Кристалина Георгиева: Кризата в Сирия заплашва Ливан и Йордания

Трябва ли ЕС да помогне на конкретни държави?

В Йордания правителството след доста колебания разреши да се направи бежански лагер. Ние имаме снимки от края на юни, когато беше взето това решение, и сега, от средата на август. Това са шест седмици, за които на едно пусто място има палатков лагер за 20 000 души, който е на път да се напълни. Там територията може да поеме до 130 000, но йорданците, напълно разбираемо, много се притесняват, ако числото на бежанците стигне до това на съседния град, който е около 60 000 души.

Аз бях в Турция в края на юни и ми казаха така – може до 50-54 хиляди души да приемем, без това да е огромна тежест за нас. Тогава там бяха 32 000. Днес са горе-долу 80 000. Към днешна дата имаме около 180 000 регистрирани бежанци в Турция, Йордания и Ливан и около 40 000 чакащи регистрация. Каква е нашата позиция? Много е важно да работим за това повече помощ да стигне вътре за Сирия. Ако това не се случи, естествено е, че хората ще бягат навън. Сирийският хуманитарен форум включва организацията за хуманитарна помощ на ООН (UNOCHA), европейската служба за хуманитарна помощ (ECHO) и Арабската лига. Първата среща на този форум беше много трудна. С времето той действително се превърна в място, където говорим само по хуманитарните въпроси. Там присъства и сирийското правителство, там са и Китай, и Русия, и всички страни, които се вълнуват от конфликта.

Ние, комисията, засега сме дали 69 милиона евро, общо със страните членки сумата е 146 милиона евро до днешна дата. Парите на комисията са 60% за вътре в Сирия, 40% са за съседите. Ясно е, че нещата не отиват на добре, и ние сме готови да увеличим финансирането. В Сирия има към половин милион палестински бежанци. Ако те отидат в Ливан или Йордания, ще наклонят везните по много непредсказуем начин. Затова, особено в последните дни, ние много активно говорим, че е много важно международната общност да се обедини и да окаже натиск върху Сирия за повече достъп на хуманитарна помощ – върху сирийското правителство и върху опозицията.

Трябва ли да има буферна зона на територията на Сирия и изграждане на бежански лагери там?

Политическото решение е потънало в мъгла. Военното решение, по военен път, явно само влошава ситуацията в Сирия и в региона. Следователно в тези условия имаме огромно морално задължение поне в хуманитарен план да постигаме повече за хората. Тази теза за пръв път я постави Международният комитет за Червения кръст – така наречените хуманитарни паузи. Да може един час или два всеки ден там, където има тежки сражения, воюващите страни да спрат, за да може ранените да бъдат извозени, тези, които искат да напуснат мястото на сражението, да може да го направят и да може да стигне помощ до онези, които са останали там. Има още две идеи – едната е за хуманитарните коридори. Проблемът с тях е в два плана. Първо, къде да го сложим този коридор или коридори? По цялата страна вече се водят боевете. От къде до къде? Как ги обезопасяваме – за да може да има коридор, трябва да има решение на Съвета за сигурност, което да упълномощи миротворци в някаква форма, които да са въоръжени, тоест да може да охраняват коридора, да са там. И трето – как гарантираме, че той ще се използва само за хуманитарни цели, че по него не минава оръжие?

Третата идея е да се направят буферни зони. Това отново опира до решение на Съвета за сигурност. От практическа гледна точка има малко повече прагматизъм в буферните зони, отколкото в коридорите. Защото хората, които искат да отидат на безопасно място, може да го направят. Обаче отново трябва решение на Съвета за сигурност и мандат на миротворци, зона без полети над нея, да се използва само за хуманитарни цели – да не се превърне в място, където отиват да си почиват бойците от една или друга групировка.

Планирате нещо за периода след Асад?

В селското стопанство има невидима криза, толкова тежък е облакът на войната, че тя не е пред очите ни – сушата, която удари част от Сирия. Това естествено значи, че производството на храни за догодина ще бъде много засегнато. Към това се добавя фактът, че няма семена, няма гориво, няма торове – да видим дали ние можем като част от хуманитарната мисия да помогнем на сирийското село да не колабира. Ние мислим какво може да направим, така че да облекчим бъдещия удар по Сирия.

Вече работим по следващия етап от финансирането, безспорно това ще се наложи. Един голям проблем за нас е голямата централизация на хуманитарната организация в Дамаск – няма достатъчно хора на място.

Тъй като България е най-близката страна от ЕС до кризата, каква реакция се очаква от нас?

България едва ли ще бъде веднага. Реално погледнато, страната, която ще получи най-много бежанци, е Кипър. По време на ливанския конфликт за много кратко време те бяха залети с бежанци, тогава Кипър се справи много добре и има много опит. Има роля за всички страни, които са в близост до региона, включително и за България – трябва да има готовност, да има реалистични очаквания какво може да се случи, какъв може да е потокът и какво ще направим.

Сирийската опозиция в България поиска София да приеме малък брой бежанци за лечение. Как трябва да реагира София?

И в други случаи е искана помощ от страни - членки на ЕС, за използване на болничния им капацитет за помощ на ранени – Кипър, Малта. Ако погледнем назад, през миналата година имаше голям страх, че милиони либийци ще залеят Европа. Разбира се, Либия и Сирия са две различни неща. Засега опасност от такъв поток сирийци към Европа не е най-големият проблем. Най-големият проблем са хората, които страдат вътре в страната, и бежанците към съседите.

Това, което ми направи впечатление в бежанските лагери, са много млади интелигентни хора, на които това прекъсва, пречупва живота. Едно от нещата, за които ние в Европа трябва да се замислим, е дали можем да направим програма за стипендии за млади сирийци, бързо да я направим, за да помогнем на тези, които са напуснали университетите – особено момичетата без оръжия в ръка.