След изборите в Босна и Херцеговина: Всичко е същото и все пак различно

На пръв поглед резултатите от изборите не показват нищо ново. В колективния президентски орган, съставен от представители на трите основни етнически групи в страната, съществен пробив има единствено при босненския член. Националният парламент на страната също изглежда по приблизително същия начин, както след предишните изборите през 2018 г.

Въпреки това през последните месеци международните медии определят политическата ситуация в Босна и Херцеговина като най-сериозната криза в страната от югославските войни насам. И тя се случва на фона на войната в Украйна, притесненията за руска намеса в Сараево и заиграване с крехкия баланс в страната.

Какво се случи в месеците преди изборите

През лятото имаше спекулации, че върховният представител на международната общност Кристиян Шмит ще въведе промени в избирателния закон, които разширяват избирателните права на босненските хървати. Към момента за босненския и хърватския член на тройното президентство имат право да гласуват всички граждани на Федерация Босна и Херцеговина, чието население се състои от 70% босненци и около 22% босненски хървати.

Представители на националистическата партия Хърватски демократичен съюз (HDZ) от години твърдят, че тази система позволява манипулация на резултатите, тъй като босненците могат да наклонят везните в полза на по-удобния за тях хърватски кандидат. Желко Комшич от пробосненската партия Демократичен фронт, който през последните години представлява босненските хървати в президентството, нерядко е определян от хърватските си противници като "втория босненски президент".

"Проблемът се крие във факта, че години наред местните политици не направиха нищо, за да реформират конституцията и избирателния закон", коментира пред "Капитал" Таня Топич, политически анализатор към фондация "Фридрих Еберт" в Баня Лука, Република Сръбска. "Конституцията на Босна и Херцеговина е дискриминационна. Хора, които не се определят като сърби, босненци и хървати, дори не могат да се кандидатират за представители във властта. Това право им е отнето."

Предложените промени на Шмит предвиждаха хърватският член на президентството да бъде избиран само от босненските хървати. Международната общност широко разкритикува тези планове, подчертавайки, че подобна промяна би задълбочила национализмите и етническото разделение в политическия живот на Босна, който и сега лишава малцинствени групи като ромите и евреите от всяка възможност за политическо представителство. Срещу намеренията на върховния представител бяха организирани няколко протеста, а промяна в изборния закон преди вота така и не се състоя.

Кой спечели на 2 октомври

В изборите за национален парламент най-голям успех постигнаха трите етнонационалистически партии - босненската Партия на демократичното действие (SDA) на Бакир Изетбегович, сръбският Съюз на независимите социалдемократи на проруския Милорад Додик, както и Хърватският демократичен съюз (HDZ) на Драган Чович.

В сравнение с този силен националистически вот впечатление правят резултатите от изборите за колективния президентски орган, който изглежда по-умерен. В него босненските хървати за четвърти път ще бъдат представени от Комшич и Демократичния фронт, който за разлика от HDZ настоява за ограничаване на етническите разделения в политическата система на Босна.

Разместване на силите в посока към по-умерено представителство се видя при босненския член на президентството. За тази позиция беше избран Денис Бечирович от Социалдемократическата партия, който победи обвинявания в корупция Изетбегович и SDA. Това ще бъде първият мандат на Бечирович, който със заявката си за ограничаване на етноцентричната политика сложи край на почти постоянното управление на SDA от края на войната насам.

Националистическият вот все пак взе надмощие при избора на сръбския член на президентството. Най-много гласове сред босненските сърби получи Желка Цвиянович от Съюза на независимите социалдемократи. Заемайки мястото на Милорад Додик в президентството, тя стана първата жена на тази позиция в Босна.

Означава ли по-умереното президентство подобряване на ситуацията в Босна? Според Таня Топич - по-скоро не, тъй като президентите имат ограничени правомощия. "Този резултат не е достатъчен, за да придвижи страната в посока на модерно мултиетническо и демократично общество, в което всички граждани ще имат равни права. Националистите постигнаха голям успех в парламентите, а от тях зависят много от ключовите решения. Едва ли някой вярва, че тези нови стари националисти ще осъществят реформите, от които обществото ни се нуждае."

Изненадващите промени на Шмит

В крайна сметка най-голямата изненада в изборния ден породиха не толкова резултатите, колкото промените в изборното законодателство, въведени от върховния представител Шмит минути след затварянето на изборните секции. Те предвиждат увеличаване броя на депутатите в парламента на босненско-хърватската федерация, задаване на срок за формиране на правителство и ограничаване на възможните претенции на отделните играчи за налагане на вето.

Промените предизвикаха противоречиви реакции както сред наблюдателите в Босна, така и сред международната общност. Мнозина разкритикуваха решението на Шмит да промени законодателството в самия край на изборния ден. Критици повториха и подозренията си, че върховният представител работи в полза най-вече на босненските хървати и по-конкретно - на HDZ.

Според Топич избраният момент за въвеждане на промените е бил неуместен. Все пак за нея решението на Шмит е по-скоро добро, тъй като се стреми към деблокиране на политическата система и по-експедитивно формиране на институциите след изборите.

