Зелена светлина някъде далеч напред
Македония трябва да реши проблема с името, а Хърватия да ускори реформите, за да започнат преговори за членство в ЕС
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Европейският съюз често произвежда иронии. През 2003 г. в Солун, Гърция, ЕС каза на Македония и останалите страни в региона, че "картата на съюза няма да е пълна, докато вие не сте на нея". Днес, пак от Гърция, до Македония се изпраща съвсем друг сигнал - че ако иска един ден да е на картата на съюза, трябва да смени името си.
Това послание, макар още да не е отправено официално, стана ясно след последната среща на НАТО в Букурещ. Гърция е готова да блокира не само членството на Македония в алианса, но и началото на преговорите й за присъединяване към ЕС, убедени са дипломати и евродепутати в Брюксел. "Въпросът с името поглъща много политическа енергия и аз разбирам разочарованието на Македония в Букурещ", каза в четвъртък еврокомисарят по разширяването Оли Рен. През ноември Европейската комисия ще предложи старт на преговорите, "ако Македония отговори на условията", каза Рен. Решението обаче зависи от Гърция и останалите 26 членки на съюза.
Драмата с името отклонява вниманието от истински важните въпроси пред Македония и спъва реформите, каза пред "Капитал" холандският евродепутат Ерик Мейер, който е докладчик за Македония. В четвъртък Европейският парламент гласува неговия доклад за напредъка на страната към членство в ЕС заедно с доклада за Хърватия. Според Мейер страната трябва спешно да се заеме с екологичните проблеми и замърсените реки и езера, съдебната реформа и отношенията с албанското малцинство. Реалистично е Македония да влезе в ЕС през 2012-2013 г. ако проблемът с името се реши тази година, смята холандския евродепутат. В Брюксел малцина споделят този срок - според служител на Европейската комисия кашата с името означава, че дори началото на преговорите трудно може да се прогнозира.
Мейер защити правото на страната да запази името си. "Но една страна в ЕС има повече власт от една кандидатка", напомни той. Българският евродепутат Евгени Кирилов пък каза, че и България, подобно на Гърция, трябва преди присъединяването на Македония да постави въпросите за военните гробища и нападките към България в македонските медии.
Брюксел, също като Скопие, се надява на бързо решение на проблема с името. "Трябва да използваме максимално перспективата за членство като стимул за демократични трансформации и трудни реформи", често повтаря Рен. Напрегната ситуация обаче създава риск реформите да се отложат, мотивацията да спадне и в един момент името да се окаже най-малкият проблем, каза за "Капитал" Майкъл Емерсън от Центъра за изследване на европейските политики в Брюксел. Евентуално забавяне на преговорите за членство ще даде муниции и на албанските, и на македонските националисти в страната, обясни той. Освен това, отлагането на "светлото европейско бъдеще" ще накара още повече етнически македонци да търсят път навън - към български паспорти или към Западна Европа, смята Емерсън.
Ако Македония е още далеч от зелената светлина за ЕС, далеч по-богатата и успешна Хърватия също не е толкова близо, колкото й се иска. Целта е да влезем в ЕС през 2010 г., каза във вторник хърватският външен министър Горан Яндрокович след среща с Рен. Еврокомисарят отговори, че "това разписание ще е технически невъзможно", ако до юни страната не започне работа по всичките 35 преговорни глави. "Хърватия се справя добре, но й предстои още работа по съдебната реформа и борбата с корупцията", напомни той.
Австрийският евродепутат Ханес Свобода, който е докладчик за Хърватия, каза пред "Капитал", че 2010 не е реалистична дата. "Ако преговорите приключат до края на 2009 г., е нужна поне година за ратификация от страните членки", обясни той. Въпреки това въпросът не е "дали", а само "кога" страната ще влезе в ЕС, каза Свобода. Очаква се комисията да отговори на този въпрос през есента.
Членството на Хърватия е далеч по-малко спорно, отколкото на останалите кандидатки, и дори от преговорите на България и Румъния. Заради икономическия си успех страната има подкрепата дори на "вечните песимисти" за разширяването Австрия и Франция. Освен това Хърватия разполага с екип от 2000 преговарящи, лобисти и адвокати, работещи за членството. Наскоро беше решен и спорът с ЕС за защитената екологична риболовна зона в Адриатическо море, който блокираше част от преговорите.
Но не липсват и проблеми - в доклада на европарламента се поставя под въпрос управлението на предприсъединителните фондове. Констатираните нарушения доведоха до временно спиране на плащанията по програма ФАР. Страната трябва да реформира и корабостроителната си индустрия и да изчисти териториалните си спорове с Италия и Словения. Корупцията пък подкопава икономиката, отбеляза Свобода. Въпреки това тя "не е толкова голям проблем, колкото в България и Румъния", смята той.
За да подслади горчивото хапче на реформите, Брюксел отпусна солидна предприсъединителна помощ - 436 млн. евро, за Хърватия и 210 млн. за Македония за периода 2007-2009 г. Но най-големия стимул - зелената светлина за членство - все още е на неизвестно разстояние.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.