Топ 5 от "Капитал": Хамид Хамид става важен фактор в ДПС, съдебен спор за хотел в Бургас може да преобърне лизинга

Рекордната глоба на КЗК срещу вносителя на Hyundai беше отменена, България скоро ще има работеща виза за стартъп предприемачи, проект предлага земята под соцблоковете да премине безвъзмездно към собствениците на жилища

Хамид Хамид    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1. Новият преторианец на Пеевски и Доган - депутатът Хамид Хамид, изпъкна в последните седмици с активната защита на двете ключови за ДПС фигури

Ако сте следили заседанията на двете временни парламентарни комисии - за американските санкции по закона "Магнитски" и за незаконното строителство на т.нар. летен сарай на почетния председател на ДПС Ахмед Доган в парка "Росенец", както и изказванията на различни представители на движението по двете теми, няма как да не ви е направила впечатление свръхактивността на депутата от ДПС Хамид Хамид. На едно от заседанията на комисията "Магнитски" например той запита служебния министър на правосъдието Янаки Стоилов дали са установени някакви данни за оказване на натиск от страна на Делян Пеевски при издаването на документи за българско гражданство, което беше един от аргументите на американските власти за санкционирането на бившия депутат от ДПС. Хамид направи това с ясното съзнание, че Стоилов няма как да му отговори, защото прокуратурата беше забранила да се изнасят публично данни по въпроса. После депутатът влезе в словесен сблъсък с Татяна Дончева от "Изправи се БГ! Ние идваме!" по предмета на дейността на комисията, след което театрално напусна заседанието.

Подобно е поведението му и в другата комисия - тази за "Росенец". На последното й заседание в отговор на решението да бъде изслушан Доган Хамид предложи да бъдат поканени и всичките над 5000 симпатизанти на ДПС, които бяха докарани с автобуси край т.нар. морски сарай по време на гражданския протест миналото лято в "Росенец" срещу недопускането на хора до плажа, охраняван зорко от НСО. Върхът на активността на Хамид обаче беше в средата на миналата седмица, когато той обходи в един и същ ден две национални телевизии - bTV и "Нова TV", за да обяснява, че крайморската резиденция на Ахмед Доган всъщност е база за водни спортове и почетният председател на ДПС няма нищо общо с нея, а пребивавал там като на хотел. Санкциите на САЩ срещу Пеевски пък според Хамид са плод на "заблуда" на американските власти и на "лобизъм". Фактът, че на Хамид е поверена основната роля по опита за чистене на имиджа на санкционирания от САЩ по "Магнитски" за "значителни корупционни действия в България" бивш депутат и на почетния председател на движението, означава, че роденият в шуменското село Сини вир възпитаник на юридическия факултет на Бургаския свободен университет адвокат започва да се превръща във важен фактор в ДПС.

2. Съдебна битка за бургаския хотел "България" може да преобърне лизинга. В главните роли са Пощенска банка, Митко Събев, собствениците на "Химимпорт" и хазартни босове

Търговските спорове между частни компании рядко са вълнуващи за обществото - в повечето случаи те засягат само страните. Има случаи обаче, когато историята буди и по-голям интерес - например заради обекта на спора, заради мащаба му, заради ползваните юридически хватки или заради участниците. В заплетения казус около бургаския хотел "България" има по малко от всичко това. Построената през 1976 г. внушителна сграда е емблематична за морския град. Действащите лица в различните етапи на историята включват Пощенска банка, Митко Събев, собствениците на групата "Химимпорт" Иво Каменов и Марин Митев и две от големите имена в хазартния бранш. А решението на съда след първа инстанция е да се развалят договори от преди над десет години. Включително и последваща продажба от 2017 г., след която настоящият собственик е направил скъпа реновация на сградата.

Но залогът е още по-голям. От изхода на съдебните спорове може да зависи дали въобще обратният лизинг (виж карето) в България е законен. И съответно би могла да последва лавина от дела от неизрядни длъжници, които също да поискат нищожност на своите сделки. Прочетете тук.

3. Най-голямата глоба на КЗК за частна компания в България - 16 млн. лв. срещу вносителя на Hyundai, беше отменена

Девет години. Точно толкова време се проточи сагата около рекордната глоба на вносителя на Hyundai в България, наложена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за нелоялни търговски практики. В крайна сметка през юни т.г. Върховният административен съд отмени наказанието и така сложи точка на история, демонстрираща ясно как един зависим до степен на пленяване регулатор може да се ползва, за да се оказва натиск върху конкретен бизнес - и то не от властта, а от конкуренти. А съдебната защита срещу подобен произвол работи със скорост, която би могла да стопи ликвидността на всяка компания и да я принуди да прибегне до всевъзможни маневри, за да оцелее. Защото, обяснимо, когато те грози санкция от 16 млн. лв., някак по-трудно можеш да намираш партньори. Историята ще откриете в този текст.

4. България скоро ще има работеща виза за стартъп предприемачи, но с нужда от подобрения

България отдавна мечтае да си лепне етикет, че е иновативен притегателен център за околните страни извън Европейския съюз. Нещо като Силициева долина на Балканите. Но ако това донякъде се случва и IT секторът става все по-значим, то не е благодарение на държавата, а въпреки нея. Една от малкото инициативи, достигнали поне до частичен успех, е стартъп визата, която позволява на предприемачи от трети страни да пребивават в България, за да създадат своя стартираща компания или да пренесат бизнеса си на територията на страната. Тази възможност бе вкарана в Закона за чужденците през пролетта, но понеже няма нормативна уредба, стартъп визи все още няма. Те ще се появят до края на тази година, но в първоначалния си вариант ще са с по-рестриктивни изисквания, отколкото в която и да било друга европейска страна. Вижте подробности тук.

5. Проект предлага земята под сградите на блоковете от социализма, която сега е на общините, да премине безвъзмездно към собствениците на жилища в тях

Въпросът със собствеността на земята под сградите, строени при социализма, изненадващо изскочи сред законопроектите, внесени в Народно събрание. Депутатът Минчо Христов предлага тя да бъде прехвърлена безвъзмездно от общините, които в общия случай я притежават сега, на собствениците на жилища. Исторически заварено, те имат само придобито право на строеж или на идеални части от него. Проектът е кратък - две нови алинеи в преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността. Предлага се да важи за сгради, строени до 13 юли 1991 г., и да регламентира и земята под тях, и прилежащата около тях. Ключовото в предложението е думата "безвъзмездно". Гражданите и в момента имат право да закупят земята под жилищата си, но на пазарни цени. Според Минчо Христов това най-общо може да означава "между 15 и 20 хил. лева за стотина квадрата". Освен това предвидената процедура има нужда от техническо усъвършенстване, както признават от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Краткият живот на 46-ото Народно събрание и приоритетът му да актуализира бюджета свеждат до нула шансовете проектът, внесен в средата на август, да бъде гледан по същество. Въпреки всичко той заслужава внимание, защото повдига затлачен въпрос, чието решение се отлага с десетилетия.