Марек Татала: Политиката на полското правителство е заплаха за растежа

Икономистът и вицепрезидент на Форума за гражданско развитие (FOR Foundation) пред "Капитал"

Марек Татала е икономист и вицепрезидент на Форум за гражданско развитие (FOR Foundation) във Варшава - аналитичен център, основан от проф. Лешек Балцерович. Татала има бакалавърска степен по икономика от University of Bristol и магистърска от Варшавския университет

Светломира Гюрова

Марек Татала е икономист и вицепрезидент на Форум за гражданско развитие (FOR Foundation) във Варшава - аналитичен център, основан от проф. Лешек Балцерович. Татала има бакалавърска степен по икономика от University of Bristol и магистърска от Варшавския университет © Civil Development Forum

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Новата икономическа звезда

Клубът на развитите икономики рядко отваря врати за нови членове. Последната страна, която успя да направи скока от "развиваща се" към "развита", беше Южна Корея преди повече от 20 години. Следващата голяма държава, която има шанса да повтори това постижение, е Полша.

В края на септември тя стана първата страна от бившия соцблок, включена в групата на развитите пазари от борсовия индекс FTSE Russell. Голямото признание би трябвало да дойде от МВФ, който има сложна дефиниция за "развита" икономика, но един от критериите е БВП на глава от населението от поне 15 000 долара. Полша е близо до 13 000 и ако продължава със същото темпо, би трябвало до няколко години да достигне заветната граница.

Представянето на полската икономика е забележително - тя расте вече 26 години поред и беше единствената, която успя да премине през кризата от 2008-2009 г., без да изпадне в рецесия. Растежът миналата година беше 4.6% при 2.5% средно за ЕС, а безработицата е на рекорден минимум от 4.4%. И когато полският премиер Матеуш Моравецки говори за "малко икономическо чудо", дори критиците на управляващата партия "Право и справедливост" няма как да го отрекат.

Но точно политиката на правителството е най-голямата "заплаха за стабилния растеж в Полша," казва пред "Капитал" икономистът и вицепрезидент на Форума за гражданско развитие (FOR Foundation) Марек Татала. За момента популистките мерки на "Право и справедливост" - като отмяната на повишаването на пенсионната възраст до 67 години и плащанията от по 500 злоти (117 евро) месечно на семействата с повече от едно дете - не са успели да дерайлират икономиката. Но облаците на хоризонта се сгъстяват. Според скорошно проучване на Полската национална банка директорите на компании виждат нарастващи опасности пред икономиката, като например увеличаващия се апетит на управляващите за вдигане на данъците, липсата на квалифицирани работници (която се изостря със свалянето на възрастта за пенсиониране и само отчасти бива запълнена с миграцията от Украйна) и несигурността за бизнес средата. Към това се прибавя и рискът еврофондовете за Полша - важен източник на растеж - да бъдат орязяни, включително заради сблъсъците на Варшава с Брюксел по повод противоречивите правосъдни реформи на правителството. "Освен че увеличава уязвимостта на икономиката, правителството едновременно с това намалява шансовете за догонване на Запада", обобщава Марек Татала. И икономическото чудо може да се окаже крехко.

Полша беше включена в групата на развитите икономики от борсовия индекс FTSE Russell. Как тя стана първата страна от бившия соцблок, която прескача тази бариера?

Полша е пример за успешна трансформация. Вече повече от две десетилетия икономиката й расте със скорост от над 4% средно на година, което е по-бързо от останалите страни в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). БВП на глава от населението се е увеличил от 29% от този в Германия през 1992 г. до 55% през 2015. Сравнително изследване на бившите комунистически страни в Европа показва, че бързите шокови реформи в началото на прехода водят до по-добър икономически и социален резултат от постепенния подход или липсата на реформи. Полша през 1989 г. пое по бързия, радикален път. Важно беше и продължаването на реформите от следващите правителства. Статутът на развита икономика е резултат от политиките на няколко поредни правителства. Благодарение на подобряването на институциите, свързано с влизането в ЕС, Полша избегна и проблеми с олигарси, опитващи се да превземат контрола върху цели икономически сектори, както е в други страни от региона. Корупцията е далеч по-малък проблем в Полша в сравнение с други страни от ЦИЕ. Всичко това помогна икономическият растеж да е не само бърз, но и стабилен.

В Полша, както и в останалите страни от региона, вече се усеща недостиг на работници. Може ли това да доведе до забавяне на растежа и ще помогне ли статутът на развита икономика за облекчаване на проблема?

Застаряването и недостигът на работници са една от най-големите бариери пред растежа. Статутът на развита икономика сам по себе си не може да разреши този проблем. Нужни са реформи на пазара на труда и пенсионната система. Полша все още има сравнително ниско ниво на заетост сред определени групи – младите (на 18-25 години) и възрастните (над 55), както и сред жените. Нужни са промени, които да стимулират тези групи да работят. Възрастта за пенсиониране трябва отново да бъде увеличена до 67 години за мъжете и жените. За съжаление това важно решение за вдигане на пенсионната възраст, взето от предишното правителство, беше отменено от управляващата партия "Право и справедливост" (PiS). За облекчаване на недостига на работници е нужна и по-добра политика, която да улесни имиграцията от Източна Европа и от други посоки към Полша. В същото време ключът към свиване на имиграцията от Полша и привличане обратно на поляците, които напуснаха страната след влизането в ЕС, е намаляване на разликата в стандарта на живот между Полша и Западна Европа. Това изисква бърз и стабилен икономически растеж в бъдеще.