Какво иска Додик

На този динамичен фон друга изненада на изборите беше решението на близкия до Русия сепаратистки лидер Милорад Додик да се кандидатира за президент на Република Сръбска вместо за член на колективния президентски орган. За Топич това решение на Додик е абсолютно логично. "По време на мандата си в тройното президентство той не успя да постигне успех, нито изпълни обещанията си. Намира се под санкциите на САЩ и Великобритания, на практика е изолиран в международната среда. Той се чувства уверен само в Република Сръбска."

В изборната нощ Додик обяви победата си в президентската надпревара в административната единица. Развоят на събитията през следващите дни обаче разклати увереността му. Опозиционните партии, подкрепили кандидатката за президент Йелена Тривич от Партията на демократичното развитие, отправиха към Додик обвинения в електорална измама и манипулация на вота. Хиляди хора излязоха на протести в Баня Лука с настояване за повторно преброяване на гласовете. В отговор Централната избирателна комисия в Босна нареди такова преброяване в около 1000 изборни секции.

"Има сериозни подозрения, че на изборите на 2 октомври резултатите са фалшифицирани. Няма доверие в честността на изборния процес", отбелязва Топич. "По-важното е престъпленията да се преследват, да се премахнат политическото влияние и корупцията от изборния процес. Без значение как ще се развие повторното преброяване на гласовете, малко неща в Република Сръбска ще останат същите както преди."

Защо Додик е толкова ключова фигура сред босненските сърби? Политически анализатори го определят като политика с най-голяма концентрирана власт в Република Сръбска. Додик открито настоява за обявяване на независимостта на административната единица и отделянето й от останалата част от страната. През последната година той все по-активно заплашваше с изтеглянето на Република Сръбска от ключови национални институции и блокиране на политическия процес в Босна.

Освен това Додик е близък до Русия и нейния президент Владимир Путин. От началото на руската инвазия в Украйна се появиха притеснения, че чрез него Русия ще се опита да създаде допълнително напрежение в Босна и региона, за да разсее международната общност от продължаващата война.

"Ясно е, че бъдещето на Република Сръбска е в Босна и Херцеговина. Всичко останало означава игра с огъня", казва Топич. "Това обаче не значи, че тенденцията за отделяне, която прокарва политиката на Додик, няма да продължи. А ако наистина продължи - ако продължат корупцията, липсата на върховенство на закона, нарушаването на правата на човека - Република Сръбска и цяла Босна и Херцеговина ще останат без хора."

Новата власт и пътят на Босна към ЕС

Какво означават резултатите от последните избори за европейското бъдеще на Босна и Херцеговина? Миналата седмица Европейската комисия обяви препоръката си страната да получи статут на кандидат за членство в ЕС. За пръв път Босна получи предложение за присъединяване през 2003 г., а през 2016 г. подаде молба за членство. За да започне преговори, страната се изправи пред условието да отговори на 14 изисквания за реформи. В последния си доклад ЕК посочи, че по тези изисквания няма почти никакъв напредък.

"Въпросът е дали политическите структури в страната искат да вкарат Босна и Херцеговина в ЕС? Мисля, че не", коментира Топич. "Те само декларативно подкрепят присъединяването към ЕС, стига да могат да получат средства от този източник. Щом присъединяването към ЕС означава върховенство на закона, те са против, защото виждат голяма опасност за себе си - затвор вместо удобни кресла."

По думите на Топич някои политици разпространяват евроскептицизъм сред гражданите на Босна, като твърдят че ЕС ще се разпадне, преди страната да успее да се присъедини. Изследователката е категорична, че "новите стари сили" не могат да осъществят необходимите проевропейски реформи и единствено ще забавят държавата и обществото, вместо да ги поведат напред.

Ще има ли изостряне на напрежението

Политическите събития в Босна от последната година, съчетани с инвазията на Русия в Украйна, пораждат логичния въпрос: ще се стигне ли до нова война? Таня Топич напълно изключва възможността за въоръжен конфликт, тъй като страната не разполага с необходимите за това човешки и финансови ресурси.

"Трудно е да се твърди, че това е най-тежката криза от разпадането на Югославия насам. Етническото напрежение е част от непрекъснатата политическа криза, в която се намира Босна и Херцеговина. Страната преживява замразен конфликт, в който гражданите са заложници на етнонационалистически политики. Това състояние на статукво може да продължи вечно, тъй като идеално подхожда на трите основни етнически групи. Те поддържат властта си и се подкрепят взаимно, като всяват страх и омраза към другия."

По думите й винаги съществува потенциалната опасност от ескалация на този замразен конфликт, ако се пристъпи към осъществяване на плана за отделяне на Република Сръбска. Но на този етап Топич е категорична, че няма как да се стигне до тежка конфронтация.

За нея най-важните политически приоритети пред страната в момента са свързани с реформирането на съдебния сектор и подсигуряването на гражданските свободи, а в по-дългосрочен план - и с цялостното пренастройване на обществото. "Босна и Херцеговина трябва да изостави ценностите на сегашната политическа система. Обвързани сме с етнически национализъм и език на омразата. Критичното разглеждане на миналото се провали. А политическият елит не позволява да излезем от този порочен кръг, защото, ако това се случи, управляващите ще загубят властта си."