Най-доброто от конкурса "Аз чета Капитал"

Мирела, 17 г.:

Не смятам, че ходенето по чорапи, консумацията на зелен фасул и готвенето с дървени лъжици са израз на простащина. Нито, че сексът на обществени места е съвършен признак на цивилизованост. Дразня се, когато търсите английски синоними на български думи. Все по-рядко имам желание да изчета статия от няколко страници, която дава много, но общо-взето идентични мнения.

И все пак почти всеки ден съм в сайта на "Капитал". Защото след като чета ваши статии, имам тема за разговор. Жалко, невинаги имам събеседници, но със сигурност вашите статии ме обогатяват, предизвикват ме да се позаинтересувам от нещо ново или пък ме мотивират да напредвам всеки ден, за да не вляза в негативните статистики, които постоянно цитирате.

Да, по едно време дори ви избягвах, защото публикациите ви бяха твърде обезкуражаващи за един амбициозен млад човек, който не иска да е без работа, без перспективи и най-вече без вяра. Една от привидно мрачните ви статии обаче ме събуди. Напомни ми, че не всеки разполага с възможностите, които аз имам пред себе си; че онова, което имам за даденост, често е една случайно дадена ми привилегия. А става въпрос за елементарни неща – говор, движение, забавления. "Ние, живите" ме събуди по един груб начин, карайки ме да се чувствам низша за всичко, което "не мога", и виновна за всеки път, когато започвам изречение, "не можейки...".

В коментара си под статията записах, че би било добре да си сложа плакат на Джейсън Бекър в стаята, за да ми напомня за това, което току-що бях прочела и осъзнала. Плакатът все още липсва на стената ми, но историята на Джейсън Бекър остана в съзнанието ми. Затова от стотиците статии, които съм чела в "Капитал", вестникът за бизнес, политика и анализи, най-ценна ми е статията за китариста. Предпочитам да чета за парализирани хора, които се движат, отколкото за парализирани икономики, които едва помръдват. 

Забележка: Първите две изречения се отнасят до "По удоволствията ще ги познаете" и "Всички заедно"

Благовеста:

Принадлежа към поколението, което "демокрацията" завари в последния клас на гимназията. Крачката извън училище се превърна и в крачка в нов свят – с различен начин на функциониране, мислене и действие. Свят, който дотогава повечето от нас познаваха смътно от разкази на пребивавали отвъд Завесата, от филмите с лош дублаж, записани на VHS "касетки" и предавани от ръка на ръка до изтъркване на лентата, от случайно придобитите чужди списания. Първите години на "прехода" може би приличат малко на онова китайско проклятие - "Дано живееш в интересни времена", но в спомените ми днес тези години макар и интересни, съвсем не са проклятие. Те са промяната, която - макар и трудна - извежда в правилната посока.

Част от тези години е и "Капитал". Имах късмета вестникът да се появи точно тогава, когато започна формирането ми като "възрастен" човек. Превърна се в алтернатива на множеството периодични издания, предлагаща по-сериозна, аналитична и последователна информация. Няма да е пресилено ако кажа, че "Капитал" възпита в мен стил на избор и четене (гледане и слушане) на медии. Изгради личните ми изисквания на читател и гражданин към тях и ролята им в обществото.

Помня доста от трансформациите, през които вестникът премина. Следях ги не умишлено, а защото всяка събота за мен започваше именно с "Капитал". Много от броевете му съм запазила и днес - като архив на "Прехода", към който при необходимост мога да се върна.

Васил:

През всичките тези години винаги съм се информирал за събитията в икономиката и политиката основно от Вас. Стилът ми допада, обичам по-дългите статии и анализи, както и вестниците без кръстословица и гола жена някъде по страниците :-) Завърших МИО и магистратура финанси, написал съм десетки курсови работи и разработки благодарение на Ваши материали. Задължителен ритуал всяка събота е да пия кафе с вестника в ръка.

Дори съпругата ми, която е лекар, покрай мен се зачита в някои Ваши статии - въпреки че тя по начало избягва каквито и да е новини за политика/ икономика. Просто сте по-различни от другите и се радвам, че Ви има.

Имам множество истории свързани с Капитал, но в момента изниква само една по-запомняща се. Работя във финансовата сфера и преди няколко години имахме казус със запитване за финансиране. Сделката беше много странна, но имаше причини да не я откажем веднага и да помислим върху евентуалните варианти.

