Топ 5 от "Капитал": Бутафорният завод за отпадъци на София; НАП срещу църквата

И още: Сделките на 2023: телекоми, технологии, имоти и ВЕИ; Филип Ромбаут, съсобственик в "Агрополихим", за трудностите пред инвестирането в България и плановете за торовия завод; Новото бойно финтех поле са платените абонаменти

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1. Бутафорният завод за отпадъци на София: две трети неработещи съоръжения, неизгодни договори с доставчици и бързо запълващо се депо

"Един час работи, два часа стои. После два работи - един час стои. Ленти се късат, изключват предпазители, не сработват защити. Лагери и валове се чупят. Като автомобил за основен ремонт, който се движи благодарение на ежедневните молитви", казва Николай Савов, отскоро отново на позицията директор на завода за отпадъци на столицата. Тъжната картина продължава така: Две трети неработещи съоръжения и за основен ремонт. Договори с подизпълнители, подписвани за каквото се сетите, на космически цени. Отпадъци, които отиват директно на "модерното" депо на града "Садината", без дори да минават предварително третиране през завода.

Това заварва новият кмет на столицата Васил Терзиев като система за справяне с отпадъците на града, завещана от ГЕРБ и струваща изначално над 300 млн. лв. и по още около 40 млн. лв. годишно оперативни разходи. В първите дни на 2024 г. новото ръководство на завода (Савов е директор на предприятието от неговото създаване през 2013 до 2016 г., а заводът заработва от септември 2015 г.) информира, че има потенциал за криза с отпадъците в близките 3-4 години. Прочетете тук.

2. НАП срещу църквата: ревизията, която разтърси Светия синод

Две неща са сигурни в живота - смъртта и данъците. Неоспорим факт, от който изглежда, даже и Българската православна църква (БПЦ) не може да избяга. Отношенията с отвъдното на най-старата оцеляла институция в българската история са по-особени, също както и тези с държавата. Църквата има собствено счетоводство и собствен имотен регистър (за който не се знае дали действително съществува), но това не пречи да получава финансиране от държавата, както и от европейските фондове без да дава отчет за тях.

Що се отнася до данъците обаче, там идеята на Светия синод, че може да покрие всичко с църковна тайна, е поставена на изпитание. От ноември на 2023 г. тече финансова ревизия на БПЦ, потвърдиха за "Капитал" от Национална агенция по приходите (НАП). Ревизията е за установяване на задължения от корпоративен данък за периода 2017-2022 г. Това се явява едва вторият опит на държавата да придобие малко по-добра идея за това какво притежава БПЦ и какъв точно е паричният ѝ приход. Вижте тук.

3. Големите сделки за български компании през 2023 г. са за телекоми, технологии, имоти и ВЕИ. Купувачите са често местни, но има и няколко чужди

Малко по-активна и малко по-шарена - такава изглежда поне на пръв поглед изминалата 2023 г. на пазара на сливания и придобивания (M&A) в България. Сделките са както от познати сектори като технологичния и бизнес имотите, но има и по-млади звезди като ВЕИ проектите. Телеком сделките класически са големи, като отново присъства оборотният напоследък оператор "Булсатком".

Консултантите на пазара отчитат раздвижване въпреки по-трудното начало на годината. Базата на "Капитал" обаче показва, че като брой корпоративните прехвърляния са съпоставими с обичайните 70-80, отчитани и преди пандемията от коронавирус да свие наполовина активността през 2020 и 2021 г. А както и в предишните години, огромната част от тях са малки по размер. И също вече по традиция, с отчетливото изключение на технологичните компании, купувачите по-често са местни. Подробности - в този текст.

4. Филип Ромбаут, съсобственик в "Агрополихим", за трудностите пред инвестирането в България и плановете за торовия завод

След като живя в България малко повече от 26 години, белгийският съсобственик на девненския торов завод "Агрополихим" Филип Ромбаут обяви наскоро в профила си във Facebook, че напуска страната. Той се оттегля от поста изпълнителен директор, но остава председател на съвета на директорите, като ще отговаря за стратегическите решения. Остава и акционер с 50% в компанията.

Ромбаут идва в България като директор на "МДК Пирдоп", след като белгийската Union Miniere приватизира медодобивния завод през 1997 г., и остава на позицията до 2000 г. В продължение на две години оглавява Soros Southeast Europe Equity Fund, докато през 2002 г. се съсредоточава изцяло върху управлението на "Агрополихим". Белгийският предприемач често е заемал критични позиции по въпроси, свързани с управлението на страната и на Варна, където живя през повечето от времето си в България. На последните местни избори той подкрепи новата формация "Алтернатива за гражданите", която успя да спечели 6 места в общинския съвет. Разговора ни с него ще откриете тук.

5. Новото бойно финтех поле са платените абонаменти - отстъпки при пазаруване, кешбек, по-високи лимити, абонаменти за Financial Times и Tinder са сред бонусите

Алтернативните финансови платформи заеха своето важно място в ежедневието на хората. И ако до преди няколко години евтин и бърз паричен превод беше достатъчно условие за привличане на нов клиент, то днес само това не е достатъчно. Причината е, че и банките напреднаха много в развитието на своите дигитални услуги. В същото време конкуренцията е жестока, а безплатният обяд, който предлагаха финтех компаниите, вече привършва, тоест след като привлякоха много хора около масата, сега те трябва да намерят начини да монетизират тяхното присъствие на нея.

Затова и платените планове се превръщат във важно конкурентно поле на основните играчи. От увеличени лимити и безплатни финансови услуги до отстъпки при отбрани търговци, застраховки при пътуване, абонаменти за новинарски сайтове, че дори премиум акаунти в платформи за запознанства. Още по темата четете тук.

Все още няма коментари
Нов коментар