🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Топ 5 от "Капитал": Вълкът и софийските сърнички; София ще си връща парковете

И още: Лихвите ще бъдат по-високи за по-дълго; Турската Sisecam инвестира още 30 млн. долара в Търговище; Българската AiopsGroup стана част от германски гигант

През седмицата столичната община започна разрушаването на т.нар. зимни сараи - сградите в ловното стопанство до язовир "Искър", собственост на свързвана с Румен Гайтански - Вълка фирма
През седмицата столичната община започна разрушаването на т.нар. зимни сараи - сградите в ловното стопанство до язовир "Искър", собственост на свързвана с Румен Гайтански - Вълка фирма
През седмицата столичната община започна разрушаването на т.нар. зимни сараи - сградите в ловното стопанство до язовир "Искър", собственост на свързвана с Румен Гайтански - Вълка фирма    ©  Георги Кожухаров
През седмицата столичната община започна разрушаването на т.нар. зимни сараи - сградите в ловното стопанство до язовир "Искър", собственост на свързвана с Румен Гайтански - Вълка фирма    ©  Георги Кожухаров
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1. Столичната община отправи силна заявка за защита на обществения интерес с решението си да събори незаконната постройка на Румен Гайтански в ловно стопанство "Искър"

Няма начин да се свържете с държавно ловно стопанство "Искър". На телефона, оставен на сайта им, вдига мъжки глас. "Нямам нищо общо със стопанството. Вие сте поредният журналист, който ми звъни за това, ако може да ми кажете къде е оставен моят номер", казва той. "Оставен" е на няколко места по сайтовете на ДЛС "Искър" и Югозападно държавно предприятие - Благоевград, грижещи се за терена, върху който е разположена прочутата незаконна сграда, построена от фирма на бизнесмена Румен Гайтански-Вълка.

Всички други телефони не работят. Директори на дружеството не вдигат дори на зам.-кмета на Столичната община. Ако не знаехме, че става дума за държавно дружество, щяхме да предположим, че е някаква форма на измама.

Но измама няма. Стопанството си е там - на брега на язовир Искър, а който и когато трябва, го е намерил. И заключил. И е вдигнал зад оградата му триетажна сграда без строителни разрешителни. А когато съдът постанови събарянето ѝ, същият този мистериозен някой заключи вратите, запречи входа и дори се сдоби със заповед от директора на ловното стопанство - г-н Иван Дивизиев, че достъпът се ограничава заради "спокойствието на бременни кошути". Битката на Столичната община и новият ѝ кмет да установят правов ред на територията на стопанството, е доста показателна за пълното беззаконие, което е пропило тази територия от години. И за съжаление това е само първата, много малка битка по пътя обратно. Прочетете тук.

2. Кметът на София: "Време е да купуваме частни терени в парковете" и бурният дебат по идеята

Кметът Васил Терзиев и екипът му (ПП-ДБ-"Спаси София") се опитват да започнат да решават 20-годишния проблем с реституираните частни имоти в парковете и градините на София, което е единственият начин да се гарантира, че тези площи, че ще останат зелени. Подходът им - чрез изкупуване, е без прецедент при предишното управление на София. Затова и веднъж предложен - чрез Програмата да придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост за 2024 г., той стана нещо като стрес тест за цялата установена практика в тази система. От ГЕРБ, които имат основен принос за забатачването на проблема с частните имоти в парковете, сега опонират, че той е твърде мащабен, за да се решава в движение, без ясни критерии и на парче. В общинските комисии текат бурни полит-експертни дебати, в чийто ход проблемите с общинската собственост се оказват много и навързани.

Хубавото е, че започва да се формира консенсус кои са възможните посоки и методи, за да придобие общината при все ограничения си финансов ресурс имотите, нужни и за обществени цели. Което показва, че дори и с малка стъпка към промяна кметската власт може да постигне голям (потенциално) положителен ефект. Вижте в този текст.

3. Лихвите ще бъдат по-високи за по-дълго. Това е изпитание за бизнеса, защото цяло поколение предприемачи не са работили в такива условия

Само допреди десетина години нулеви лихви звучеше като екзотика - некартографирана територия, в която централните банки се оказаха принудени да навлязат слепешком. Те обаче останаха там (и дори под нулата) толкова дълго, че фирмите, банките, правителствата и въобще всички постепенно ги приеха за нормалност. Дотолкова, че когато през 2021 г. инфлацията избухна, негласното очакване беше: ще я преборим и се връщаме към безплатния обяд, нали?

Затова и сега с утихването на ценовия шок разбираемо настойчивият въпрос е кога Федералният резерв на САЩ (Фед) и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще започнат да понижават лихвите. Краткият отговор е скоро - към момента всички сигнали са, че тази година лихвите в САЩ и еврозоната ще тръгнат надолу. Но добавката е, че вероятно това няма да стане със скоростта и до нивата, на които пазарите се надяват. Все повече стават предвижданията, че макар сегашните 5.25-5.5% в САЩ и 4% в еврозоната да са пикът на цикъла и да предстои отхлабване, то ще е плавно и предпазливо.

4. Турската Sisecam инвестира още 30 млн. долара в Търговище. Новата линия за стъкло с покритие ще започне да работи догодина

Турската Sisecam, която преди 20 години стана най-големият инвеститор на зелено в България, като построи изцяло нов стъкларски завод в Търговище, продължава да разширява производството си в страната. Поредният й проект е за нова, втора, линия за стъкло с покритие на стойност 30 млн. долара (55 млн. лв.) и се очаква да приключи догодина. С това общите инвестиции на групата в страната ще достигнат 925 млн. долара.

Съоръжението ще бъде част от "Тракия глас България" - най-голямата от трите производствени компании на Sisecam в страната с над 446 млн. лв. оборот за 2022 г. Подобни проекти ще бъдат изпълнени в още две държави, с което общият капацитет на групата за стъкло с покритие (ползвано за сгради заради топлоизолационните му свойства) ще се увеличи близо два пъти, а портфолиото ще се разшири. Решението е стратегическо и цели да отговори на нарастващото търсене на специализирани продукти.

5. Българската AiopsGroup стана част от германски гигант. Основаната през 2019 г. компания вече е мажоритарна собственост на Valantic

През последните години новините за продажба на български IT компании на чужд инвеститор не са често срещани. Но една такава сделка е минала някак незабелязано през 2023 г. и е интересна заради бързия възход на компанията и сегмента и клиентите, с които работи. Българската AiopsGroup вече е част от германската Valantic, която преди по-малко от година влиза в нея като мажоритарен акционер. A oснователите остават да управляват бизнеса, който тепърва ще навлиза и в нови вертикали.

AiopsGroup е създадена в края на 2019 г. от главния изпълнителен директор Дон Сантрач и техническия директор Слави Славов, който преди това са натрупали опит от работа за големи международни компании в областта на онлайн търговията. Идеята им, от една страна, е фирмата да се занимава с разработка на онлайн магазини за световни брандове, оптимизиране на платформите им и създаване на софтуера за бекенда на търговците с цялата логистика, която се случва вътре. В един момент разбират, че клиентите им много често не разбират навреме, ако нещо по цялата верига се счупи. И така създават и автоматизирана платформа за следене на цялата екосистема на един онлайн магазин и предотвратяване на сривове и евентуални загуби. За кратко време успяват да привлекат глобални клиенти като IKEA, Puma, Rossignol, MCM Worldwide, Kate Spade New York, Coach, Carter's и др. Цялата история ще откриете тук.