Топ 5 от "Капитал": Печалбата на банките за тримесечието скочи до рекордните 784 млн. лв.; Minimart: нова българска верига малки магазини

1. Банковите отчети: Печалбата на сектора за първото тримесечие скочи до рекордните 784 млн. лв.

Отвъд всичките сложно звучащи числа и формули всъщност логиката на банковия бизнес е доста проста. Основата на модела - да вземаш пари от едни хора или фирми, да ги даваш назаем на други и да печелиш от разликата в лихвите - си стои същата от векове. И през повечето време тя дава предвидими, устойчиви и доста изпилени маржове (заради което и доста банки се впускат и в по-рискови авантюри).

Има обаче и моменти, в които банковият сектор се оказва в ситуация, когато този лихвен спред между кредитите и депозитите се разширява, а с това и печалбите. Обичайно това означава, че рискът в икономиката се е повишил рязко, но има и друга възможна хипотеза - намеса на централната банка. Така около половин година след започналото затягане на паричната политика от ЕЦБ българските банки се озоваха в този златен момент, който ги извежда до нови рекордни резултати. До март 2023 г. секторът отчита 784.4 млн. лв. печалба, което е най-силното тримесечие в историята.

2. Minimart: новата българска верига малки магазини, която се цели в 500 обекта в страната

Най-голямата верига с най-малките магазини. Това е амбицията зад проекта за удобни квартални супермаркети Minimart. Първите четири магазина бяха открити в София през последните четири седмици, а целта е да пораснат до 500 с годишен оборот от порядъка на 300 - 400 млн. лв.

Инвестицията е на учредената през лятото на миналата година софийска компания БГК. В нея акционери са серийни инвеститори като Петър Дудоленски, Ангел Ангелов и Елвин Гури. А начело на проекта е Драгия Драгиев, отговарял за експанзията в България на Billa, Pepco, молове. Новото съдружие има за цел да създаде за 3 - 5 години национална верига за храни от 500 магазина, с нетестваната тук концепция на партньори - управители за всеки обект, който ще е уникален и с малката си търговска площ от 40 до 100 квадрата.

3. Китайският дъмпинг и инфлацията затвориха младата фабрика за ръкавици ППС

"И най-добрият план не оцелява при срещата с врага", гласи една стара военна максима. Това се оказа истина за първата по рода си фабрика за нитрилни ръкавици в Европа "ППС мануфакчъринг" в Пловдив, която започна производство в края на юли 2022 г., но само три месеца по-късно бе принудена да затвори. Главна причина - дъмпинг от Китай. А резултатът - иск за несъстоятелност от ръководството на предприятието.

Идеята за производството на нитрилни ръкавици в града се роди в пика на ковид-19, когато имаше недостиг на този и други подобни медицински артикули. В тази ситуация Георги Петков, тогава управител на производителя на медицинска електроника "БТЛ индъстрийз" (БТЛ), заедно със своите партньори Антон Петров и Димитър Стамов, започна да планира производствена база в страната, а целта ѝ беше да предложи алтернатива на доминирания от Азия пазар. Основателите на този етап се въздържат от коментар, но внесената молба за откриване на производство по несъстоятелност на "ППС мануфакчъринг" само три месеца след официалното ѝ отваряне внася светлина за бързата гибел на компанията. Поредица от събития идват като на конвейер.

4. Българин от ЮАР ще произвежда батерии за съхранение на енергия в Русе

Идеята на русенеца Калоян Димов да направи завод за батерии за съхранение на енергия в родния си град следва необичаен път. Бизнесът му на практика започва в столицата на ЮАР Кейптаун, където преди осем години създава такова производство заедно с партньори, а днес компанията им Solar MD държи голяма част от пазара в Африка. С развитието на възобновяемите източници в Европа и Близкия изток обаче се появяват и други клиенти, което пък води до решението за още един завод в региона.