Анализ | Визитата на Си в Европа: Китай прави опит за европейска коалиция на приятелите

Сърбия вече е почти "захваната" от Пекин, а Унгария дори не опитва да се маскира като "троянски кон"

Орбан прие да е китайски входен хъб към ЕС и отдавна няма притеснение открито да лобира за Пекин
Орбан прие да е китайски входен хъб към ЕС и отдавна няма притеснение открито да лобира за Пекин
Орбан прие да е китайски входен хъб към ЕС и отдавна няма притеснение открито да лобира за Пекин    ©  Reuters
Орбан прие да е китайски входен хъб към ЕС и отдавна няма притеснение открито да лобира за Пекин    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Владимир Шопов, политолог, в анализ за "Капитал"

Китайският президент Си Цзинпин осъществи европейската си обиколка под сянката на бързо приближаващия търговски сблъсък с ЕС. Европейската комисия повече не може да отлага решението за увеличаване на митата върху китайските електрически автомобили, а броят на разследванията и натиска от различни европейски индустрии за реакция се усилва. Неслучайно председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен остро заяви, че съюзът е готов да използва всички налични инструменти. За разлика от предходни ситуации, това не е блъф. ЕС вече има много инструменти (за ограничаване на дейността на субсидирани чужди фирми, ограничаване на достъпа до обществени поръчки, мониторинг върху инвестициите от трети страни и др.) и все повече консенсус зад гърба си.

Проблемът за Европа е ясен и е най-вече в целенасочено създадените индустриални свръхкапацитети и използването им като опора за излизане от сегашната криза в Китай. Именно затова ръководството на комунистическата партия на азиатската страна няма да отстъпи, Си го казва съвсем директно достатъчно дълго. Но той разчита на разделение в Европа и на максимално забавяне на момента на конфликт.

Що се отнася до Украйна, и от негова гледна точка позициите са достатъчно установени и няма да бъдат цялостно променяни. Москва е ключов партньор в ревизионистичната ос и подкрепата ще продължи. Основната грижа на Пекин е по-скоро адаптирането на нейните форми и постоянното им прекалибриране. Например, по отношение на маршрутите - все повече през централна Азия вместо Хонконг; и на финансовите канали - все повече през регионални банки, трети страни и криптовалута. Френския президент Емануел Макрон обаче потърси диалог под това ниво, например продължаващ китайски натиск за въздържане от използване на тактическо ядрено оръжие от Путин, поддържане на канали за комуникация и евентуални форми на участие и ангажимент в момента на отваряне на преговорен процес. Отвъд това очевидният антинатовски привкус на реториката на Си в Белград достатъчно ясно препотвърждава подхода на Пекин към международната система и амбицията му да я преформатира.

Очевидният анти-натовски привкус на реториката на Си в Белград достатъчно ясно препотвърждава подхода на Пекин към международната система и амбицията му да я преформатира.

Погледнато по-цялостно, обиколката на китайския президент в Европа се опита да припише на домакините принадлежност в европейска коалиция на приятелите на Китай. Си целенасочено пробва да използва изкушението на Макрон за интелектуални и комплексни идеи и доктрини и да придаде максимално полезен за Пекин привкус на европейската "стратегическа автономност". Разчита и на път към историята - френският президент да затъне в стратегически игри и да усложни допълнително институционалното съгласие за по-неприемливо отношение на Европа към "средното царство". Унгария е плътно зад китайския лидер и дори не опитва да се маскира като "троянски кон". Орбан прие да е китайски входен хъб към ЕС, получи инвестиционни дивиденти (CATL и BYD) и отдавна няма притеснение открито да лобира за Пекин. Сърбия пък е вече почти "захваната" от Китай в унизително преиграване с "многовекторната външна политика". Белград задлъжнява все повече, с почти 4 милиарда евро, макар някои местни експерти да настояват, че сумата е почти тройна поради секретност на договорите. Вучич дори вече отива в дълбочина на зависимост, която съвсем реално ще попречи на присъединяване към ЕС, например чрез споразумение за свободна търговия и закупуване на военна техника.

