Лошото момче на Европа иска да даде пример

Замесването на Юнкер, както и отказът на унгарското правителство да преразгледа решението си да изгони от Будапеща финансирания от Сорос Централноевропейски университет, накара ръководството на ЕНП да заплаши "Фидес" с изключване. Единайсет партии от девет страни членки, включително българската Демократи за силна България (ДСБ), се включиха в петицията, която вече дава възможност да се стартира процедурата. Мотивите зад нарастващия натиск срещу "Фидес" са различни. Лидерът на парламентарната група на ЕНП Манфред Вебер, който дълги години оправдаваше поведението на Орбан, например трябва да търси някаква реабилитация преди сериозно да се замисли да стане председател на ЕК. За партии като ДСБ това би било първа стъпка вниманието да се насочи и към ГЕРБ и премиера Бойко Борисов, който никога не е крил, че е фен на Орбан. За скандинавските политически формации, санкциите са просто защита на морални ценности.

Въпросът ще се обсъди на 20 март на среща на високо равнище на партията в Брюксел, но, както изглежда, Орбан няма намерение да променя нещо в политиката си, тъй като той има своя игра. С постоянното си маневриране - предизвикателство, последвано от привидно извинение, той се опитва да играе жертва, което му носи вътрешнополитически точки и имидж сред противниците на ЕС. Ако сега Орбан бъде изключен от ЕНП, това само ще затвърди сред привържениците му ореола на репресиран. И би било летящ старт за новата му кариера на водещ критик на ЕС и либералната демокрация. Ако пък Орбан не бъде изключен сега, ЕНП ще се покаже като беззъба европейска машина за печелене на избори и нищо повече. Това отново играе в полза на унгарския премиер, тъй като ще го закичи с медала на победител на европейската бюрокрация.

В крайна сметка, цялата вътрешнопартийна битка е за силата на старите партии да насочват дневния ред на ЕС. Именно и затова драмите в ЕНП си заслужават толкова детайлен поглед.

Извинявайте, но...

Последният епизод от опитите на ЕНП да вкара в "Фидес" в собствения си партиен коловоз се разигра тази седмица. След като на 5 март Вебер заплаши Орбан с изключване на неговата партия, във вторник среща между двамата трябваше да изглади нещата. Вебер отиде в Будапеща не просто с протегната ръка, но и с пакет обещания. Например - срещу възстановяването на академичната акредитация на Централноевропейския университет (CEU) германският политик носеше обещание за помощ от Мюнхенският технически университет за създаването на технически факултет на учебното заведение. Това само щеше да затвърди позициите на Будапеща като образователен хъб, а и да подпомогне ръста на унгарската автомобилна промишленост. Т.е. Вебер се беше постарал да помогне на Орбан да излезе от ситуацията на политик, който закрива по политически причини университет.

Срещата обаче не постигна особен резултат. Шефът на кабинета на Орбан Гергей Гуяш уточни, че официална Будапеща няма намерение да променя нищо в политиката си. Единственото, което премиерът би направил според Гуяш е да се извини на засегналите се от репликата му, че някои от критикуващите го партии в ЕНП са "полезни идиоти". Ден по-късно Орбан изпрати писмо с извинение и заяви, че би искал да остане в ЕНП.

Засега шансовете му са по-скоро добри. Според унагарския информационен сайт index.hu от 250-те делегати на ЕНП, които биха участвали в гласуването за изключването само 100 са заявили предпочитанията си - приблизително разделени наполовина за и срещу изключването на "Фидес". Ако следващата седмица надделее мнението, че Орбан е в тежест на европейската партия, т.е. за това се изкажат големите национални партии като германската християндемократическа партия, то през април може да се стигне до изключване или замразяване на членството на партията на Орбан.

Това обаче би било чисто символична стъпка. На теория тя може да доведе до много по-малко вреди за Орбан от вече течащата процедура за отнемане на правото на глас на Унгария в ЕС или проверките на ЕК за нарушения на европейското право. Проблемът, поне за критиците на унгарския премиер, е, че това ще е шамар, който той гордо ще поеме.

Аз, лидерът на анти-ЕС

Доскоро Виктор Орбан успяваше винаги да постига това, което си е наумил, въпреки критиките и мърмореното на Брюксел. До 2015 г. той подчини съдебната система, овладя медиите и постигна на практика еднопартийно управление в страната. Моделът му беше толкова успешен, че някои от стъпките – като например пенсионирането на съдиите, бяха буквално изкопирани в Полша. В България този стил също предизвиква сподавено възхищение, макар че няма нужда да бъде следван – отстраняването на неудобните магистрати тук се случва доста по-лесно и не са необходими сложни хватки.

