Пречка на пътя

Религиозната и пътната полиция обаче не се шегува. Колите са спрени, а на шофьорките е наредено да се преместят на задната седалка, докато колите им биват репатрирани в близкия полицейски участък. Тъй като няма на какво основание да бъдат задържани, скоро дамите са пуснати, но първо са накарани да подпишат документи, в които обещават никога повече да не карат коли или да бъдат в присъствието на жена шофьор.

Въпреки че не прекарват много време в ареста, последствията за смелите автомобилистки са сериозни. Скоро тези, които са на държавна служба, губят работата си, а в петъчните проповеди  в джамиите през онази седмица имамите не пропускат да изригнат срещу жените, наричайки ги "проституки, американски секуларистки, комунистки" и т.н. През следващите две години в Рияд циркулират аудиозаписи на тези обиди, както и порицателни листовки с пълните имена на жените.

Далеч от лъскавата, построена с петродолари столица Рияд саудитските жени също се качват зад волана – не за да протестират, а от чиста необходимост, разказва в блога си журналистът Роб Уагнер. "Жените в семейството ми не мислят нищо за шофирането. Мъжът ми отива на работа преди изгрев слънце и се връща през нощта. Разбира се, че ще карам кола", разказва 45-годишната Фаузия Хасах, която живее в пустинята.

По-грешна от дявола

След освобождаването на Манал местните медии буквално я съсипват. Изявлението, публикувано в един от вестниците, е особено цинично – Шариф плачешком била признала, че е подведена от група саудитски жени, живеещи в САЩ, да кара кола.

Реакцията на ултраконсервативните духовници обаче е още по-груба. Шейх Насир ал Умир прави специално видеообръщение, в което обвинява САЩ и Иран в опит за конспирация срещу Саудитска Арабия, като така превръща въпроса за правата на жените в проблем за националата сигурност, която е застрашена от либерали, секуларисти, евреи и Запада. Съвпадението на протеста през 1990 г. с първата война в Персийския залив е много удобно за шейха – той твърди, че жените се активизират винаги, когато Саудитска Арабия е в опасност.

Друг салафист, шейх Мунджид, не само обвинява Манал във всички смъртни грехове, но и издига теорията за конспирацията до нови висини – според него избраната дата за общия протест – 17 юни, не е случайна, защото съвпадала с неизвестен никому шиитски празник по мюсюлманския календар. Най-далече от всички стига доктор Гази Шамари, който призовава властите публично да бичуват Манал пред други жени.

Не всички духовници смятат, че Манал трябва да гори в ада за постъпката си. Шейх Ахмед бин Баз твърди, че фетвата, която е издадена от баща му и е сочена като причина жените да не могат да карат кола, вече е неактуална. Някои членове на саудитската кралска фамилия също подкрепят вдигането на забраната. Самият крал Абдула в интервю от 2005 г. казва, че това е само въпрос на време и саудитските жени трябва да бъдат търпеливи.

Щом дори самият крал е съгласен забраната да падне, защо това още не се е случило? Експертът по Саудитска Арабия и доцент във френския университет Sciences Po Стефан Лакроа сподели пред "Капитал", че в абсолютната монархия решението не се взима само от краля. Нещо повече - трябва да бъде постигнат консенсус между поне 10 членове на кралската фамилия, като за момента изглежда преобладават тези, които искат жените да останат на задната седалка. Лакроа също така посочва, че неспособността да наложи волята си говори за слабостта на крал Абдула.

Ако в България една жена зад волана е повод за шеги и закачки, то в Саудитска Арабия страхът идва от неизвестното. Саудитската блогърка Иман ан Нафджан, която е една от участничките в кампанията, сподели пред "Капитал", че шейховете се страхуват да не бъдат въведени в изкушение от жена, която сама помпа гумите на колата. Управлението на автомобил също отнема от скромността и женствеността на една дама, като й дава възможността да излиза сама от дома си, когато пожелае.

Напред е чисто

Колкото и да е неприятно за консервативните духовници обаче в Саудитска Арабия има и активисти за човешките права. Един от тях - Уалид Абу ал Хайр, само за няколко дни вече е събрал над 1300 подписа на саудитци, които призовават за премахване на забраната за шофиране от жени.

Международната подкрепа също е значителна. Върховният представител на ЕС по външна политика Катрин Аштън и държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън открито нарекоха тези жени смели и им пожелаха успех в извоюването на правата си. Лакроа обаче смята, че тази подкрепа може да изиграе лоша шега на движението. Ултраконсерваторите могат да използват западните мнения като още едно доказателство, че срещу страната има мащабен заговор.

Смелостта на Манал Шариф не остана невъзнаградена. На 17 юни над 60 забрадени жени последваха призива и седнаха зад волана. Важно е да се отбележи, че те не бяха сами – с тях пътуваха родителите им (от мъжки пол) и съпрузи. Това вече показва промяна в мисленето на по-широка част от обществото, в което, изглежда, расте недоволството от живота според племенни закони и липсата на право да решава само как да бъде управлявано. За това говори и страхът на ултраортодоксалните духовници, които в жените шофьорки виждат ирански конспирации и американски заговори. Блогърката Иман ни припомня една стара арабска поговорка: "Пороят започва с една капка."