Беднякът антикорупционер

Действително в Индия гладните стачки като форма на протест са почти национална традиция (самият Хазаре вече е правил 16 от 1980 г. насам). За пръв път обаче някой успява да привлече толкова внимание и последователи и да се издигне до своеобразна икона. На 28 август след преговори с правителството изгубилият над 6 кг от теглото си, но спечелил силно влияние Хазаре прекрати 13-дневния си гладен протест. Със заплахата, че ще го започне отново, ако управляващите в Делхи не изпълнят дадените пред него обещания.

Безпрецедентният компромис между правителство и активист стана възможен, след като и двете страни отстъпиха от първоначалните си крайни позиции. Кабинетът в Делхи се съгласи да създаде поста антикорупционен омбудсман, за който настояваше Хазаре. Но отказа да направи това до края на август, какъвто срок беше поставил самопровъзгласилият се гуру, както и да даде на новата институция правомощия да разследва премиера и други висши федерални служители.

Така Хазаре не успя да постигне пълен триумф, но победата му е значителна. Тя се дължи на три причини: популярността на каузата, която защитава, личната му история и авторитет и неадекватния и тромав отговор на правителството. То първо се опита (неуспешно) да изкара самия Хазаре корумпиран, след това заподозря американско вмешателство в кампанията му и за капак го арестува в деня, в който бе обявил, че ще започне гладната си стачка. Всичко това само допринесе още повече за образа му на мъченик и засили фурора около акцията му.

Последователите му го нарекоха съвременен Махатма Ганди, опълчил се не срещу колониалното владичество, а срещу тиранията на корупция. Критиците му обаче предупреждават да се внимава със сравненията, защото въпреки аскетизма и белите си дрехи Хазаре съвсем не е светец. Когато например трима мъже от селото му нарушават наложената от него забрана за употреба на алкохол, той ги връзва за колоните на храм и ги бичува с колана си. Същевременно, както посочва пред в. New York Times Аруна Рой, активист за прозрачност в управлението, "тактиката на Хазаре е като тази на Ганди, но духът е друг". Докато националният герой от миналото се бори срещу Британската империя, днешният активист се опитва да изнудва и да диктува закони на демократично избрани парламент и правителство, казват критиците му. Смущаващ е и създалият се около него култ към личността му, както и нелепият лозунг "Анна е Индия и Индия е Анна."

Спорно е и дали лекарството, което той предлага, ще излекува страната от корупцията. Анализатори предупреждават, че исканата от него могъща антикорупционна агенция не само рискува да се превърне в своеобразно Гестапо, но и ще създаде поредната огромна бюрократична машина. Както отбелязва Гарет Прайс от Chatham House, в Индия е "много трудно политик да поведе кампания срещу корупцията, защото усещането е, че всички партии са замесени в нея". Но след като кампанията започна, в една парламентарна демокрация избраните политици са хората, които трябва да я доведат до някакъв резултат, дори и без ефектни и драматични жестове в стил "Ганди".