През 2015 г. Орбан обаче влезе в открита конфронтация с Брюксел, заради наложения механизм за преразпределяне на мигранти. Той трябваше да облекчи тежестта на страните, включително България, в които се изсипваше основаният поток от бежанци или икономически мигранти. Унгария твърдо отказа да приеме полагащата й се квота. Според кабинета на Орбан това е част от план за дехристиянизрането на Европа и подриване устоите на националната държава.

Впоследствие Будапеща криминализира помощта от неправителствени организации към кандидатите да получат бежански статут, като наложи и специален данък за тези от тях, които получават финансиране от чужбина. Като част от тази кампания унгарското правителство отне акредитацията на CEU, основан през 1991 г. с финансовата помощ на Джордж Сорос. Претекстът беше, че университетът има академична акредитация в САЩ, но единственият му кампус е Унгария. Изгонването му обаче е повече от очевидно част от кампанията на Орбан срещу Сорос, чиято фондация финансира критични към управлението му неправителствени организации.

Последните две действия най-накрая дадоха възможност на ЕК за започне сериозни процедури срещу Унгария за нарушение на европейското право. До този момент официална Будапеща винаги ловко се е измъквала от подобни заплахи. След това и Европейския парламент възбуди с впечатляващо мнозинство процедура срещу Унгария за нарушение на базисни принципи на ЕС, която впоследствие може да доведе до отнемане правото на глас на страната в Съвета на ЕС.

ЕНП дълги години избягваше да критикува Орбан. Манфред Вебер започна да прави това едва през миналата година, когато стана ясно, че той ще бъде кандидатът на ЕНП да оглави Европейската комисия. Депутатите от "Фидес" са важна част от мнозинството на партията в Европейския парламент, но част от мотивите за подкрепата беше и идеята, че под крилото на ЕНП Орбан ще може да сдържа най-конфронтационните си инстинкти.

Последното обаче явно е минало. Кампанията срещу Юнкер и Сорос наглед изглежда безсмислена – за предстоящите европейски избори "Фидес" няма конкуренция в Унгария и едва ли е нужно да полага особени усилия, които да я конфронтират с евентуалните й съюзници. Самите плакати и листовки с лицата на Юнкер и Сорос са сякаш извадени от някоя кампания срещу "алчния евреин" с шейсетгодишна давност, с което още повече се засилва усещането, че сякаш е търсена обратна реакция.

Орбан на няколко пъти посочи, че няма желание да напуска ЕНП, но ако бъде принуден, ще се опита да състави нова обща фракция в европарламента с полската "Право и справедливост". Според брюкселския Politiko партията му преговаря с Марин льо Пен във Франция. В случая това едва ли е заплаха. Симптоматично проправителственият "Модйор Немзет" постави на първа страница въпроса дали не е време "Фидес" на напусне ЕНП. Същият вестник, само че през 2000 г., се запита дали Орбан не трябва да прехвърли партията си от либералите към ЕНП - нещо, което той стори малко по-късно.

По всичко изглежда, че Орбан е решил да изостави играта на котка и мишка с Брюксел и официално да влезе в лагера на евроскептиците, за да промени ЕС по свой образ и подобие.

Ефектът за ГЕРБ

В ГЕРБ никога не са крили подкрепата си за Орбан. През септември миналата година например всички евродепутати от партията с изключение на Ева Майдел гласуваха против започването на процедура срещу Будапеща за нарушаване на европейските ценности. Макар че механизмът е беззъб - за да се задейства, той трябва да бъде одобрен единодушно от страните членки (а Полша, която също е подложена на тази процедура, винаги би наложила вето), той все пак е плесница.

Депутати от ГЕРБ обясняват подкрепата си с одобрението си към Орбан, както и с нежеланието да видят по-голяма намеса от страна на Брюксел в делата на страните членки. Последното е и официалната причина България да е срещу процедурите срещу Полша и Унгария. Заради подобни сметки сред партиите, които поискаха изключването на "Фидес" от ЕНП, има само две малки източноевропейски партии.

Въпреки надеждата на български политици, че шамарът за Орбан ще прозвучи и в България, това едва ли ще се случи. Дори ще има обратен ефект. ЕНП, чието мнозинство в бъдещия европейски парламент според прогнозите ще се стопи значително - прогнозите сочат 181 места (от 217 сега) в 751-членния Европейски парламент, има интерес да не губи нито един глас. Предварителните проучвания показват, че партиите, които се определят като популистки, биха имали 250 места. Така дори и ако някога са звучали критики към Бойко Борисов при затворени врати, след излизането на Орбан те напълно ще престанат.

Унгарското правителство поде отровна атака срещу Брюксел с внушението, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и милиардерът от унгарски произход Джордж Сорос искат да залеят страната с имигранти Източник: Reuters