Опитахме се да направим някакво проучване, защото всичко около сделката беше съмнително (тогава още имаше само подозрения, без дела в съда. Общо взето, нещата бяха на кантар. Сумата беше доста голяма, активът - на практика непродаваем. Спомням си, че точно тогава, в пика на цялата дискусия, петък следобед преглеждахме сайта ви с новия брой. И съвсем изненадващо за мен - темата на броя просторно описваше много негативни факти за това, което ни интересуваше. Впоследствие отказахме сделката - не може да се каже, че стана само заради фактите в Капитал, но определено ни улеснихте. Интересното според мен беше, че пуснахте материала точно навреме за нас :-)

Методи:

Реших да Ви изпратя моята история кога и как казах за първи път "Аз чета Капитал".

В един прекрасен пролетен ден през 2008 отивах на разходка с приятели в морската градина във Варна и видях...... едно прекрасно момиче да стои само на пейка до хотел "Черно море" и чете вестник. Приближих се да видя кое е това печатно издание ,което може да впечатли толкова едно хубаво девойче....това беше "Капитал".

Ако можехте да ме видите следващата събота седнал на същата пейка четейки и препрочитайки първия ми брой "Капитал", оглеждайки се за красавицата, щяхте доста да се посмеете. За съжаление повече не я видях, но това беше началото на едно приятелство, което продължава и днес.

Янков:

За мен лично в. "Капитал" (Вестникът) е изиграл много важна роля в развитието ми като специалист в банковата сфера. При започването ми преди 7 години в банковите продажби,  естеството на работата поставяше финансовите анализи на по-заден план. Благодарение на статиите във Вестника от рубриката "Компании" (преди беше обособена в К2), обаче, успявах да се информирам за секторни/отраслови анализи, анализи на конкретни компании, които информации използвах за аргументи пред вземащите решение по кредитните сделки. Това правя и до днес, като винаги се възприема изключително позитивно от отсрещната страна.  

Вестникът е и ценен консултант по въпроси от финансовата сфера. Аз лично най-напред в "Капитал" срещнах израза "добро управление на оборотния капитал". От Вестникът съм научил ценни практически съвети, като например че най-разумно е цената на една компания при нейната продажба да се формира на базата и в диапазона 6-8 пъти нейната E.B.T.D.A., и още много подобни.

Ето защо смятам, че в. "Капитал" е всъщност Вестникът, който гради кариери (не е случайно, че го изписвам с главна буква "В"). 

Мария, Велико Търново:

От години съм заобиколена от всякакви хора - и много начетени и не толкова. Току що завърших приложна лингвистика с английски и японски език, направление превод, а за да си преводач, трябва от знаеш за всичко по много! Винаги в час по превод от японски на английски или от английски на български, се притеснявах, че изобщо не разбирах за какво става въпрос и просто превеждах. Често бях зле информирана и с лошо мнение за медиите и манипулацията им. Чувствах се тъпо, понеже виждах хора, които от години следят новините и имат богата обща култура. И аз винаги исках да имам такова самочувствие.

Често сядах да преговоря някой учебник от гимназията или да чета новини, но.. до няколко дена се отказвах. Никой вестник и учебник не ми приковаваха вниманието и интереса за по-дълго. Това лято бях в чужбина и семейството, в което ми беше престоя, беше абонирано за хартиен вестник. Всяка сутрин започнах да чета! Сядахме всички заедно с кафе и отваряхме огромните страници на няколкото секции на тамошния всекидневник. Единствената трудност беше как да държа и разгръщам вестника, без да се разпадне, толкова голям беше. Всеки ден ми растеше увереността, че научвам полезна и интересна информация и не се отказвах. Във всяка една област намирах нещо интересно. Казах си, че като се върна в България ще опитам това с български вестник. Когато кацнах в София веднага си купих седмичник. Опитах се да го чета, разгръщането беше много по-лесно, но стилът на писане, изборът на статии.. само ме възмутиха. Реших да пробвам с вестник Капитал и да се абонирам за Пост Фактум и сутрешния блок. Мислех, че най-много веднъж седмично ще имам волята да чета. Но, за моя голяма изненада, не пропусках и ден! И знам, че това ще продължи!

Генади Петров, 17 г., София:

На 17 години съм и уча в езикова гимназия в София. Как Капитал промени живота ми? Интересът ми към икономически и политически теми бе забелязан от родителите ми преди 2 години, гордея се с факта, че проблемите в еврозоната са по-значими за мен от поредната тийн-идол звезда, с две думи, твърдя че съм различен, благодарение изцяло на вас.

