Свят

Македония и Албания може да започнат преговори за членство в ЕС "под условие"

Германия и няколко страни членки предлагат двете балкански страни да бъдат поканени за преговори, но без точна дата за старта им

Очаква се формалният старт на преговорите да бъде даден на 17-ти или 18-ти октомври

Илин Станев

2 автори

Очаква се формалният старт на преговорите да бъде даден на 17-ти или 18-ти октомври © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

"Вярваме, че сега е моментът да започнем преговори за присъединяване с двете държави", пише в писмото.

След като Франция, Холандия и Дания през юни блокираха започването на преговори за членство със Северна Македония и Албания, група страни членки, начело с Германия, предлага изход от създалата се ситуация. Според няколко дипломатически източника, Берлин е предложил на последната среща на посланиците на 27-те в Брюксел, Скопие и Тирана да бъдат поканени да започнат преговори на предстоящата среща на върха на лидерите на ЕС на 17-18 октомври, но началото на самите разговори да бъде отложено, докато те не изпълнят поредица от условия.

С предложението си Берлин се опитва да реши няколко проблема. Първо, да преодолее съпротивата срещу Албания, която в момента спъва Северна Македония. Холандският парламент и германският Бундестаг гласуваха специални резолюции, с които настояваха пред Тирана да се поставят допълнителни условия. Подобна позиция освен това е заела и Испания. Ако германското предложение бъде одобрено, двете страни могат да бъдат разделени, тъй като Северна Македония ще трябва да изпълнява значително по-малко условия от Албания, преди да отвори първата глава за преговори с ЕС.

На второ място, ако подобен вариант бъде възприет от страните членки, ЕС си оставя аварийна спирачка, която може да бъде задействана и да блокира началото на преговорите. По този начин Франция, така и Дания, които засега се очертават като основната опозиция срещу започването на преговори за членство с двете западнобалкански страни, могат вероятно да бъдат убедени да свалят своето вето. Наличието на подобна спирачка със сигурност ще зарадва и българското правителство, което ще намери още едно средство за натиск над Скопие при разговорите за т.нар. историческо наследство.

Европейската комисия препоръча начало на преговори за членство с Македония още през 2009 г., а през миналата година, по време на българското председателство на Съвета на ЕС, препоръча разговори за присъединяване към ЕС да започнат и с Албания. Тогава все още не беше окончателно решен спорът между Скопие и Атина за името на Северна Македония и въпросът беше оставен за юни 2019 г. По време на лятната си среща обаче лидерите на страните членки решиха,"предвид ограниченото време и важността на въпроса" (всъщност заради ветото на Париж, Копенхаген и Амстердам), да се върнат към въпроса "не по-късно от октомври 2019 г."

Рамо от четирите големи

"Северна Македония и Албания направиха това, което поискахме от тях. Постигането на това изискваше значителни усилия от техните граждани, за които европейската перспектива беше голям източник на мотивация и решителност". Това се казва в общо писмо от името на настоящия и бъдещ председател на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер и Урсула Фон Дер Лайен, председателя на Европейския съвет Доналд Туск и председателя на Европейския парламент (ЕП) Давид Сасоли. В него европейските лидери призовават държавите от ЕС да започнат преговорите за присъединяването на Северна Македония и Албания, но също така предупреждават, че на Скопие и Тирана им предстои още много работа.

"Ако ЕС ще отстоява международната си роля и ще защитава интересите си, предприемането на стъпка към интегриране на онези европейски страни, които са изразили интерес и са изпълнили изискванията за започване на процеса на присъединяване, ще спомогне за постигането на това", се казва в общото писмо.

Според четиримата ЕС трябва да започне преговори и със Скопие, и с Тирана, но предупреждават, че и двете държави трябва да въведат още реформи.

Позицията на България спрямо Северна Македония

Тази седмица стана ясно, че България няма да блокира определянето на дата за начало на преговори за присъединяване на Северна Македония в ЕС. В същото време Скопие няма пълната подкрепа на София заради недостатъчния напредък на преговорите в Съвместната историческа и образователна комисия между двете държави. Според договора за добросъседство, влязъл в сила през февруари 2018 г., се очакваше комисията да отбележи напредък в дългогодишните исторически спорове между двете държави. Такива са например споровете за това дали например Гоце Делчев и цар Самуил са български, македонски, или общи исторически фигури.