различно.
Защото колкото повече продължава тази война, толкова по-грозни ще стават картините, които ще виждаме. И толкова по-неизбежен ще става въпросът ще успеем ли да се дръпнем от ръба на тази пропаст.
Ако искате да разберете защо това в Буча е военно престъпление - в този текст.
Ако предпочитате по-различни теми, вижте за новата българска авиокомпания.
А на български излезе нова книга на един от най-оригиналните писатели в света.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.