Може да е твърде нескромно, но определено мисля, че съм сред най-младите читатели на вашия вестник, който напълно оценява истинската му стойност и значимост. Защо значимост? Защото във времената на потиснат медиен пазар вие сте този остров на спасението, на който мога да намеря истината, касаеща всичко от енергийни проблеми до политически игри, за съжаление в източното полукълбо двете са свързани.

Е и в крайна сметка как ми помогна Капитал? Статиите за прозрачността на медиите ме накараха да се замисля колко прозрачно действат учителите и дали ние, учениците, не сме понякога несправедливо оценени по някои предмети и затова, заедно с няколко съученици, създадохме ученически съвет, който упражнява мониторинг и следи за спазването на основните ни права, или с две думи, елегантно оспорваме оценки. 

Статиите за сделката БТК и кръгове около Цветан Василев пък ми дадоха повод да поспоря с класната си относно евентуалните плюсове и минуси за пазара на телекомуникационни услуги, който, както разрбах от Капитал 100, се бори с постоянно намаляващите приходи, за разлика от пазара на горива. 

Сделката с компесаторките пък беше повод за раговор на вечеря, изводът беше, че се нуждаем от спешна административна реформа на всякакво ниво.

Определено темата с цената на газта ме вдъхнови да предложа решения на енергийните ни проблеми и разбира се да задавам въпроси на госпожата по география. Защо България плаща повече от Германия за газ, защо има само 0,67% в посока надолу, като трябва да са 11,1%? Защо Булгаргаз отчита милиони загуба? И разбира се, защо токът скочи с 13%, 7 от които бяха преписани на ВЕИ-та. Тя не можa да ми каже, че е заради трикратно увеличената надбавка от ДКЕВР. Накрая госпожата се отчая и ми написа 6. 

Да, признавам, не бях много активен във форума напоследък, за което се извинявам, но трябва да науча "На Прощаване" наизуст до понеделник...

Красен Иванов, Пловдив:

Първият ми досег с вестника беше през далечната 1997г., бях още ученик. Отидох в една банка и се опитах да разбера нещо повече за депозитите и лихвите. Служителите любезно ми обясниха всичко, но накрая ми препоръчаха да си купя в-к Капитал, там съм щял да открия всичко, което ме интересува. И аз го направих. Наистина имаше полза - получих шестица в училище.

След седем-осем години интересът ми към вестника отново се възроди. Беше зимата на 2004г., икономиката на страната малко по малко се подобряваше, а като млад и любопитен човек исках да имам надежден и сигурен източник на информация. Избрах Капитал. Това беше коренно различен вестник. Нямаше нищо общо с останалите вестници, които бях чел. Започнах да го купувам редовно. С всяка изминала седмица интересът ми към него нарастваше. Превърна се в нещо като мания. Много ми харесваха приложенията и специализираните издания. Всичко това ми беше толкова полезно и интересно, че не смеех да изхвърля нито един брой...

Макар като студент да учех Българска филология и да имах цяла купчина книги с художествена литература, която трябваше да чета, всяка събота беше времето на Капитал. Оставях книгите настрана и се заемах с вестника и списанията. Колегите ми дълго се чудеха каква е тази мания по икономическата преса. Тематиката и стилът на писане на всички издания на Икономедиа си казаха своето и съвсем логично се записах да специализирам Журналистика. През 2009г. вече имах доста солидна колекция и често се опирах на нея за помощ. Записах и една магистратура в сферата на туризма - тук отново на помощ бяха Вашите издания. 

Днес вече всичко е дигитално и общодостъпно, не е нужно човек да отделя пари, за да си купува вестници и списания на хартиен носител, но аз продължавам да го правя всяка седмица. През всичките тези 8 години съм си купувал и от другите издания на Икономедиа, но не чак толкова редовно и систематично. Колекцията ми броеве на Капитал обаче ''бие'' всички други. Наскоро реших да направя една равносметка на всичко, което съм купил и запазил през годините. Оказа се доста трудна задача.

Отне ми цял ден докато преброя и пресметна всичко. И така, ето какво показа проверката:

- общо: 402 броя;

- обща стойност: 1019 лева;

- обща височина на двете купчини: 220 сантиметра;

- общо тегло: около 200 килограма.

