Топ 5 от "Капитал": Стоки с висок данъчен заряд; Какво се крие зад заявките за инвестиции 11 млрд. лв. за въглищните региони

1. Под претекст борба с неплащането на ДДС държавата създаде нов бюрократичен хаос за хиляди фирми с бизнес с храни

Данъчните са влезли на проверка в две големи австрийски вериги - BILLА и OMV, вероятно заради Шенген. Преди седмица тази странна новина обиколи медии, но срокът й на годност трая само няколко часа. Компютрите се оказаха компоти - присъствието на служители на приходната агенция в обекти на компаниите (едната от които дори не е с австрийски собственик) е заради новите изисквания за предварително деклариране на превоза на около 500 вида стоки с висок фискален риск. Те влязоха в сила от началото на годината и сътвориха поредния бюрократичен хаос за сметка на бизнеса. Дни след като новите изисквания започнаха да се прилагат на терен, бързо стана ясно, че има и доста недомислици.

Този път държавата даде на заден сравнително рано - в Портала за обществени консултации към Министерския съвет вече са публикувани предложения за промени в Наредба 5 на Министерството на финансите. Именно в нея са описани изискванията към бизнеса за деклариране на превоза на стоки с висок фискален риск и сега се предлага част от тях да отпаднат. А данъчни консултанти съветват компаниите да са активни при общественото обсъждането на проекта, което е до 21 януари. Прочетете тук.

2. Какво се крие зад заявките за инвестиции 11 млрд. лв. за Стара Загора и останалите въглищни региони

Плаващи соларни централи вместо въглища, газ и водород вместо замърсяващите производства, както и батерии за съхранение на енергия. Не, не става въпрос за Гърция, а за България в едно недалечно бъдеще. Или по-точно това са възможностите за заместване на въглищното производство с по-модерни и щадящи околната среда технологии. Всички тези, а и други проекти са част от списъка с кандидат-инвеститорите в районите със силно замърсяващите производства - Стара Загора, Кюстендил и Перник.

През есента на м.г. от Министерството на енергетиката отправиха покана за заявяване на интерес за инвестиционни намерения от страна на големи предприятия, които да послужат за обосновки по Фонда за справедлив преход. Интересът се оказа огромен - в рамките на зададения период (до 6.11.23 г.) бяха получени над 70 инвестиционни намерения от 32 компании на обща стойност около 11 млрд. лева. Те предвиждат създаването на над 10 000 нови работни места и запазването на над 11 000 съществуващи. За сравнение - само в "Мини Марица-изток" работят над 6800 души, а в ТЕЦ "Марица-изток 2" - други около 2300, т.е. заявките са, че работа ще има за всички. Пътят от заявения интерес до реалната инвестиция обаче е трънлив, а понякога и не съвсем успешен. Причината е, че не е ясно дали и доколко тези компании действително биха инвестирали, ако останат без държавна или европейска финансова подкрепа. Вижте тук.

3. "Мания": от варненски гараж към 100 млн. евро оборот. Фондът Silverline и група инвеститори влагат 7 млн. евро в бизнеса със събиране и търговия на дрехи втора употреба

45 магазина в България и Гърция, 2400 контейнера за събиране на дрехи в САЩ, 34 млн. евро съвкупен оборот за 2022 г. и 5.1 млн. евро печалба преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA) - така изглежда в началото на 2024 г. бизнесът на новосъздадената компания Green Line Group (GLG). И макар тя самата да е едва на два месеца, историята зад нея води началото си от 1996 г., когато с първоначална инвестиция от 500 германски марки и гараж от 25 кв.м във Варна Севдалин Спасов създава веригата магазини за дрехи втора употреба "Мания". С годините бизнесът се разраства и постепенно включва събиране, сортиране, обработка, внос и търговия с употребяван текстил. Дейността в Европа е под шапката на "М холдинг", а тази в САЩ е обединена в компанията Green Team Worldwide Environmental Group. Сега всички те се събират в GLG и с финансовата подкрепа на фонда Silverline Capital ще търсят утрояване на бизнеса в следващите пет години.

Общата инвестиция в групата е 7.1 млн. евро и е през увеличение на капитала. От тях фондът влага 5.5 млн. евро, срещу които получава 19.4% дял. Останалите средства идват от група физически и юридически лица, които придобиват общо 5.6%. А самият Севдалин Спасов запазва 75% от капитала.

4. Къде се счупи Quartal? Бърза експанзия, лош мениджмънт, некоректни наематели или България все още не е готова за този модел на парк за улична храна

Март 2023 г. "Капитал" отразява отварянето на не един, а цели два нови парка за улична храна под бранда Quartal. Откриването на два нови обекта едновременно не е изненадваща новина - заработилият през юни 2020 г. Quartal Cherni Vrah е пример за успешен бизнес модел, заимстван от западните паркове за хранене, които са популярни в големите градове в Европа. Софийският пионер има добри финансови резултати и редовно организира културни събития, с които привлича стабилен поток от посетители, затова ходът е съвсем логичен.