2022: Една Одисея на Марс

Представете си как човечеството изпраща два гигантски товарни космическа кораба на Марс още през 2022 г. (което все пак е само след 5 години), а 24 месеца по-късно - още четири, които возят на борда си и първите живи посетители на Червената планета? Звучи почти като научна фантастика, нали? Не и за мултимилионера и дързък мечтател Илън Мъск - пионер в масовизирането на електромобилите и основател на аерокосмичната компания SpaceX, създала първите частни ракети за многократна употреба.

И макар че графикът за осъществяването на смелото начинание дори по неговите думи е леко "пожелателен", технологиите за осъществяването му като че ли вече са тук и всичко е само въпрос на време и прецизно изпълнение. Големият тест дали основателят на SpaceX говори сериозно предстои съвсем скоро: през ноември неговата аерокосмична компания трябва да извърши първия тестов полет на тежката ракета за многократна употреба Falcon Heavy, която за пръв път след ракетите Saturn 5 от програмата Appolo ще е способна да изпраща астронавти до Луната.

Една ракета ще ги владее всички...

Миналия петък, точно година след като обяви своите планове за изпращане на космически кораб до Марс, Мъск даде още подробности за проекта си по време на Международния конгрес по астронавтика в Аделаида, Австралия. Новото е, че SpaceX се готви за радикален ход и оттук нататък планира да концентрира всичките си ресурси в конструирането на "марсианските" ракети, канибализирайки всички други продукти на компанията (ракетите за изстрелване на сателити Falcon 9, все още неизпробваната Falcon Heavy и капсулата за изстрелване на астронавти Dragon, способна да се скачва с международната космическа станция). Идеята на Мъск е всички космически операции на корпорацията му да бъдат обединени в една обща платформа, която досега се казваше Interplanetary Transport System, или ITS, а сега вече ще се нарича с кодовото BFR (според различни тълкувания абревиатурата идва от Big Falcon Rocket или Big F*cking Rocket).

Новата система ще е внушителна, макар и една идея по-малка от първоначалните планове за ITS. Дължината й ще е 108 метра, като 48 метра от тях ще са за втората степен, която ще е същинският междупланетен космически кораб. При излитането си ракетата ще има тегло 4400 тона (10 пъти повече от Международната космическа станция), по-голямата част от което ще бъде гориво. Задвижвана от 31 двигателя Raptor, BFR ще извежда в ниска орбита поне 150 тона полезен товар. Втората степен ще има секция за хора и товар с обем 825 м3, където ще могат да се поберат до 40 кабини, или около 100 астронавти, твърди Mъск. Там ще има и специално укритие, където хората ще се предпазват от радиацията в случай на слънчева буря. Космическият модул ще има шест двигателя - четири за полет във вакуумна среда и два централни за излитане и забавяне при кацане. Според Мъск BFR ще бъде конструиран така, че да може да кацне дори само с един от тях. Също така втората степен ще може да бъде презареждана с гориво в орбита или на Марс, където трябва да бъде сглобена инсталация за генериране на втечнен метан от местните източници на вода.