Трънливият път към съживяването на испанската икономика

А сега лошите новини

Има обаче два облака на хоризонта пред управляващите в Испания - рекордната безработица хвърля сянка върху постигнатото от правителството. Сривът след строителния бум и орязването на публичния сектор стоят зад тревожните данни за безработицата, засегнала 27% от работната сила. Младежката безработица в страната достига 50%. По данни на Евростат най-висок процент безработица в селските региони на ЕС в края на миналата година е бил регистриран в Испания - 17%.

Министрите твърдят, че тези данни не са такава заплаха за социалната стабилност, каквато изглеждат, и извеждат като аргумент, че за първото тримесечие на годината общият брой заети е сходен с този от 2001 г.

Това, което се е променило обаче, е населението. Испания преживя масова имиграция, след като милиони нискоквалифицирани работници пристигнаха в страната в търсене на работа в строителния сектор, с което населението се увеличи с близо седем милиона души за едва девет години. Когато бумът на населението достигна своя край, около осем милиона работни места изчезнаха. Много имигранти и немалко испанци напускат страната, като тя е загубила 1% от цялото си население през изминалата година.

"Испанското население вероятно ще намалее с два милиона през следващите четири до пет години", прогнозира Фернандес. Според него от общо шест милиона безработни два вероятно са чужденци и може да си заминат.

Дори и да се съгласим с аргумента на испанското правителство, че данните за безработицата не са толкова лоши, колкото изглеждат, и че испанското общество няма да се разпадне под натиска на цяло едно изгубено поколение безработни младежи, има и втори проблем.

Дългът остава висок

Испания все още е сериозно задлъжняла. Дефицитът на страната продължава да е близо 7% от БВП за миналата година, а Рахой реши да намали планираните за тази година бюджетни съкращения със 7.2 милиарда евро до 18.9 милиарда, за да намали тежестта за обществото. За да изплати дълговете си и да сведе лихвите по облигациите до управляемо ниво, както и да създаде работни места, Испания отчайващо се нуждае от растеж. Вместо това станата е затънала в рецесия, а икономиката й се свива седем поредни тримесечия.

Министри и хора от бизнеса имат само един отговор на проблема - износ. Държавните разходи се съкращават, частните компании са твърде заети с плащането на дълговете си, за да инвестират, а потребителите се отказват от покупки, за да компенсират намаляването на заплатите. На фона на тази мрачна картина единственият начин за възстановяване на икономиката са продажбите в чужбина.

Редица официални лица изтъкват, че страната рязко е подобрила конкурентоспособността си. След пика в началото на 2009 г. според данни на правителството разходите за единица труд рязко са спаднали, докато тези във Франция, Италия и Германия са се увеличили. Цените в Испания се покачват по-бавно, отколкото в други държави в еврозоната, което допълнително помага.

Испанският износ се е увеличил от 23% от БВП през 2009 г. до 33% тази година. Към традиционните продукти за износ като плодове и зеленчуци се присъединяват и химикали, техника и телекомуникационно оборудване.

"Когато се кача на самолет до Чили, виждам, че той е пълен с испански бизнесмени, тръгнали, за да продават продукти, които никога не съм знаел, че съществуват на пазари, за които никой от нас не си е помислял", коментира испански изпълнителен директор.

И все пак испанският износ остава силно зависим от боледуващата еврозона. А ако световната икономика запада, трудно спечелените пазари в Латинска Америка и Азия също може да се изпарят.

Това прави структурните промени ключови. Някои критици обаче забелязват умора от реформите. Според тях с наближаването на изборите през 2015 г. Рахой няма да пропилее политически капитал, лишавайки от работа още десетки хиляди държавни служители и орязвайки помощите за безработни и минималната заплата.