Какви ще са ползите от това, че Полша влиза в групата на развитите пазари?

Потенциалните ползи зависят не само от статута на развит пазар, но и от политиките на правителството и начина, по който те се възприемат от чуждестранните инвеститори. Много от решенията на "Право и справедливост", особено свързаните с върховенството на закона и икономическия национализъм, са силно критикувани от чуждестранните институции и медии. По-добрият PR няма да е достатъчен. Правителството трябва също така да промени курса си, тъй като той не само вреди на полската икономика, но и руши имиджа на Полша.

Какъв е рискът правителството на PiS да дерайлира растежа с популистките си решения и конфликта с ЕС?

Политиките на PiS са заплаха за стабилния растеж в Полша. Първо, те повишават уязвимостта на полската икономика към външни шокове. Разходите за различни социални програми се увеличиха, но ръстът на бюджетните приходи е силно зависим от циклични фактори. Например свалянето на възрастта за пенсиониране до 60 години за жените и 65 за мъжете е скъпо от гледна точка на разходите за бъдещите поколения и стимулира демографския отлив.

Второ, икономическият национализъм и популизъм са вредни за икономическата свобода в Полша. Въвеждат се нови секторни данъци (например върху банките) и регулации. Нещо повече - слоганът за "ре-полонизация" се използва за увеличаване на присъствието на държавата в икономиката. Такъв е случаят например в банковия сектор, където нарастващата държавна собственост създава риск от политизиране на банките и кредитирането.

И накрая, политиките на PiS не правят нищо по ключови предизвикателства като демографията, недостатъчния ръст на производителността и нивото на инвестициите. Така, освен че увеличава уязвимостта на икономиката, правителството едновременно с това намалява шансовете за догонване на Запада.

Има ли последствия за икономиката от подкопаването на независимостта на правосъдието в Полша и какви са те?

Политиката на РiS, която руши правовата държава чрез атаки срещу Конституционния съд и независимостта на съдебната система, трябва да бъде посрещната с отпор, дори и без критиките от ЕС и чуждестранни институции. Правосъдната система в Полша през 2015 г., когато Pis дойде на власт, беше далеч от съвършена. Но вместо истински реформи, полезни за гражданите и бизнеса, управляващата партия изгражда много по-лоша система, която съдържа висок риск от използване на политизираното правосъдие за преследване на политически интереси. Този процес е постепенен, но може да спъне икономическия растеж, да намали доверието в Полша, да помрачи имиджа й и – най-важното – да намали качеството на демокрацията в страната.

Ако всички решения на PiS, касаещи правосъдната система, бъдат прокарани въпреки съпротивата в Полша и от ЕС, това значително ще отслаби върховенството на закона. И ще се отрази негативно въпреки статута на развита икономика.

Полското издание Dziennik Gazeta Prawna наскоро направи допитване сред най-големите адвокатски кантори. От тях 82% казват, че чуждестранните компании проявяват интерес към състоянието на върховенството на закона в Полша и в резултат 40% от адвокатите са имали случаи, в които инвеститор предпочита да използва друга правна юрисдикция за договорите си.

Какви други пречки има пред икономическия растеж в Полша?

Първо, ръстът на производителността се забавя и са нужни допълнителни реформи за отключване на наличния потенциал. Ето защо правителството трябва да насърчава конкуренцията и да продължава с приватизацията. Освен това все още има твърде много хора, заети в селското стопанство, най-слабо производителния сектор на икономиката. Много от тях остават в него заради множеството субсидии и регулаторни бариери, които трябва да бъдат премахнати.

Второ, нивото на инвестиции в Полша е много по-ниско, отколкото в други държави от ЦИЕ, и е далеч от целта на правителството размерът им да достигне 25% от БВП. Важен въпрос тук е до каква степен институционалната и правната нестабилност допринасят за ниското ниво на инвестиции въпреки относително доброто представяне на икономиката. Все още е трудно да се даде ясен отговор.

Еврофондовете са сериозен източник на растеж в Полша. Какъв е рискът сблъсъкът на Варшава с Брюксел да доведе до намаляване на европейското финансиране и колко опасно би било това за икономиката?

Ролята на еврофондовете за растежа често се преувеличава. Има други, по-важни ползи за икономиката от членството в ЕС, включително участието в единния пазар и институционалните подобрения, стимулирани от процеса на присъединяване. Това са причините защо Полша трябва да бъде в ЕС и да се стреми да е част от ядрото, където се взимат решения.

Бъдещият размер на еврофондовете зависи от преговорните способности на полското правителство и позицията на Варшава в ЕС. А политиката на PiS отслабва ролята на Полша в ЕС. Идеите за обвързване на еврофондовете с върховенството на закона, които се обсъждат, започнаха да циркулират най-вече заради случващото се в Полша и Унгария.

Интервюто взе Светломира Гюрова