Да опитаме пак
Ирландия получи гаранции за нов референдум за Лисабонския договор, но не и за успеха му
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Договорът от Лисабон се завръща - почти ликвидиран на референдума в Ирландия миналия юни, критикуван и представян за по-важен, отколкото всъщност е, днес той пак е на дневен ред. А европейските политици очакват момента, когато ще го обявят за успех и ще отпразнуват влизането му в сила. Най-вероятно това ще стане през ноември, след като на 19 и 20 юни Европейският съвет прие гаранциите, поискани от Ирландия, за да свика нов референдум през октомври. Дотогава ирландските политици ще обясняват важността на договора и гаранциите към него и ще стискат палци, че петте параграфа с неясен правен текст, приети преди седмица, ще преобърнат мнението на милиони ирландски гласоподаватели. Или пък това ще направи кризата, която постави на колене някогашния келтски тигър.
Окончателният пакет, предложен на Дъблин, включва четири гаранции, които според правителството в Дъблин ще убедят ирландците да одобрят договора. Първото обещание е Ирландия да запази правото на еврокомисар. Първоначално Лисабонският договор предвиждаше намаляване на състава на еврокомисията до 18 или по-малко членове. Aко се намали броят им обаче, част от страните членки остават без представител в една от най-важните европейски институции, и за ирландците беше недопустимо да нямат свой човек там. Затова Европейският съвет реши да запази правилото "един комисар за всяка страна членка", поне засега. Втората гаранция подчертава, че Лисабонският договор няма да пречи на Ирландия да прилага собствените си закони против абортите; гаранциите отразяват и други опасения на ирландците, като им обещават, че договорът няма да се бърка в данъчната политика и няма да влияе на външната и отбранителната позиция на Ирландия и останалите членки. Последното обещание e към всички страни в ЕС и е загадъчно озаглавено "Тържествена декларация за правата на работниците, социалната политика и други въпроси". Тя обяснява, че Лисабонският договор има ограничен обхват и не засяга националните компетенции в трудовото и социалното законодателство.
Гаранциите всъщност бяха договорени от страните членки преди месеци, а последният Европейски съвет обсъди само как да ги вкара в европейското право, без да даде извинение на други държави отворят кутията на Пандора с нови ратификации под предтекст, че допълненията променят "духа на договора". В крайна сметка, гаранциите ще бъдат въведени не със самия Лисабонски договор, а с протокол при следващото разширяване на ЕС. Противниците на договора обаче побързаха да разкритикуват решението - според Йенс-Петер Бонде, бивш датски евродепутат, съосновател на "Либертас" (партията на бизнесмена Деклан Ганли, която поведе антилисабонската кампания в Ирландия миналата година), гаранциите са измама. "На хората се дава илюзията за правна сигурност, която не съществува", каза той пред "Капитал".
Кой ще се смее последен
След срещата на върха ирландският премиер Браян Коуен побърза да обяви, че гаранциите са "политическа победа" за Ирландия - сигнал към гражданите, че са надделели над Брюксел, въпреки че той игнорира отказа им миналата година и ги принуди да минат "на поправителен". Кауън обеща нов референдум на 2 октомври и заяви увереност, че този път договорът ще получи подкрепа. Оптимизмът му се дължи не само на гаранциите, но и на "позитивната кампания", в която ще инвестират властите и еврокомисията, за да обяснят важността на договора и да напомнят на ирландците, че ЕС е ценен помощник в кризата. Друг повод за надежда е отслабването на противниковия лагер срещу договора - "Либертас" се провали на евроизборите.
Както в месеците преди първия референдум, и днес политиците в Дъблин и Брюксел изглеждат опасно уверени, че договорът ще мине и правят плановете си за месеците след вота така, сякаш влизането му в сила е сигурно. Това съвсем не е така и да се приема, че този път ирландците ще гласуват послушно, казва много за отношението на европейските институции към мнението на гражданите, особено ако то е различно от това на политиците.
Пакт за нератификация
Пред бъдещето на Лисабонския договор има и други въпросителни. Германският конституционен съд ще се произнесе идната седмица дали текстът е в синхрон с конституцията на страната; при несъответствия, договорът се връща на кота нула. Непредсказуеми са и намеренията на чешкия президент Вацлав Клаус и полския му колега Лех Качински, които до момента отказват да ратифицират документа. Докато в Брюксел лидерите на страните членки договаряха последните формалности по ирландските гаранции, в Прага Клаус заяви, че те променят договора и заплаши да го върне за нова ратификация в парламента. Потенциален проблем може да се окаже и Великобритания, където лидерът на консерваторите Дейвид Камерън обещава, че ако дойде на власт преди ратификацията на Лисабонския договор, ще го подложи на референдум.
Ако документът бъде отхвърлен отново, това вероятно ще е краят му - европейските политици трудно ще оправдаят трети референдум. Това означава, че в сила ще остане Договорът от Ница и настоящото разпределение на силите в ЕС (като България и Синята коалиция например няма да имат още един евродепутат), а през октомври ще започнат тежки преговори кои страни членки да загубят правото си на еврокомисар. Това няма да е чак толкова тежък удар за ЕС; "съюзът не работи зле и без договора, както стана ясно в последната година", обясни Сара Хагеман, политически анализатор в брюкселския Центъра за европейски политики. Според нея обаче, договорът е нужен, за да сложи край на непрекъснатия дебат за реформата на ЕС, който му пречи да се концентрира върху по-важни дела. "Нека ирландците да си кажат мнението още веднъж, но след това да сложим край - независимо дали отговорът е да или не, ЕС трябва да приключи с тази авантюра и да се захване с работатата си", каза Хагеман пред "Капитал". Ако все пак договорът влезе в сила, пак предстоят интересни времена - преговори за първите президент и външен министър на ЕС, за одобрението на следващата еврокомисия и за това как съюзът ще работи по съвсем нови и трудно извоювани правила.
Швеция се готви за сътресения
Швеция поема председателството на ЕС от Чехия на 1 юли и си поставя амбициозни цели:- мерки за дългосрочно възстановяване от финансовата криза
- борба с безработицата и последен напън за постигане на Лисабонската стратегия за растеж и заетост, която има срок за изпълнение 2010 г., но изостава сериозно
- постигане на европейска позиция за преговорите за нов глобален климатичен договор през декември в Копенхаген
- разширяване на европейската схема за търговия с емисии, преговори за въвеждане на "данък въглеродни емисии" в ЕС
- въвеждането на договора от Лисабон, ако бъде успешно ратифициран, водене на преговорите за първите постоянен президент и външен министър на ЕС
- разширяване на механизма за наблюдение на България и Румъния; Швеция иска той да включва не само правосъдната реформа и борбата с корупцията и престъпността, но и наблюдение и оценка на мерките за присъединяване към Шенген, еврозоната, изпълнението на Лисабонската стратегия и управлението на еврофондовете.
2 коментара
Може да България и другите нови членки да са наравно с Ирландия, като членки на ЕС, но разликата, е че в тези страни се правят референдуми за подобни неща, а в страни като нашата, подобни документи се гласуват от Народното събрание.
Интерсното е, че Ирландия може спокойно да се нарече паразит в контекста на ЕС (нещо подобно на България). Но още по-интересното е, защо реалните опори на съюза търпят това отношение (унижение)....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.