Нито партньори, нито съперници

Горещ мир

Визитата на президента Ху Дзинтао във Вашингтон бе предшествана и до известна степен засенчена от изтеклата информация за тестовете на китайския изтребител J-20 от типа "Стелт". Макар че е далеч от възможностите на американските бойни самолети, използващи "невидимата" за радари технология, J-20 предизвика нервна реакция сред отбранителните експерти във Вашингтон. Военните програми на Народната освободителна армия тепърва ще догонват размаха, мащаба и глобалното влияние на Пентагона. Активната външна и военна политика в последните години в комбинация с агресивния икономически възход на Пекин обаче пораждат несигурност около бъдещия нов свят, разделен между досегашната суперсила и еманципирания й съперник.

Тестовете са най-видимият символ, но далеч не изчерпват порасналите амбиции на Пекин. От 1989 г. насам бюджетът за отбрана се увеличава със средно 12% годишно, а Народната освободителна армия разработва освен това проекти за самолетоносачи и балистични ракети. Както публикуваните от Wikileaks дипломатически грами показаха, възможностите на Китай да провежда кибератаки също силно тревожат Вашингтон.

Въпреки че Народната освободителна армия все още не може да оспорва първенството на Пентагона (американският годишен бюджет за отбрана е 663.8 млрд.долара, докато китайският е само 78.6 млрд. долара), повечето експерти са обезпокоени от самата идея за евентуално глобално състезание между двата гиганта. "Пекин не представлява военна заплаха за САЩ, все още не. По-голямото предизвикателство е, че китайското военно и политическото ръководство явно иска да разшири своя стратегически обсег", обяснява Елизабет С. Иконъми, "Пекин определено показва мускули в богатите на природни ресурси Южно и Източнокитайско море и дори има идеи за свои военни бази в различни части на света. Ако Китай продължи в същия дух, това ще предизвика фундаментална трансформация на международната сигурност."

Това, което безпокои американските отбранителни експерти е, че военната стратегия на Пекин все повече започва да изглежда не като традиционен план за проектиране на сила и влияние, а като опит за саботиране и целенасочено изтощаване на досегашния световен лидер. Например арсеналът от подводници и антикорабни балистични ракети (ASBM), над които Китай интензивно работи, не гарантира контрол над океаните. Само голяма флота от бойни кораби може да патрулира и владее водните магистрали на глобалната търговия. В това отношение Китай, който сега привършва работата по първия си самолетоносач, дълго време няма да може да оспорва първенството на САЩ с техните единайсет. Антикорабните балистични ракети, от друга страна, обаче са достатъчни да създадат главоболия, да натоварят бюджета и да саботират стратегиите на Пентагона.

Още преди съперничеството да е истински започнало, САЩ бяха принудени да сменят досегашния си фокус от плавателни съдове за крайбрежни води към доста по-скъпите разрушители с антибалистична защита. Съвсем очаквано заплахата от Пекин е и основен мотив в атаките срещу плановете на американския военен министър Робърт Гейтс за съкращаване на огромните отбранителни разходи от страна както на твърдолинейните политици, така на военното лоби. Не случайно Гейтс, който си е поставил за цел да реформира дълбоко американските военни сили, е особено активен в опитите да открие директен канал за връзка с висшите офицери в Пекин, за да намали напрежението.

Да си говорим, но как

Допълнителен проблем за Вашингтон са и противоречивите сигнали, изпращани от Пекин. Двусмисленото изявление на президента Ху пред военния министър Робърт Гейтс, че не е знаел за тестовете на изтребителя J-20, предизвика много дискусии във Вашингтон как точно стоят отношенията между китайския политически и военен елити. Снимките бяха публикувани в китайски военни сайтове, а изказването на Ху може да са тълкува по два начина - или че не е бил информиран за тестовете, или че не знаел, че информацията е изтекла. Външнополитическият наблюдател на сп. Time Фарид Закария дори запита дали това не е знак, че комунистическата партия вече е изпуснала контрола върху доста по-твърдолинейните генерали.

Други експерти обаче виждат в сегашната демонстрация на сила отражение на вътрешния дебат за бъдещето на страната. През 2012 г. се очаква Ху Дзинтао да предаде поста председател на Китайската народна република на заместника си Си Дзинпин. Така символично едно ново поколение ще започне да доминира политиката и икономиката в страната. Генерацията, израснала в годините на непрекъснат и главозамайващ възход, обаче все по-трудно се отъждествява със завещаната от Дън Сяопин скромна роля в международната политика.  

Според Елизабет С. Иконъми още една дългосрочна тенденция играе роля в международните послания на Пекин. "Няма съмнение, че партията все още контролира силно армията. Това, което обаче наблюдаваме, е, че висшите офицери, както много други части от китайската бюрокрация, вече са много по-открити в изказванията и намеренията си към света, обяснява експертът от Council on Foreign Relations. Подобни процеси се развиват и в политическата, и в икономическата сфера. Вече има нарастваща прозрачност по дебата за китайската вътрешна и външна политика и армията също участва в този процес."

Може би тази нова отвореност не поема в посоката, желана от Вашингтон. Но пък повече открити разговори със сигурност не са излишни, просто защото най-големият производител има нужда от най-големия консуматор в света. САЩ и Китай все още имат време да решат дали да са партньори или съперници.

Автор : Капитал Преглед на оригинала