Коментар | Отказ от правосъдие

Преди години съдията Румен Янков, после председател на Върховния и Конституционния съд, влиза в заседание, за да разгледа дело. Една от страните му има зъб и иска отвод. Янков обяснява със спокоен тон - отвод се иска, когато съдът не харесва страната, а не обратното. Не в тази притча обаче влиза новината, че съдии от Районния съд в Стара Загора (oколо две дузини) са отказали да гледат делото срещу подсъдимия за нападението над Дебора, "за да се избегнат всякакви съмнения в безпристрастно разглеждане и решаване на делото и за да бъде обезпечена обективността при реализиране на правосъдието, както и правото на независим и безпристрастен съд".

Факт е, че случаят предизвика вълна от обществено възмущение и протести пред съдебните палати. Това възмущение не беше насочено срещу отвелите се съдии от Районния съд, а заради тези от горната инстанция. Въпросът обаче защо след всички гаранции и привилегии, между другото без еквивалент, които магистратите имат - високи заплати, практическа невъзможност да бъдат уволнени и куп други, те отказват да си вършат работата.

Резултатът от това поведение е ясен - разглеждането на делото ще се забави, докато ВКС реши къде в България трябва да се гледа. Вероятно това ще бъде в друг съдебен регион, което пък ще бъде причина за повече разходи и разправии както за пострадалата, така и за подсъдимия. Или казано на езика на съдиите, отказали да си свършат работата - ще ограничи правото на независим и безпристрастен съд.

Или както се казва в определението на ВКС по дело № 390/2017: "Уважаване на всеки отвод на страна, "за да не си мисли тя, че съдът, който се произнася по делото, е предубеден", не само не е в съответствие с нормата на чл. 22 ГПК, но още и позволява на страната сама да избира съдебен състав, да протака недопустимо делото; би могло да се използва и като начин за "освобождаване" от нежелано дело и натоварване на колега".