Структурата и оптиката на посещенията на Си показват и преход в дипломатическия подход на Пекин, както и един институционален провал. Претенцията за коалиция е отказ от дългогодишния опит за по-цялостно и широко включване и комуникация с европейските страни, както географски, така и политически. При него например внимание щеше да бъде отделено на южна и северна Европа. Казано иначе, второто е инструмент за съвместяване на интереси, първото е инструмент за лобиране. Сякаш Китай вече не търси партньори, а лобисти. На практика това е дипломатическата картина на новото отношение към ЕС. Фокусът върху Унгария и Сърбия обаче е и признание за провала на основната инициатива на Китай в централна и източна Европа: форматът "17 плюс 1", вече редуциран до "14 плюс 1". Неговата фрагментация започна с напускането на балтийските държави, но подкрепата за Русия и откритата позиция срещу разширяването на НАТО първо парализираха, а после и де факто делегитимираха тази дипломатическа платформа. Пекин очевидно призна това развитие и еднозначно представи приемливия за него модел на отношения чрез открита зависимост.

Сякаш Китай вече не търси партньори, а лобисти.

Китай традиционно предпочита двустранните отношения вместо по-сложни и многостранни структури. Това му позволява да се възползва от асиметрията в своя полза. Механиката на този подход се видя и при приключилата обиколка на президента на страната. За всяка държава се сглобява отделен пакет от приоритети, области и обещания.

Например на Франция й бе обещано сътрудничество "от френската ферма до китайската трапеза", което включва важни за Париж сектори. Или пък достигане на "ново качество на потреблението", което е код за индустриите на лукса, също особено значими за френската страна. По отношение на Унгария има ясна идея за създаване на общоевропейски хъб на китайската електрическа автоиндустрия - производство и допълващи подиндустрии като създаване на батерии. Любопитното тук e, че има очевидно пресичане на интересите и с немските производители, които ще са всъщност най-големите потребители на секторните подиндустрии. На Сърбия се предлагат компенсиращи възможности поради оставането на страната извън ЕС и НАТО с фокус дейности като инфраструктура и "мръсни производства". Слабата позиция на Белград е все по-очевидна и бързо нарастващата задлъжнялост е само един от знаците. Вучич отива отвъд неписаните прагове, ако все още наистина желае страната му да стане член на ЕС.

Вучич отива отвъд неписаните прагове, ако все още наистина желае страната му да стане член на ЕС.

На макрониво, конфликтно и мъчително, ЕС и Китай ще трябва да намерят нов модел на отношения. Асиметрията в полза на Пекин (пазарен достъп, субсидии, трансфер и кражба на интелектуална собственост) е вече неприемлива, удря в сърцето на европейските индустрии и заплашва стопанския гръбнак на доста икономики на Стария континент. Азиатската страна има все по-агресивна външна политика, подкрепя руската инвазия на Украйна и търси системни ползи от разклащането на глобалния ред в съответствие с разбирането на Си за хаоса като възможност. Като съдържание и символика приключилата негова европейска обиколка е много повече утвърждаване на този подход, отколкото прелюдия към компромис.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 4

    Огледайте се у дома си: най-вероятно 3/4 от бялата и черната ви техника са made in china. За ризите, гащите, обувките и чорапите може да имате и от Виетнам, Бангладеж, Пакистан.
    От Европа нещо - едва ли...

    Европа отдавна изнесе производствата си в Азия - защото е по-евтино. Дори Мерцедес-Бенц зарязва ФРГ и се мести в Китай!

    ЕС е все по-изпразващо се от съдържание географско понятие.
    В този смисъл: какво се опитва да каже на създадения от него Франкенщайн - Китай?!

    Нередност?
Нов коментар