Топ 5 от "Капитал": Новата българска енергетика; НАП и митниците в пореден епизод по сливане

И още: Историята на "Студио Модерна" тръгва от "Космодиск" и стига до фалит; Гигантът Accenture купува базираната в България GemSeek; Огризките от OneCoin - въпреки изчезването на Ружа Игнатова схемата е жива и привлича средства и жертви

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1. Новата българска енергетика: превключване от въглища към АЕЦ, ВЕИ и газ

За много кратко време българският енергиен сектор претърпя огромна промяна. Тя започна внезапно през 2022 г. със спирането на руския газ и кризисно високите цени на тока, премина през стихийните инвестиции в нови соларни мощности, а сега идва и много по-бързо от очакваното отпадане на въглищата. Но трансформацията не свършва дотук и изглежда, че дори се ускорява. Ето какво се случва (и какво не се) в различните части на енергетиката:

  • България задвижва мегапроекта за нови ядрени мощности в "Козлодуй" с американски технологии.
  • Въглищният ТЕЦ "КонтурГлобал", вторият по големина в страната, спря работа през тази седмица. А това поставя въпроса с работниците в "Мини Марица-изток".
  • От 1 юли регулираният пазар на ток и квотите на производителите отпадат, което означава, че и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" няма да може да работи на пазарен принцип.
  • Въглищната енергия вероятно ще бъде заместена от газова, която засега се произвежда в съседните държави - дори сега, когато тецовете още работят, България е нетен вносител на ток.
  • В същото време има заявен инвеститорски интерес за изграждането на газови мощности в комплекса "Марица изток", но все още няма яснота кога биха могли да се случат подобни проекти.
  • Бумът при соларите продължава, но напълно липсват инвестиции във вятърни мощности. Това изкривява профила на ВЕИ производството и още по-остро фокусира върху темата с батериите.
  • Комбинацията от всичко това се фокусира върху електропреносната мрежа и свързаността със съседните страни. И двете се нуждаят от огромни инвестиции, за които липсва необходимото финансиране.

За да се управлява цялата система, има нужда от ясна политическа визия и воля. Иначе всичко това лесно може да се превърне в хаос, от който икономиката ще загуби конкурентоспособност, а данъкоплатците - много пари. Прочетете тук.

2. НАП и митниците в пореден епизод по сливане по идея на Асен Василев

При проблем с приходите или пък нужда от кадрово разчистване финансовите министри в последните петнадесетина години вадят един и същ заек от ръкава - сливане на двете приходни администрации в една мегаструктура. И Асен Василев също влезе в такъв епизод. Във вторник Министерството на финансите изненадващо обяви, че започва работа по създаване на единна приходна агенция, която ще обедини Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция "Митници".

Първоначално изтъкнатият аргумент беше по-ефективно администриране на приходите. Впоследствие на брифинг министър Василев обясни, че идеята е за реорганизация на митниците заради очакването България да бъде приета в т.нар. сухопътен Шенген от началото на 2025 г. Конкретната проява от всичко това обаче сега е нов директор на митниците. Защото съобщението на ведомството и думите на министъра по-скоро оставиха впечатление, че няма особен анализ и силни аргументи зад идеята за сливането.

3. Историята на "Студио Модерна" тръгва от "Космодиск" и стига до фалит заради проблеми на словенския собственик

Преди почти 30 години "Студио Модерна - България" стана една от първите компании, които въведоха модела на директния маркетинг в страната. Позната още от времето на първите телевизионни реклами на "Космодиск", през годините тя наложи още серия от брандове, сред които Dormeo, Delimano и Rovus, а моделът й се разрасна, включвайки и физически магазини, които в най-добрите й години достигаха няколко десетки на брой и покриваха всички големи градове в страната. А годишните продажби варираха между 40 и 50 млн. лв. От няколко месеца магазините не съществуват, рекламите по телевизията ги няма, покупка не може да се направи и през сайта. Само през миналата година персоналът се е стопил от близо 280 до 28 души.

Високият оборот показва, че крахът не идва от това, че леко старомодният модел се е изчерпал. Проблемите на практика започват още преди няколко години в самата словенска група Studio Moderna и са резултат от комбинация от фактори. След като собственикът Санди Чешко прави неуспешен опит да я спаси, през миналата година компанията подава молба за фалит, а веднага след нея и за още няколко дъщерни дружествата, включително българското. Скоро се очаква и решението на съда, което формално ще сложи край на бизнеса на "Студио Модерна". Вижте тук.

4. Гигантът Accenture купува базираната в България GemSeek. Компанията има екип 137 души в София и приходи 28 млн. лв.

За 13 години живот основана в България компания успя да създаде работещ бизнес с над 170 души екип, постоянно растящи приходи, клиенти като Philips и GE Healthcare и десетки милиони оборот. А най-голямото доказателство за успеха на базираната в София "ДжемСийк консултинг" (GemSeek) е желанието на други да я купят. За последните осем години компанията успя да се продаде на два пъти, като новият собственик е глобален гигант с над 730 000 служители и голям офис в България - базираната в Дъблин Accenture. Компанията използва AI алгоритми, за да анализира данни и да предоставя маркетинг доклади на бизнес клиенти. Подробности около сделката не се посочват. Към края на ноември 2023 г. за компанията работят 137 души в България и общо 170 в цял свят.

Accenture обяви, че ще придобие "ДжемСийк консултинг", чиято основна дейност е маркетинг услуги на бизнес клиенти. До 2020 г. тя беше част от британската Future Thinking Group, която тогава беше купена от Savanta, като сделката не включваше GemSeek. В момента бизнесът е собственост на британското дружество FTGS Holdco Limited, като това е единствената му дейност. За 2022 г. "ДжемСийк" отчита 27.6 млн. лева приходи от продажби при 40 хил. лева печалба. Подробности - в този текст.

5. Огризките от OneCoin - въпреки изчезването на Ружа Игнатова схемата е жива и продължава да привлича средства и жертви по познатия модел

През 2014 г. българката с германски паспорт Ружа Игнатова създава OneCoin - криптовалутна компания, която обещава финансова революция. Повечето читатели, дори и неизкушени от темата, сигурно са научили за нея, тъй като историята в следващото десетилетие стана наистина глобална. Първите статии на "Капитал" датират още от 2015 г., но разследвания по темата има и в много световни медии, разказана е в хитов подкаст на BBC и в няколко документални филма. Според властите в много държави това е една от най-големите финансови пирамиди, нанесла щети за над 4 млрд. долара, вече има осъдени и признали се за виновни в САЩ и Германия. Сред тях са съоснователят на OneCoin Себастиан Грийнууд и братът на Ружа Константин, а самата тя е в неизвестност от октомври 2017 г. и е в списъка на десетте най-издирвани лица от ФБР.

Това, за което малко хора си дават сметка, е, че след всичко това OneCoin продължава да е жива. Компанията мимикрира в OneEcosystem, зад която стои комбинация от познати и нови лица, но моделът е практически без промяна - комбинация от криптовалута без особена употреба, мултилевъл маркетинг (MLM), обучителни пакети, обещания за публичен блокчейн и лъскави събития. Наскоро е открита и нова централа във Виетнам. По всичко личи, че това е опит да се изцеди каквото още е възможно от мрежата на OneCoin.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар