Световната икономика се забавя в синхрон

В сянката на долара

Поскъпването на долара през миналата година направи погасяването на големи количества дълг на развиващите се икономики в американска валута по-трудно, като в същото време повиши предпазливостта на международните инвеститори спрямо развиващите се пазари. Сигналът, който Федералният резерв (Фед) даде през март - че лихвите ще бъдат замразени на 2.5% за остатъка от 2019 г. - би трябвало да насърчи инвестициите.

Според пролетната прогноза на МВФ това вече се отразява благоприятно на развиващите се икономики и повишава инвеститорското доверие в тях. Това важи особено за Турция и Аржентина, като МВФ вижда потенциал за подобрение в тях, стига да използват благоприятните външни условия за смислени реформи.

"Цикълът на затягане на лихвите от Фед вече приключи преждевременно. Следващото действие на Фед с лихвите най-вероятно ще бъде надолу", прогнозира пред "Капитал" професорът по икономика в Университета в Бейрут Торстен Полийт. Глътката въздух е благоприятна и за забавящата се американска икономика. Според МВФ силният ръст от 2.9% през миналата година в Америка е резултат от еднократния ефект на данъчната реформа, но за 2019 г. темпото ще спадне до 1.9%, и то при положение че търговската война приключи.

С Германия назад

За ЕС втората половина на миналата година беше разочароваща, като най-голямата икономика - Германия, едва избегна рецесията в края на 2018 г. Икономика номер три, Италия, влезе не само в рецесия, но и в конфликт с европейските институции. Основният виновник за анемичния растеж в Германия и съответно в ЕС беше неочаквано лошото представяне на автомобилните производители, ударени едновременно от нови правила за вредните емисии и от забавянето на най-големия им пазар - Китай.

Сривът в германската автомобилна индустрия съвпадна с прекратяването на стимулите от страна на ЕЦБ, която през декември сложи край на програмата си за количествени облекчения. На фона на надвисналото смрачаване в началото на март ЕЦБ намали очакванията си за растеж в еврозоната до 1.1% за 2019 г. и реши да отложи вдигането на лихвите за догодина. Връщат се и целевите дългосрочни заеми на определени европейски банки, които да им помогнат да рефинансират над 720 млрд. евро дългове. Пред "Капитал" икономистът от Commerzbank д-р Ралф Солвийн прогнозира "малък позитивен подем в немската икономика през първото тримесечие на 2019 г., който ще продължи и след това, тъй като автомобилният сектор би трябвало вече да се е пригодил към проблемните емисионни стандарти".

МВФ също очаква постепенно подобрение в автомобилните пазари през 2019 г., стига върху тях да не бъдат стоварени още мита в резултат от търговската война. По-дългосрочният проблем е, че европейската икономика страда от ред структурни слабости и ЕЦБ има малко пространство за маневриране. Торстен Полийт се тревожи, че досегашната политика на нулеви лихви може да е вкарала Европа в "дълготраен японски модел на стагнация".

Китайски главоболия

В същото време китайската икономика е едновременно най-голямото притеснение и най-голямата надежда за оживление. Оптимистичният прочит е, че Китай, изглежда, е успял да стабилизира икономиката си в последните месеци с помощта на държавни стимули. Има и сигнали за приближаващ пробив в преговорите със САЩ, който да сложи край на търговския конфликт.

Според МВФ агресивното стимулиране на китайската икономиката все пак е започнало да работи, но не и със същата успеваемост, както преди. Въпросът е, че то е временна мярка, която не решава проблема с неефективността и задлъжнялостта в китайската финансова система. "Китай наистина се нуждае от изключително трудни за балансиране реформи. Но пък китайците вече са показали, че трудните мерки не са невъзможни. Все пак китайското правителство има много по-голям контрол върху икономиката, отколкото която и да било пазарна икономика", посочва пред "Капитал" Максимилиан Кернфелт от Института за китайски изследвания "Меркатор".

Рискове в системата

Всички оптимистични очаквания за оживление в края на годината зависят от внимателно справяне с надвисналите политически рискове. Нищо в досегашните преговори по Brexit например не обнадеждава, че отлагането му до 31 октомври гарантира постигането на споразумение за възможно най-гладко излизане на Великобритания от ЕС. МВФ предупреждава за опасността централната банка на Великобритания рязко да вдигне базовите лихви при Brexit без сделка. Подобен опит за овладяване на срив на паунда може да предизвика фискален шок, който да отекне в глобален план.

Още по-голям риск остава търговската война. Всички пътища към ускорение на световния растеж през втората половина на годината минават през успешно разрешаване на конфликта между САЩ и Китай. Притисната от икономическото забавяне и най-лошото представяне на китайските финансови пазари за последните 10 години, администрацията на президента Си Дзинпин изглежда по-готова на компромис. В същото време, за да демонстрира, че САЩ искат сключване на сделка, финансовият министър Стивън Мнучин изрази готовност страната му да носи равна отговорност с Китай, включително когато става дума за наказания за неспазване на ангажименти по бъдещото споразумение.

Въпреки позитивните сигнали от двете страни президентът Доналд Тръмп продължава да внася огромен елемент на непредсказуемост. А и не е ясно дали Пекин би изпълнил поетите ангажименти. И тогава в есенния си доклад през октомври МВФ ще трябва за четвърти пореден път да понижи прогнозата си за световния растеж.