Наказанието да си жена

Жестокото престъпление разтърси патриархалното индийско общество и провокира дебат за положението на жените и нуждата от промяна в законите и тяхното прилагане. Индия е страна, която в много отношения може да се нарече прогресивна, модерна и толерантна. Но въпреки че жени заемат най-високи политически постове и на теория има различни закони в защита на равенството, реалността е друга. Според индекс на ООН за 2011 г., оценяващ показатели като образование, сексуално здраве, майчинство и наемане на работа на жени, страната се нарежда на 134 място от 187 страни след Саудитска Арабия, Ирак и Китай. И макар все повече индийки да отиват в университет и да работят, има още много какво да се прави.

"Освен ако не си богата и не се радваш на привилегии, е много вероятно да срещаш унижение и тормоз", пише кореспондентът на британската ВВС в Делхи Сутик Бисвас. Жените не се чувстват сигурни никъде – в дома си, на улицата, в метрото. Когато отиват на работа или в университета с автобуса, те се подготвят – движат се в група, някои носят джобни ножове, а други не спират да говорят с близките си по телефона по време на пътуването.

Сама си е виновна

В Индия за изнасилванията се обвинява порнографията и влиянието на западната култура. Но най-често жертвата е упреквана, че сама си е виновна – защото се облича модерно или си е позволила да отиде на кино с приятел от мъжки пол. Един от мъжете в автобуса иронично попитал студентката по физиотерапия защо е навън толкова късно, преди да я нападне. Адвокатът на трима от обвиняемите по случая заяви в съда, че клиентите му са невинни и са били бити от полицията, за да им бъдат изтръгнати самопризнания. Той подчерта, че "почтените жени в Индия не ги изнасилват" и посочи, че момичето и момчето са "изцяло виновни", защото са били неомъжена двойка по улиците вечерта. Известният индийски гуру Асарам Бапу пък коментира, че жертвата носи толкова отговорност, колкото и нападателите, и е трябвало да "мълви божието име", да ги нарече братя и да "падне в крака им", за да моли за милост.

"Мисля, че историята с момичето е много тъжна. Но някои казват, че тя е трябвало да бъде по-внимателна, когато се е качвала на автобуса. И все пак случилото се не е оправдано. Слава богу, че не оживя, защото животът й щеше да бъде съсипан", казва пред "Капитал" индийската студентка Барка Самтани, която живее със семейството си в Гибралтар. Думите й, макар и стряскащи, отразяват закостенялото мислене в Индия, според което на изнасилването се гледа като на голям срам за семейството и социалните последици могат да бъдат огромни. Затова, за да бъдат предпазени, законът забранява оповестяването на имената на жертвите, а много жени изобщо не уведомяват полицията за преживяното насилие.

Изнасилвачите често получават леки присъди, защото съдиите приемат аргументите им, че са извършили престъплението, защото са били пияни, или че имат семейство, за което трябва да се грижат, или че са от по-висша каста и не може да са нападнали жена с по-низш произход.

Но само пренаписването на законите няма да бъде достатъчно в общество, което има нужда от промяна и което третира жените като хора втора категория. Абортите на женски ембриони заради предпочитанията на семействата да имат син води до изменение в съотношението на родени момичета и момчета. Тези, които все пак биват родени, срещат дискриминация, предразсъдъци и насилие. Подчиненото положение на жените и мачовското поведение на мъжете се налага от музиката, филмите, телевизията и рекламите. Главният герой в сериалите често буквално подлага жената на сексуален тормоз, а накрая всичко завършва със сватба. За сегашната ситуацията допринасят и дълбоко вкорененото консервативно мислене, принципното неспазване на законите, апатичната полиция (не са малко и случаите, когато в изнасилванията участват и полицаи), неефективната съдебна система и нарастващият брой имигранти от селата, живеещи в градски гета, без корени и незачитащи закона.

"Изнасилването е символ, който хората използват. Повечето протести са против цялостния статут на жените в Индия. Но до известна степен недоволството срещу правителството също играе роля във всичко това", обяснява пред "Капитал" индиецът Нираж, който работи в банка HSBC. Той се надява демонстрациите да доведат до установяването на по-добро общество и на по-ефективни закони, но не е голям оптимист: "Незачитането на жените е толкова пропито в нашата култура, че премахването му ще отнеме много време. И все пак добрата новина е, че хората започнаха да си задават въпроси и дори ако това не даде незабавен резултат, то все пак показва проблясък на надежда", смята Нираж.

Шанс за промяна

Изплашено от масовите протести, индийското правителство първоначално не реагира адекватно и нареди на органите на реда да разпръскват демонстрантите със сълзотворен газ. Но сега обещава бързи присъди за виновните за смъртта на 23-годишната студентка.

"Протестите вече доведоха до истинска промяна – съдилища, които произнасят присъди по бързата процедура в случай на сексуално насилие. На полицията бе наредено незабавно да започва разследване, когато жена твърди, че е станала жертва на посегателство. Все повече жени, пострадали от групово изнасилване, насилие от брачния партньор или детско сексуално насилие излизат пред медиите със своите разкази. Бе сформиран и комитет, събиращ предложения за законови промени, който трябва да даде своите препоръки в края на месеца", казва пред "Капитал" проф. Ратна Капур от индийския университет Jindal Global Law School. Според нея в дългосрочен план страната трябва да спре асоциациите на изнасилването с ценности като честта, скромността и морала и да започне да го свързва с женските права, неприкосновеността на тялото и сексуалната независимост. "Сексизмът е епидемичен и всекидневен", обобщава Капур.

"Можем само да се надяваме, че това наистина е моментът, в който Индия ще се самоанализира и ще започне своя дълъг път на трансформация на междуполовите отношения в контекста на правосъдието и равноправието. Но няма да бъде лесно", обяснява пред "Капитал" журналистът и активист Н. Джаярам. Поне първата крачка може би е направена.