Шистов газ, инжекции и трусове

Аусбрукс започнал да се интересува от инжектирането на използвана за фракинг вода, защото и през 80-те години районът преживял вълна от слаби земетресения. Заедно с колегата си Стив Хортън от университета в Мемфис той установил, че 98% процента от малките трусове през 2010 и 2011 г. са били на разстояние не по-голямо от 6 километра от двата близки кладенеца. "Предвид силната пространствена и времева връзка между двата кладенеца и сеизмичната активност на мястото би било необичайно съвпадение, ако земетресенията не са били предизвикани от инжектирането на вода", пише Хортън в изследване, публикувано през пролетта на 2012 г.

Едва след като започнало инжектирането на замърсената с химикали вода обратно в земната повърхност, учените открили непознат дотогава разлом, днес наречен Гай-Грийнбриър. Комисията по петрола и газа в Арканзас вече обяви перманентен мораториум над тази практика на около 3100 квадратни километра около новооткрития разлом. Сега регулаторът изисква бъдещите кладенци да бъдат на между 1.6 и 8 километра от разломи и контролира по-строго налягането на инжектираната вода.

Доскоро американската Агенция за защита на околната среда не беше въвела регулации за земетресенията и резервоарите, в които се изхвърля използваната вода – т.нар. кладенци клас 2, но сега е започнала да се занимава по-подробно с проблема. През ноември 2012 г. в предварителен доклад нейни експерти изследват "сеизмичната активност, предизвикана от инжектирането на вода" в Централен Арканзас, Северен Тексас, окръг Бракстън, Западна Вирджиния, и Йънгстаун, щата Охайо. От агенцията признават, че докладът е бил "техническа справка", а политическите мерки все още се разработват.

В документа са отбелязани случаи като този в Тексас през 2009 г., когато две компании доброволно затвориха два кладенеца, след като регулаторите започнаха да разследват дали те не са предизвикали няколко земетресения около международното летище Далас Форт-Форт Уърт. През 2010 г. във Вирджиния след серия слаби трусове министерството на околната среда намали позволеното количество вода, което може да се инжектира обратно в земята след фракинг. В Охайо властите затвориха пет кладенеца клас 2 в Йънгстаун след земетресение от 4 по Рихтер навръх Нова година през 2011 г., като преди това в района никога не е имало трусове.

Ефект от дългогодишния добив

Друго проучване, публикувано наскоро, Earth and Planetary Science Letters открива връзка не между инжектираната в земята при фракинга вода, а между извадените количества суровина и земетресенията. Изследването отново не предлага преки доказателства, че сондирането само по себе си предизвиква трусовете. Връзката е по-скоро косвена: според авторите на доклада, чиито резултати са били видени от журналисти от Wall Street Journal, изпомпването на по около 600 000 барела петрол и вода на ден от находището Ийгъл Форд в Източен Тексас предизвиква размествания на околните скали и пясък, а оттук и земетресения, които обикновено са твърде слаби, за да се усетят на повърхността.

Клиф Фролих, един от авторите на проучването и директор на Института по геофизика в Тексаския университет, признава, че е очаквал да открие зависимост между трусовете и инжектирането на вода в земята и в случая на Ийгъл Форд, но това не станало. Причината за земетресенията и там е сходна с това, което се е случило близо до град Лонг Бийч в Калифорния миналия век. Заради дългогодишния добив на нефт земната повърхност там е потънала с около 10 метра.

Докладът на Фролих е първото голямо изследване, което свързва изчерпването на петролните резерви със земетресенията.

Съдебните битки

Заведените в Арканзас дела от Дейвис и неговите съседи бележат първите усилия да се направи връзка между фракинга и земните трусове и да се спечели компенсация. Ако се стигне до отсъждане в полза на ищците, може да се предизвикат и допълнителни дела, тъй като инжектирането на вода с химикали в земята се използва не само в хидравличното разбиване, но и в други видове добиви на нефт и газ. Първото от делата, заведено в Окръжния съд в Източен Арканзас, трябва да започне през март 2014 г., въпреки че двете страни преговарят и за извънсъдебно споразумение.

Индустриалната организация Arkansas Independent Producers & Royalty Owners признава, че учените са намерили възможна връзка между кладенците за сондаж и множеството малки земетресения около Грийнбриър. Но според изпълнителния й директор Джей Кели Робинс компаниите не е имало как да знаят за подобна връзка преди започването на инжектирането на замърсената вода. Освен това те са затворили кладенците, щом въпросът е бил поставен на дневен ред. Робинс допълва, че макар и Арканзас да е традиционен производител на нефт и газ, фракингът в местното находище Файетвил е осигурил милиарди долари инвестиции и е увеличил добива на природен газ в щата девет пъти.

Случаите със земетресенията са една част от съдебните жалби, последвали експанзията в производството на природен газ в САЩ чрез хидравлично разбиване. От 2009 г. насам са заведени около 40 граждански дела в осем щата за нанесени щети като замърсяване на подпочвените води, замърсяване на въздуха и прекомерен шум. Досега по никой от исковете не е започнал съдебен процес, а около половината са отхвърлени или двете страни са се договорили. Адвокатите на компаниите масово твърдят, че връзката между фракинга и замърсените подпочвени води или други проблеми с околната среда все още не е доказана.

Очаква се догодина американската Агенция за защита на околната среда да публикува голям доклад за хидравличното разбиване и питейната вода, който може да повлияе на развитието на тези дела.

И макар че регулаторите са започнали да обмислят мерки, преди те да бъдат приложени, връзката между фракинга и земетресенията може да бъда отхвърлена в съда. Според прависти би било изключително трудно да се докаже небрежност от страна на компаниите. "Трябва да докажете, че действията им са били несъобразни. Но човек не може да бъде отговорен за светкавица, паднала от небето", казва Томас Дейли, адвокат на енергийни корпорации, който обаче не участва в казусите с трусовете.

Според представителите на ищците компаниите е трябвало да са запознати с рисковете при сондажа в исторически сеизмичната зона. "Научното доказателство е налице", казва един от адвокатите Скот Пойнтър.

Щатските регулатори заявяват, че заведените искове няма да спрат сондажите за нефт и газ. "Това е нещо, което се е случило, реагирали сме и сме наложили някои правила, така че да не се случва отново, и всички продължаваме напред", казва Лорънс Бенгал, директор на Комисията за нефт и газ в Арканзас. "Дали в резултат на минали събития някой ще получи компенсация наистина не знам. Но не знам и какво още би могло да се направи", заключава той. | Капитал Daily

Източник: Reuters Преглед на оригинала