Призракът на фалита броди из опустяващите улици на Стоктън

Пробуждането

Сега обаче всичко това е приключило и във фалит или не, мечтите на Стоктън за просперитет са сринати от финансовата криза. Престъпността рязко скочи, като през изминалата година е имало 58 убийства и това включи Стоктън в топ 10 на най-опасните градове в САЩ. Общинските услуги - от библиотеките до градското осветление, са в окаяно състояние, безработицата е повече от 16% (при средно за Калифорния 10.9%).

Приютът за бездомни в града работи на 125% от капацитета си, а изпълнителният му директор  Джон Рейнолдс твърди, че 15% от хората там са от средната класа. Което означава, че някога те са притежавали жилище. Много от тези бездомни са цели семейства с деца, изгонени от банките, тъй като не са можели вече да си плащат ипотеката. "Трудно е да кажеш на децата си, че ще живееш в приют за бездомни", казва Араиз Авалос, чието семейство е било изгонено от апартамента под наем, тъй като на собственика е била наложена възбрана.

След бума срив

Според компанията за недвижими имоти RealtyTrac през изминалата година Стоктън е бил на второ място в САЩ по ниво на наложени възбрани на ипотеки - 5.43%. Най-висок е този дял в Лас Вегас - 7.38 на сто, а средното за страната е 1.45%. Днес къщи в Стоктън с три спални, катедрални тавани, камина и големи дворове могат да бъдат закупени за малко над $100 000. Цените на жилищата в "Уестън Ранч" - квартал, появил се по време време на строителния бум, са спаднали от средно $450 000 през 2007 г. до $100 000 днес. До 2007 г. властите в Стоктън харчели спокойно и вярвали, че този бум е по-различен, че никога няма да прерасне в срив.

Барбара Партика, която работила в Силициевата долина като анализатор на бизнес системи и се мести да живее в Стоктън през 2006 г., никога не си представяла, че всичко ще приключи по този начин. Тя си купува чисто нова къща с впечатляващ двор и малко езеро за $400 000. До 2007 г. Партика започва нова работа, но само две години по-късно всичко свършва както за нея, така и за Стоктън. Тя е съкратена от новата си позиция и макар да се връща при предишния си работодател, няколко месеца по-късно отново е без работа. "Изпратих 80 биографии, но отникъде не получих отговор." Цената на къщата й вече се е стопила наполовина.

Междувременно луксозният хотел "Шератон" в центъра е купен на безценица и превърнат в общежития за студентите от University of the Pacific. Много от жителите на Стоктън просто бягат, изоставят жилищата си, а на 60-годишната Барбара Парика не й остава нищо друго, освен да замине да работи в Минесота, тъй като върху ипотеката й е наложена възбрана и не може да я продаде или прехвърли.

Днес перспективата пред Стоктън прилича на центъра на града - мрачна. Според Силия Чен от рейтинговата агенция Moody's цените на имотите биха се върнали на нивата си от 2006 г. едва през 2030 г. Икономистът Джеймс Фолан, който изучава строителния бум, казва, че това може и въобще да не се случи.

Икономическият крах завърта спирала на упадъка и в други градове 

Намаляващи приходи, необмислени договори с профсъюзи, увеличаващи се разходи за здравеопазване и пенсии и прекалено много дългове. Това е цената, която градове като Стоктън в Калифорния и други части на САЩ плащат за щедрото харчене и неефективно управление по време на строителния бум. Порочният кръг се затваря от напускащи компании, ръст на безработицата и съкращаване на разходите за сигурност. Това изстрелва броя на тежките престъпления рязко нагоре.

Първи с края на имотния балон си тръгват строителните компании. С напускането им се опразват и общинските хазни, губещи приходи от данъци. В Стоктън постъпленията в бюджета падат от 217.5 млн. долара през 2007-2008 г. до около прогнозирани 161.8 млн. долара за тази фискална година. Дори и да искат да увеличат данъците и таксите, общинарите са с вързани ръце – безработицата е висока (около 16 на сто), а щатските закони налагат ограничения върху въвеждането на нови.

Град Линкълн, близо до Сакраменто, също силно страда от пукването на имотния балон. През добрите години той се трансформира от отдалечена селска общност с население около 8000 души до престижно предградие с 42 000 обитатели. За да избегнат фалит, след началото на кризата местните власти са принудени да използват натрупаните резерви и да намалят разходите за сигурност, които са най-голямото перо в бюджета. Тази практика се среща и в други градове, въпреки че там проблемът с престъпността е сериозен от години.  

Престъпност след съкращенията

Камден, щатът Ню Джърси, е вторият най-опасен град в САЩ за 2009 г. според CQ Press. Въпреки това властите са принудени да уволнят половината от полицаите. От 2010 до 2011 г. убийствата нарастват с почти 30 на сто, а нападенията с огнестрелно оръжие са повече от една трета. Във Флинт, Мичиган, властите се отказват от услугите на 140 полицаи от 2008 до 2012 г. За този период убийствата нарастват с 60 на сто.

Изходът може да се крие в споделяне на отговорностите. Град Коста Меса, южно от Лос Анджелис, продава хеликоптерите на местната полиция, но наема тези на съседен град за патрулиране на небето му. По подобен начин Санта Ана затваря местната пожарна, спестявайки 10 млн. долара годишно, и предава грижата за пожарите на щатските власти.

Полиция, разбита от съкращения и губеща контрол над цели квартали 

Съкращенията в полицията в Стоктън не бяха толкова големи, колкото в градове като Флинт и Кемдън. Ефектът обаче изглежда също толкова драматичен.

През 2008 г., когато Стоктън беше в зенита на строителния бум, полицията в града достигна най-високия си щат в историята с над 450 полицаи. Градът прилагаше много по-агресивен подход към охраняването на най-проблемните си квартали, разказва Джеймс Уест, шеф на общинско подразделение на полицията. "Това позволи на полицията да си върне някои от кварталите, които бандите контролираха от години. Това беше огромен напредък."

Три години по-късно щатът намаля с една четвърт, а заплатите на останалите полицаи бяха намалени с повече от 20%. Много униформени с по-висок чин се пенсионираха или се преместиха в по-проспериращи градове в щата. Постепенно замряха агресивните стратегии срещу престъпността и ангажиращата общността работа на полицията.

"Имахме специални екипи, които бяха проактивни, посещаваха кварталите и разговаряха с хората", разказва Стив Леонисио, председател на градската полицейска асоциация. "Вече няма такива неща. Сега влизаме в кварталите, ако ни повикат, след което си тръгваме и продължаваме към следващото място, от което ни се обадят. Това е само закърпване на положението."

Успоредно с намаляването на полицаите рязко скочи броят на убийствата, като според Алфред Блумстийн, криминолог от Carnegie Mellon University, първото е довело до второто.

Други специалисти обаче предполагат, че Стоктън е можел да избегне бума на убийствата с агресивна програма срещу престъпността, включваща активно участие на общността и много по-евтина от наемането на много полицаи. Леонисио обаче отбелязва, че в продължение на пет-шест години в Стоктън е действала програма за диалог с гангстерите, подобна на стратегията, за която говори Кенеди. "Честно казано, не виждам тя да оказва особен ефект върху престъпността."

Опустяващият квартал "Уестън Ранч". Ако не се случи чудо, общината в Стоктън няма да как да погаси заемите си и ще фалира. Източник: Reuters