Макрон и Рюте може да разбият двуполюсния модел в ЕС

Според Politico партиите в политическия съюз щели да водят кампания около обща платформа, но партньорството им официално ще се реализира след изборите за Европейски парламент в края на май. Възможно е следващото лято да бъде преименувана цялата група и да бъде сменен лидерът ѝ Ги Верхофстад, твърдят източниците на изданието. То описва 65-годишния бивш белгийски премиер като част от старо - по мерките на Макрон и Рюте - политическо поколение. Към него принадлежат също сегашният председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер (на 63 години) и председателят на Европейския парламент Антонио Таяни (на 65). Макрон е постигнал споразумение и с испанския либерален лидер Алберт Ривера и неговата партия Ciudadanos ("Граждани"). През 2019 г. Ривера ще навърши 40 години.

АЛДЕ разполага с 8 от 27 места в Европейския съвет – същия брой като ЕНП – което дава на либералите значителна сила сред държавните и правителствените ръководители на ЕС. Ако добавим и Франция, местата стават 9, а либерали са в управлението на още 3 страни. Това подобрява шансовете им да спечелят председателския пост в еврокомисията, ако съветът игнорира системата с "водещия кандидат".

Тази система предполага Европейският съвет да номинира кандидата на партията, спечелила най-много места в парламента, за нов председател на еврокомисията. Но лидерите на ЕС вече заявиха, че не се чувстват задължени да използват схемата, която според тях им отнема правото, заложено в европейските договори, да номинират кандидат, който след това да бъде потвърден от мнозинството в европарламента. АЛДЕ също изрази несъгласие, като отбеляза, че тя дава прекомерно предимство на ЕНП.

Никой не говори евентуалната нова либерална формация да придобие чертите на партия, а и Макрон не би одобрил в името ѝ да присъства "либерален", защото думата носи силно негативен оттенък във френската политика. "Прогресивен" или "Екип Европа" звучи по-безопасно и в същото време перспективно.

Така че изглежда по-вероятно да няма "ребрандиране" на АЛДЕ, най-малкото защото не е лесно да се прогнозира кой от сегашните членове ще остане в групата, обхващаща от пламенни федералисти като Верхофстад до евроскептици от балтийските страни, българското Движение за права и свободи и популисти като чешкия премиер Андрей Бабиш.

Тепърва ще трябва Макрон и Рюте да си изяснят как искат да реформират ЕС. Холандецът не харесва модела на почти безкрайно субсидиране на по-бедните държави от по-богатите в съюза и предпочита междуправителствени, а не федералистки отношения, коментира Ник Отенс за Atlantic Council. Това е голяма разделителна линия между Германия/Холандия и съюзниците им, от една страна, и Европейската комисия и поддръжниците ѝ, от друга. "Междуправителствен" е например подходът за спасяването на Гърция, Ирландия и Португалия и създаването на Европейския стабилизационен механизъм (ESM), който Рюте и северните страни в ЕС призовават да стане Европейски валутен фонд.

Визията на Макрон е за "социална Европа", от която имат полза не само едрият бизнес и професионалистите, но и "малкият човек" (иначе този избирател бяга при националпопулисти). Рюте се притеснява, че това може пак да означава Средиземноморието да е на издръжката на Севера.

Президентът говори за хармонизиране на данъчните ставки в 27-те страни, за холандците с благоприятния им към чуждестранните инвеститори данъчен режим това е табу. Макрон опитва с умерени национални ограничения да спре "социалния дъмпинг" от работниците от Източна Европа, Рюте предпочита правилата на единния пазар да обхванат още повече сектори.

И двамата искат да разбият двуполюсния модел на ЕНП и Партията на европейските социалисти, който управлява ЕС от десетилетия. В следващите месеци Макрон и Рюте трябва да изгладят различията, защото това може да е последният им шанс - за позицията на балансьор се борят също "Зелените" и крайно десните евроскептици.