1989 и 2011

Арабските участници бяха дошли, за да получат рецепти и да чуят за страничните ефекти, а другите бяха тук, за да си припомнят болките и да изговорят уроците на последните 20 години. "За първи път съм на среща, на която мнозинството участници не са от държави, които или не са имали преход, или са имали такъв преди 200 години", отбеляза унгарският политолог Ищван Гермати още в началото.

Това усещане - че всеки има нещо да сподели и

никой не е дошъл да поучава

направи залите на "Шератон" изненадващо интересно място за срещи и дискусии. На подиума имаше хора, които трудно биха се обединили под какъвто и да било друг общ знаменател: икономисти, младежки активисти за реформи, журналисти, шефове на компании, политици, ислямисти (виж пълното отразяване на конференцията). Затова и имаше различни, интересни разговори, като този между мароканския икономист Фуад Абделмумни и директор-направление "Публична администрация" в HP за Централна и Източна Европа Саша Безуханова дали и каква роля имат корпорациите в подкрепата на корумпираните арабски режими.

Или този между Павол Демеш от словашкия клон на German Marshall Fund, според когото без помощта на ЕС и САЩ неправителствените организации няма да успеят да създадат гражданско общество, и египетската журналистка Амани ал Хаят, която обвини източноевропейците, че се съгласяват да ги третират като "втора класа европейци". Отвъд интересните дискусии обаче (специалната CAPITAL|K с няколко от участниците в конференцията можете да видите на видео тук) могат да бъдат обобщени

няколко извода

Първо, настоящите революционери са твърде нетърпеливи, а бившите - твърде предпазливи. На срещата се появи анекдот, че да събереш хора, които се борят срещу диктаторски режими сега, с такива, които са водили прехода преди две десетилетия, е като да събереш жена, която ражда, с майка на тийнейджър. Двете ще имат общо помежду си, но грижите на едната ще се виждат твърде далечни на другата. "Кажете ни практически какво да правим, за да се отървем от хората на режима в службите за сигурност", попита настоятелно една тунизийка. Не беше изненадващо, че не се намери никой, който в 5 минути да отговори на въпрос, с който Източна и Централна Европа продължават да се борят вече 22 години.

Второ, не всички революции са еднакви, дори и да са нежни. Източноевропейците се освободиха заради решението на СССР и посоката им беше ясна - обратната на Москва. Арабите се освобождават сами и посоките там са доста повече. Някои идеи за изборите и бившите режими може да са полезни (като този на Филип Димитров "действайте бързо и категорично"), но съвети като този за НПО-тата ще бъдат посрещани на нож от хора, които не виждат Запада като някакъв митичен и съвършен модел.

Трето, да искаш не значи да можеш. Политически ни е по-комфортно в страни, които признават, че имат още какво да постигат в демокрацията си, но икономически нямате тези лостове, с които съществено да допринесете за региона, както каза Абделмумни (виж интервюто с него в карето). Освен това каквито и предразсъдъци да има към бившите колониални сили, там арабският свят е много по-познат и анализиран, както изтъкна полският политолог проф. Александър Смолар.

Четвърто и може би най-важно - двата региона със сигурност ще имат полза, ако научат повече един за друг. "Ние спонтанно сме обърнати на Изток, казва Смолар. А сега парадоксално има състезание за вниманието на ЕС между източни и южни съседи." Източна и Централна Европа гледат към арабския свят с изненада, съчувствие и тревога. С изненада, защото изведнъж светът на юг се оказа по-вълнуващ от този на Изток, откъдето идваха досега основните им проблеми и защото за първи път могат да дават съвети. Със съчувствие, защото знаят донякъде какво предстои. С тревога, защото съзнават, че има много, което не знаят. А арабският свят гледа насам като доказателство, че има подкрепа за целите си. "Имаме нужда Европа да ни забелязва, да ни дава знаци, че ни подкрепя. Затова такава конференция е важна", каза Абделмумни.

И каквито и различия да има в езиците, хората в тези два региона познават един общ език, който Западът е забравил - този на диктатурите. "Тук няма много информация за арабския свят, но когато говорим с хората, те веднага разбират за какво става дума, казва Надим Шехади от Chatham house. На Запад трябва дълго да обяснявам какво е да се живее при Мубарак, Асад, Саддам. Източноевропейците просто разбират."

Фуад Абделмумни: "С вас е по-комфортно, но в Източна Европа няма необходимите финанси"

По-добре ли бихте работили с Източна Европа, отколкото със Западна след революциите?

На политическо ниво, да, има много по-малко напрежение и история. Тук се чувстваме по на място с държави, които признават, че имат какво още да правят. Но в същото време, в Източна Европа няма необходимите финансови и икономически инструменти. Освен това, историята на демократизация в региона далеч не е само добра - например имижда на руската мафия и на доста корупция.

Да но оттук може да се извлече опит, а от Западна Европа - предимно поучения?

Дори не поучения. Всъщност, имахме обяснения за деспотизма. Трябва да останете така, защото не сте достатъчно развити, защото нямате силни партии, защото имате ислямизъм,  защото това, онова. И защото, всъщност, те продаваха собствените си интереси и системата на Бен Али, Мубарак и Мохамед VI е много добра в обслужването на тези интереси. Настроенията спрямо държави като Франция не са силно замърсени от тези неща, но определено усещането, че парите от западните страни бяха един от стълбовете на деспотизма и корупцията, е дълбоко.

Каква е икономическата прилика и разлика между двата региона - вашия и соцлагера?

Разликата е голяма. Нивото на образованост, на институции, на закони, на стандарти. Средното ниво на заможност на региона, включително на Европа. Всичко това ни поставя в  различни групи. Ние нямаме дори възможността да кажем "добре, ще го направим как да е и ще получим помощ от съседите ни". Ние сме осъдени да вървим напред и бързо, защото  ако не се променим, ще сме затрупани от социални и икономически проблеми.