🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Топ 5 от "Капитал": Министърът, който саботира министерството си (и изборите); Как Васил Терзиев ще работи с "новото мнозинство" в СОС

И още: Спад при сделките с имотите има, но е по-малък; "Евротръст" и разрастването на бизнеса за дигитална идентичност с инвестиция от 3.3 млн. евро; Националната библиотека отчита 58% ръст на посещенията

Министърът на електронното управление Александър Йоловски
Министърът на електронното управление Александър Йоловски
Министърът на електронното управление Александър Йоловски    ©  Надежда Чипева
Министърът на електронното управление Александър Йоловски    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1. Действията на Александър Йоловски начело на Министерството на електронното управление повдигат въпроси за машинното гласуване и самата институция

Когато през август 2023 г. "Капитал" интервюира новия министър на електронното управление Александър Йоловски, голяма част от отговорите му звучат като любовно писмо към предшественика му Божидар Божанов. Йоловски няма собствена програма, а вместо това, по негови думи, приоритетите му са "да продължим започнатото от предходното редовно правителство", "приемствеността, защото от предишното редовно правителство бяха започнати много добри инициативи". Надеждата е, че всичко ще се случи с помощта на парламента, където "председател на комисията по електронно управление е предшественикът ми", т.е. Божидар Божанов. По онова време тези думи не звучат изненадващо, защото Йоловски е бивш заместник на Божанов в кабинета "Петков" и двамата очевидно са в добри отношения.

От края на октомври насам любовното писмо е заменено със сигнали до прокуратурата, защото Йоловски твърди, че Божанов и лидерът на "Продължаваме промяната" Кирил Петков са заплашвали него и децата му заради държавни поръчки за 600 млн. лв. Под този и друг претекст - отказът да бъдат сертифицирани машините за гласуване след съмнителен "доклад" на ДАНС, бе саботиран първият тур на местните избори, на който в крайна сметка имаше над 400 хил. невалидни бюлетини. Според много наблюдатели и медии, включително и "Капитал", това бе и първоначално търсеният резултат. Има и опасения, че подобен сценарий ще се повтори и за европейските избори, подготовката за които трябва да започне скоро. Затова оставането на Йоловски в правителството е една от разделителните линии по време на преговорите за ротацията. Прочетете тук.

2. Кметът на София Васил Терзиев за това как ще работи с "новото мнозинство" в общинския съвет и какво ще предприеме за спорните практики в ЦГМ

"Много лесно щеше да бъде постигането на мнозинство [в Столичния общински съвет], ако определени ценности и принципи просто нямаха стойност за нас и нямаше да чакаме 3 месеца, за да си изберем председател. Нещата на местно ниво изглеждат по-различно, отколкото на национално.

Нужно е да има работещ общински съвет, за да не изпада градът в безвремие.

Това е голямото предизвикателство. Но както с всичко друго, и в политиката не е нужно да бъде на всяка цена. Беше трудно, но вече има председател, имаме и окомплектовани комисии, така че няма извинение да нямаме работа."

Кметът Васил Терзиев управлява София вече над 3 три месеца. Счита за успех промените при сметосъбирането и осветлението, но казва, че има още много работа, която тепърва ще става видима. Разговаряме с него за това как ще работи с "новото мнозинство" в общинския съвет и какво ще предприеме за спорните практики в Центъра за градска мобилност. Вижте интервюто тук.

3. Статистиката показва 7.4% спад на изповяданите сделки с имоти в страната за 2023 г., но само за сградите и апартаментите той е 1.4%

На фона на променливите глобални икономически условия пазарът на недвижими имоти в България отбеляза значително свиване през 2023 г., като сделките са намалели с 11.2% спрямо предходната година по данни на Агенцията по вписванията. Спад (2.14%) имаше и през 2022 г. спрямо 2021 г., но за пръв път от предишната криза насам той е двуцифрен. Нито един от големите градове не е пощаден - спадът варира от 6% за София, през 9.9% за Пловдив до 11 и 12% за Варна и Бургас. Изключение от тази тенденция правят единствено 10 служби с малки обеми сделки при 113 в страната общо.

Какво да очакваме от 2024 г.? Ключови в това гадаене са данните за четвъртото тримесечие. Техният подробен анализ показва знаци за потенциална промяна, като най-големите пазари в страната - София и Пловдив, дори бележат скромен растеж - съответно с 4.2% и 1.6% спрямо същия период на миналата година. Като динамика на годишна база четвъртото тримесечие е най-доброто в U-образна крива на 2023 г. Подробности тук.

4. "Евротръст" и разрастването на бизнеса за дигитална идентичност с инвестиция от 3.3 млн. евро

"Кога ще ви е удобно да минете през офиса да подпишете документа и да заверим новата ви лична карта?" Любимият въпрос на много клиенти на банки (и не само) тепърва ще се обезсмисля от все по-пълноценните услуги за дигитална идентификация. И българската компания "Евротръст технолъджис", позната с електронните си подписи, иска да е начело на трансформацията не само в България, но и глобално. За което ще помогне и новата инвестиция в създадения преди 6 години от Георги Димитров и Константин Безуханов стартъп.

Рундът за 3.3 млн. евро е воден от фонда Silverline Capital, като с по-малко участие са Ocean Investments на Атанас Симеонов, Venus Investment на Даниела Илиева от "Фондация Право и интернет" и Ирена Петрова от Toro Group S. Това е второто капиталовложение в компанията за по-малко от година - през 2023 г. "Евротръст" привлече финансиране за 2.5 млн. евро и от "Фонд за капиталови инвестиции" на ББР. Първата инвестиция пък идва още в началото на компанията - от тогавашния стартъп фонд на Уникредит Булбанк. Сега новото финансиране е оформено като облигационна емисия от 3.327 млн. евро с падеж в края на 2028 г., става ясно от документи в Търговския регистър. А основателите на компанията разказват, че новата инвестиция се е случила изключително бързо.

5. Националната библиотека отчита 58% ръст на посещенията. Чуждестранните студенти, както и българските, пътували по различни програми, внасят навика за учене в читалня

Ако не сте стъпвали скоро в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", с изненада ще откриете, че вече и в централното фоайе има обособени кътове за четене. Допълнителните маси също са заети през повечето време. Читателите тук са на всякаква възраст - от 14- до 94-годишни, от най-различни националности и специалности. Отдалече забелязвам студентка с боядисана в зелено коса и тениска с аниме герои и надписи на японски, представя се като Юрий и съвсем очаквано учи японистика в Софийския университет. Казва, че в библиотеката атмосферата ѝ помага да се концентрира и е много по-ефективна, отколкото да учи вкъщи, където ги няма и специфичните книги. Всички останали маси зад Юрий са пълни, както и големите просторни читални. Няма опашки, защото повечето книги може да се запазят и заявят предварително на сайта nationallibrary.bg.

През януари е отчетен 58% ръст на посещенията в Националната библиотека - съвсем лесно е да се направи сравнение, защото се използват данните и от новоиздадените карти, и от системата за чекиране при всяко влизане и излизане. "Посещенията през 2022 година са били 87 362, а за 2023 г. те са с близо 26 000 повече, или 113 179", казва представителката на администрацията Мая Димитрова. И допълва: "Работя тук от десетилетия и чак такъв бум на читатели никога не е имало." Обясненията са много.