Николай Симеонов, Шумен:

... Това, което ме направи Ваш ревностен почитател, е следното:

Още първата година, мисля, че бе с първите броеве на вестника, започна една игра - "портфейлът с в-к Капитал". Играта се състоеше в следното: Залагаш виртуален капитал в различни инструменти - акции на ТД, злато, долари, марки (тогава нямаше обща европейска валута), левове и т.н. Виртуалният капитал беше фиксирана сума. В края на тримесечието, ако не се лъжа (извинявам се, ако бъркам времето, все пак 19 години са минали), се отчита най-печелившата конфигурация. Най-печелившото залагане на средствата от тези виртуални пари в борсови инструменти. Мисля, че продължи цяла година. В края на играта се награждават тримата най-успешно представили се " борсови агенти". Можете ли да си представите каква бе моята радост и еуфорията, която последва, след като аз и мои колеги забелязаха името на Николай Иванов Симеонов от гр. Шумен (това е моята персона), класирал се на престижното трето място в тази игра.

Тогава работех като гл. счетоводител в Общинска стоматологична поликлиника на неголям град. Тъй като предприятието бе общинско - бюджетно, а градът - от калибър малък "еснафски", това престижно място бе повод за коментари. Разбира се, че се гордеех с това си трето място. Все пак България е 8 милиона, от които поне 4 милиона мислещи и имащи възможност за участие, това си бе престижно. Това ми носеше радост и бе повод за много почерпки с приятели. Наградата бе акции за 1500 лева от ТД, листвано на борсата тогава. След няколко дни получих официално писмо от редакцията. Официално ме уведомяваха, че церемонията по награждаването ще се състои на ... дата (нямам спомен) от 9.00 часа в офиса на редакцията намиращ се на ул. "Иван Вазов" № ... (също нямам спомен). Взех си отпуск... Не! Не! Издействах си командировка до София, за да получа наградата си.

... Интересно ми бе, какво ли ще е това тържество. Как, с какви дрехи трябва да се облека. Все пак попадаш в редакция на вестник. Все неща, които ме притесняваха. Притеснявах се навреме ли ще пристигна. Притеснявах се лесно ли ще намеря редакцията... Таксиметровият шофьор не се интересуваше от редакцията, която аз си представях поне на три етажа с големи светли прозорци, където кипи неуморен труд...Него го интересуваше само улица и номер. Явно не знаеше къде е редакцията на Капитал. Стана ми някак конфузно, но я намерихме. Стара сграда, при която от тротоара през заключваща се входна врата влизаш в малко коридорче. Следваха стълби, отвеждащи те до нещо като площадка. След което на стара дървена врата... в-к Капитал.

Чукам. Влизам. Млади хора си пият кафето и весело разговарят. Попитах дали съм попаднал на правилното място, а те дружно ми отговарят "Моля! Заповядайте!". Почерпват с кафе, което като че ли ме свестява. Идвам на себе си. Легитимирам се. Усмихват се, за да ме предразположат към обстановката, пък аз все още гледам през себе си. Много приятни хора. Но къде са тези маститите журналисти, дето не слизат от телевизионните екрани? Защо ги няма? ... Движение през стаите. Подготовка на тържеството. Успяха да ме "приземят" с разговора, че тържеството няма да е помпозно, а ще е кратко. Разговор за моята професия и всичко, свързано с играта. Изчакаха и последния от печелившите да пристигне и след кратко встъпително слово и представяне на колектива на вестника връчиха наградите. Наградата, която още пазя, бе акции за 1500 лева от ТРАКИЯ КОМЕРС КДА...

Взехме си довиждане, а аз излизайки още веднъж пообиколих редакцията. Мислите ми бяха от рода : "Това е невъзможно!! Може ли такъв вестник, на който аз съм призьор, пък в такава малка редакция. Как в тези условия ще списваш толкова интересен вестник."

Разбира се, освен наградата, която получих, нещото, което най-много ме вълнуваше, бяха тези млади хора, които намираха нещо интересно, забавно, ангажиращо знание и дори амбиции, със скромен награден фонд, което да разбуни духовете в семейство, на работното место и дори в малкия град.

Хвала, че все още ги има. Може би редакцията е вече такава, каквато си я представях - на три етажа. Може би много от тези хора са с посребрели коси, но със същия този търсещ дух. Може би има и други промени. Важното е това, че вестникът просъществува. Че го има на вестникарските лавици. Че е така полезен. Че е така консервативен (в тази дума няма нищо лошо), както аз го харесвам. И че носи същите актуални новини, прогнози, анализи за търсещите това.