Коментар | Сътрудничеството между САЩ и Китай остава възможно

Ето седем области на потенциално сътрудничество.

Първата и най-очевидната са климатичните промени, които заплашват и двете държави. Въпреки че Китай продължава да строи въглищни централи, той също така бързо добавя енергия от възобновяеми източници и твърди, че ще достигне пик на въглеродните емисии до 2030 г., а въглеродна неутралност - до 2060 г. В тази връзка са необходими по-стриктни срокове и обмяна на научни данни.

Пекин твърди, че ще достигне пик на въглеродните емисии до 2030 г., а въглеродна неутралност - до 2060 г.

Втората сфера е глобалното обществено здраве. Учените казват, че следващата пандемия не е въпрос на "ако", а на "кога". И двете правителства се справиха недостатъчно добре с Сovid-19 и милиони починаха. Но вместо да спорят кой носи вина за коронавируса, много по-положително е да се изследва как научното сътрудничество спомогна за спирането на ебола през 2014 г. и как това може да се приложи при бъдещи кризи.

Що се отнася до ядреното оръжие, Китай защитава своето право да натрупва арсенал и се противопоставя на въвеждането на оръжеен контрол, преди неговите мощности да са достигнали тези на САЩ и Русия. Но също така изразява готовност да обсъди ядрена доктрина, концепции, стратегическа стабилност и договор за неразпространение, както и сложни казуси в тази сфера като Северна Корея и Иран.

Четвъртата тема е изкуственият интелект. Миналата есен в Сан Франциско Си и американският му колега Джо Байдън се съгласиха да започнат разговори за безопасността при разработката на AI, въпреки че техните правителства досега не са постигнали значителен напредък. Този въпрос също така трябва да включва частни разговори зад заключени врати, особен по отношение на военната употреба на технологията. Регулация на този тип оръжия е малко вероятна, но има възможност за работа в посока съвместно разбирателство за концепции и доктрини, както и какво означава да се запази човешкият контрол.

Относно икономиката двете държави са на мнение, че двустранната търговия е взаимно изгодна. Но китайците се оплакват от американския контрол върху износа на полупроводници от високия клас, а Вашингтон оправдава тази политика с националната сигурност. Като имаме предвид как съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан описва американският подход като "изграждане на висока стена около малък двор", може да се обобщи, че това засяга само малка част от общата търговия на чипове.

Въпросът с китайското индустриално свръхпроизводство, подклаждано от държавните субсидии, е по-труден, тъй като, вместо да насърчи вътрешното си потребление, страната се опитва да реши настоящите си икономически тревоги с повече износ. Тук проблемите могат да бъдат разделени в три групи. В едната са темите, свързани със сигурността, където постигането на консенсус е сложно. В другата е нормалната търговия на стоки и услуги, при която може да се прилагат международните търговски правила. В третата са въпросите за субсидиите и свръхпроизводството, които могат да бъдат договаряни казус по казус.

Последната област са чисто човешките контакти, които сериозно пострадаха след трите години на ковид ограничения и заради влошаващите се политически отношения. По-малко от 1000 американски студенти учат в Китай в момента, а около 289 000 китайци посещават университети в САЩ. Журналистите са изправени пред по-големи ограничения при получаването на виза за Китай, а учени и представители на академичните среди и от двете страни споделят за засилени проверки от имиграционните служби. Това не помага за насърчаването на взаимните връзки.

В този период на надпревара между великите сили не трябва да очакваме завръщане към стратегията за ангажираност от началото на това столетие. Но в интерес и на двете държави е да избегнат конфликт и да идентифицират области за сътрудничество, когато и където е възможно.